Природата е създала много чудни творения и сред тях ярко блести розовото фламинго. Тази птица е сред най-лесно разпознаваемите заради силно извития си клюн и ярко розовите си пера. И е сред най-красивите птици, наред с блестящия ибис, казуара, лебедите, жеравите, чаплите.
Прекрасният им цвят наистина буди изумление и възхищение, но от всички 6 вида нито един не е розов по рождение. Освен това не всички са с еднакво силно оцветяване, има ярко обагрени, както и бледо розови. За тях важи максимата, че сме това, което ядем, защото изумителния им розов цвят се дължи на обичайната им храна.
Много други забавни и интересни подробности съставляват битието на тези птици и повечето са известни, но винаги има какво още да се научи за тях.
Разпространение на розовото фламинго
Розовото фламинго е с латинско название Phoenicopterus roseus и принадлежи на семейство Фламингови. Те наброяват 6 вида, от които розовото е най-разпространено и затова се нарича обикновено фламинго. Пет от шестте вида са с пламтящо оперение, един е бял.
Птицата е описана от Питър Палас през 1811 година. Среща се в Африка, Индийския субконтинент, Близкия изток и Южна Европа. Розовото фламинго няма подвид.
Розовата птица предпочита да води заседнал живот на островите, лагуните на морския бряг и солените блата по бреговете на езерата, като само един вид, който живее на север, е мигриращ и точно той гнезди в нашите географски ширини. Този район на гнездене понякога е на хиляди километри от мястото, което прелитат. У нас може да се наблюдават колонии на розово фламинго на Атанасовското езеро. Гледката е поразителна, защото птиците превръщат езерото в едно безкрайно розово очарование.
Фосили от фламинго на възраст от 50 милиона години са открити при разкопки, което прави птицата един от най-древните жители на планетата.
Описание на розовото фламинго
Розовото фламинго е най-големият жив вид фламинго с височина от 110-150 сантиметра и тегло от 2 до 4 килограма. Най-големите мъжки са високи 187 сантиметра и тежат 4, 5 килограма.
Забележителното във вида му е странната извита човка, която влачи във водата и така прецежда и задържа микроорганизмите от плитката вода. Птицата има грациозна дълга шия и тънки дълги крака, но всички тези грациозни черти се губят пред красотата на перата му.
Цветът на оперението, заради който птицата е толкова забележима, е от бял до ярко розов. Обикновено възрастните индивиди, които са над 3-годишни, имат пера с нежен розов цвят, като крилете им са червени, а маховите пера са черни. Розови са краката, както и клюнът на птицата.
Истинският цвят на птицата се появява с времето. Причината са бактериите във водата и храната им, която е богата на бета коротин, придаващ цвета на възрастните птици. Той варира от бледо до ярко розово. По цвета може да се познае и доколко птицата има здравословни проблеми. Здравите птици са силно розови, а бледият цвят говори за някакъв проблем. При ярко слънце цветът обаче избледнява. Розовото фламинго, което живее в плен в зоологически градини, също е по-бледо на цвят, защото на гледачите е трудно да осигурят такъв състав на храната им, който да ги прави ярко розови.
Пигментните каротеноиди, придаващи цвета на перата, са разположени в опашната основа на птицата. Когато чистят перата си, птиците търкат човките си в тези жлези, а после разнасят розовия пигмент по перата на тялото, шията и гърба. Колкото по-често птицата търка крилата си, толкова по-ярко розови стават. Възможно е птицата да ползва красивия цвят на оперението си за размножаване, тъй като е забелязано, че ярко оцветените птици се размножават по-рано.
Женските птици по-често си правят разкрасяващи процедури, търкайки перата си, а освен това процесът се засилва, когато жизнените условия са по-добри.
Розовият клюн на фламингото е другата му забележителна особеност. Той е здрав, масивен, извит надолу и в основата си червен, а на върха черен. Подвижната част не е долната, а горната, с което клюнът на фламингото се отличава от човките на всички други птици.
Друга забележителна особеност на фламингото е стоенето на един крак. Това се обяснява с факта, че повечето време птицата прекарва в студена вода и се предполага, че така топлината на тялото се запазва по-добре.
Поведение на розовото фламинго
Фламингото е изключително интересна за наблюдение птица заради много свои особености. Една от тях е начина, по който си почива. Тя обикновено стои на един крак, с глава, наведена наляво или надясно, като всяка птица има предпочитана посока. Орнитолозите установили, че посоката, която птицата избира, за да държи главата си, се определя от степента на агресивност на тази птицата спрямо останалите от ятото.
Птиците, почиващи с глава, наклонена на ляво, били по-агресивни и най-често участвали в свадите, но в интерес на истината повечето птици предпочитали дясната посока.
Не е открита зависимост, според която птицата избира дали да почива повече на единия, или на другия крак.
Хранене на розовото фламинго
Начинът на хранене на тези птици е забележителен. С помощта на краката си птицата разбърква калта. Навежда главата си надолу, загребва вода и тиня от плитчините и я филтрира, като изяжда само това, което влиза в хранителната им диета - планктон, синьо-зелени водорасли, семена, малки скариди, микроскопични организми и мекотели.
Хранят се главно нощем, когато ветровете стихнат. Пигментираната храна на розовите фламингота оцветява перата им в розово.
Размножаване на розовото фламинго
Фламингото е моногамна птица, която гнезди на колонии, наброяващи понякога хиляди двойки. Гнездото има форма на конус и стърчи като хълмче, а материалите за направата му са глината и калта. Височината е гнездото е 50-70 сантиметра.
Женската снася от 1 до 3 яйца, но най-често едно бяло яйце, с инкубационен период от 1 месец.
Макар че птиците са зрели на 3 години, те започват да се размножават към 5-6- годишна възраст.
Малките пилета не са розови, те се излюпват със сив пух, както най-често е при птиците. В отглеждането на малките е другата съществена разлика на фламингото от другите птици. Родителите кърмят малките с птиче мляко, което сами произвеждат. Тази храна се нарича буп и прилича на млякото на бозайниците. Това е полутвърдо вещество, което има някаква прилика със сирене, но червено на цвят и приготвено от уловената храна на родителите. Може да се произвежда както от майката, така и от бащата. Консистенцията съдържа повече белтъчини и мазнини от кравето и майчиното мляко. Участието на полусмилаемия секрет от жлезите на панкреаса и долната част на хранопровода прави млякото на розовото фламинго близко по хранителна стойност до това на бозайниците. В него има и каротеноиди.
Храната прави пилетата много активни. Те напускат гнездото скоро след излюпването, а след месец сменят пуха си с нов тоалет. След 65-80 дни пилетата придобиват самостоятелни летателни умения и тогава се формира филтърния им апарат.
Солената и сладката вода се използва за пиене, а това става като птицата облизва капките по перата си.
Продължителността на живота на розовото фламинго е средно 30-40 години, но има птици, които са стигнали до 50-годишна възраст.
