Сред птиците се наблюдават интересни видове, които показват почти човешко поведение. Наред с красавиците в птичето царство голям интерес предизвикват романтичните видове. Такава птица е жеравът.
Ухажването при нея е съпроводено с танци, подскоци, тичане и пляскане с крила, подхвърляне на стръкове трева или поклащане на глава. А накрая завършва с поклон.
И ако цялото това представление е изнесено от венценосния жерав, който е един от най-красивите и елегантни представители на птичия свят, тогава гледката е наистина уникално преживяване.
Жеравът е божествена птица според древните хора. Смятали са, че е свързана с бог Хефест и може да бъде открита в иконографията на бога. Чудното стройно създание има любопитни характеристики, които е добре да се познават.
Класификация на жерава
Обикновеният жерав, наричан още евразийски или сив жерав, е едра прелетна птица. Научното название на жерава е Grus grus и е представител на семейството на Жеравовите - Gruidae. Този средно голям вид птица е единствения често срещан в Европа.
Обикновеният сив жерав е един от само още 4 вида жерави, които не са обявени за застрашени от изчезване. Въпреки голямото количество птици, от този вид се наблюдават и локални загуби.
Видът сив жерав е много подобен на щъркелите в състояние на покой, но разликата се състои в по-голямата опашка и сивия цвят на тялото. Прилича и на представителите на семейство Чаплови, но разликата с тях се вижда при полет, когато Жеравоподобните, към които спада обикновеният жерав, летят с изпъната напред шия и глава.
Първото официално описание на вида е дело на Карл Линей в неговата книга Система натура. Той му дава името Ardea grus, но по-късно Жак Брисън налага названието Grus, което на латински означава жерав.
Основните видове жерави са: Сив жерав, Канадски жерав, Качулат жерав, Черноврат жерав, Бял американски жерав, Индийски жерав, Момински жерав, Райски жерав, Момин жерав и други
Как изглежда жеравът?
Обикновеният жерав е птица средно голяма по размер. Достига до 100-130 сантиметра и тежи средно около 5.4 килограма. Размахът на крилата им е от 180 до 240 сантиметра. Мъжките са малко по-тежки и по-големи от женските, но ясно изразен диморфизъм няма.
Видът като цяло е сив на цвят. Главата и врата му са черни и през тях преминава бяла ивица. В горната част на главата има червено петно. Младите птици са с кафява перушина. При тях липсват увисналите пера по крилата.
Жеравът лети с изпъната напред шия на големи ята, които образуват V-образна форма и издава крясък, наподобяващ крякането на гъската. Но докато гъските имат къси крака, жеравът е дългокрак и със силни крайници. Човката му също е силна и къса.
Начин на живот на жерава
Обикновеният сив жерав е социална птица. Ята до 400 птици могат да бъдат видени да летят заедно по време на миграцията си. Местата за организиране, където се събират, за да се хранят и да почиват в средата на миграцията си, могат да станат свидетели на хиляди птици, събрани на едно място.
Ятата не са стабилни социални единици, а по-скоро групи, осигуряващи по-голяма безопасност при полета и възможност за намиране на места за хранене. Неразмножаващите се жерави са по-ранни мигранти. Те летят на височина до 10 хиляди метра. Това е един от най-високите полети на птици въобще.
Техни врагове са орлите, които ги атакуват както на сушата, така и във въздуха. Заплаха са и бозайници като дивата свиня и лисицата, които нападат гнездата с яйца.
Когато се защитава, жеравът рита силно с крака и избягва удари върху себе си, скачайки във въздуха. По време на гнездене тези птици стават много агресивни и нападат всякакви други животни.
Като бройка тези птици показват добра популация, около 600 хиляди екземпляра е само сивият жерав.
Местообитание на жерава
Този вид жеравова птица се среща в северните части на Европа и пред Палеарктика до Сибир. Преди около 200 години видът се е срещал и в Ирландия, но изчезва оттам.
Гнезденето и размножаването става в Южна Европа, по-малък брой в Гърция, Румъния и Сърбия, Дания и Германия. По-големи размножителни популации има в Скандинавия, особено във Финландия и Швеция. Сърцето на гнездовата популация на сивия обикновен жерав е Русия, където могат да се преброят до 100 хиляди птици за сезон.
Видът е мигрант на дълги разстояния, предимно зимува в Северна Африка. Есенната миграция е от август до октомври, а пролетната е от март до май. Някои птици зимуват и в Южна Европа, предимно Испания, Португалия и Франция.
Повечето източни обикновени жерави зимуват в Судан, Етиопия, Тунис и Еритрея.
Третият голям зимен регион е Индийския субконтинент, включително Пакистан. Някои птици се установяват в Бирма, Тайланд и Виетнам. Има зимуващи и в източната част на Китай.
В Европа жеравът предпочита предимно тайгови и смесени гори на надморска височина от 2200 метра. Безлесните мочурища и блатата, там, където се намират малки езера или други водни басейни, е мястото на размножаване на жерава. Високата влажност е мястото, където жеравът се чувства добре. При мигриране той може да бъде забелязан в райони с растителност, подобна на саваните, особено на Иберийския полуостров.
Хранене на жерава
Обикновеният сив жерав е всеядна птица, както и всички останали жерави. Храни се основно с растения, включително корени, коренища, грудки, стъбла, листа, плодове и семена.
Към менюто им се включват и плевелите, водораслите, грахът, картофите, маслините, жълъдите, кедровите орехи и шушулките от фъстъци. От консумираните плодове червената боровинка вероятно е кръстена на вида.
От животинската храна ядат насекоми, особено водни кончета, охлюви, земни червеи, раци, паяци, земноводни, гризачи и малки птици.
Размножаване на жерава
Обикновеният жерав снася яйца през май. Връзките между птиците са моногамни. Ако едната птица умре, на следващата година другата може да потърси нова половинка.
Въпреки че двойката може да остане заедно няколко години, ухажването се извършва всяка година. Танцуването при обикновения жерав има сложни социални значения и може да се случи по всяко време през годината. Танците включват всякакви движения като пируети, подскоци, пляскане с крила. Те издават и различни звуци, достигащи до високи писъци.
Гнездото варира по размер в зависимост от вида. То обикновено се строи в близост до плитка вода, често в гъста растителност и може да се използва няколко години.
Най-често женската снася 2 яйца, по рядко 1 или пък 3-4 броя. Инкубационният период е 30 дни и се извършва основно от женската.
Малките се излюпват доста немощни, но могат да пълзят далече от опасностите след няколко часа, а след 1 денонощие вече са в състояние да бягат с родителите си при опасност. Те са обвити с кафеникав пух, който ги пази. Крилата се ползват за балансиране по време на бягство, а на 9 месеца вече могат да летят на къси разстояния.
Продължителността на живота им е до 30-40 години.
