Птицата, която вдъхва респект и уважение у човека, е орелът. Заради интелигентността му, безпогрешното му око, заради това, че е властелин във въздуха. Това е вярно, но има още една причина, поради която орелът заслужава респекта към него. Той е единственото божие творение, което може да удължава живота си. Наистина Творецът му е дал способност, която не притежава никой друг и това едва ли е случайно.
Тези горди птици са около 60 вида и сред тях едни от най-известните са белоглавите орли. Наричат ги още плешиви. Създава се малко погрешна представа от това название. В действителност те не са плешиви. Перата по главите им са бели.
Как изглежда белоглавият орел и какво е характерно да него е въпрос, който би си задал всеки човек, който има интерес към тези красиви птици.
Произход на белоглавия орел
Белоглавият орел носи латинското наименование Haliaeetus leucocephalus и е една от грабливите птици в Северна Америка. Птицата е поставена в рода Haliaeetus, тоест морски орли заради начина си на хранене и получава както общите си, така и специфичните имена от отличителния вид на главата на възрастния. Думата плешив в английското име е с по-стар смисъл на думата бял, а не означава без коса. Белите пера на главата в контраст с тъмното тяло са първото нещо, което прави впечатление във вида на орела и оттам идва названието му.
Името на рода Haliaeetus е ново латинско, то е романизирано название от старогръцкото морски орел, а специфичното име също идва от старогръцки и е със същото значение- с бяла глава.
Има два признати подвида на белоглавия орел-северен и южен.
Карл Линей го описва през 1776 година в труда си Sistema Naturae.
Северният подвид е по-голям от южния.
Плешивият орел образува видова двойка с белоопашатия орел на Евразия. Тази двойка се състои от белоглав и жълтокафяв вид с приблизително еднакъв размер. Белоопашатият орел има по-бледо кафяво оперение на тялото. Двата вида запълват една и съща екологична ниша в съответните им обхвати. Двойката се разминава с други морски орли най-късно в началото на ранния миоцен, около 10 милиона години преди Христа.
Местообитания на белоглавия орел
Естественият ареал на белоглавия орел обхваща по-голямата част на Северна Америка, включително по-голямата част на Канада, всички континентални съединени щати и Северно Мексико. Това е единственият морски орел, ендемичен за Северна Америка.
Заемат различни местообитания от залива на Луизиана до пустинята Соноран и широколистните гори на Квебек и Нова Англия, само северните птици мигрират, а южните остават в местообитанията си през цялата година. Поради нарастването на популацията сега този вид орел гнезди във всички щати и провинции на САЩ и Канада.
По време на размножителния сезон белоглавият орел се среща буквално на всякакви местообитания на влажни зони като морски брегове, реки, големи езера, блата или други водни тела с изобилие от риба.
Той обикновено търси иглолистни или други твърди дървета за кацане и гнездене. Видът е по-малко важен обаче от височината, местоположението и състава на дървото. От значение е изобилието на големи дървета, заобикалящи водното тяло. Дървото трябва да е с добра видимост, открита структура и близост до плячка.
Как изглежда белоглавият орел?
Размерът на белоглавия орел варира в зависимост от местоположението и най-често отговаря на условието, че колкото по-далече е от Екватора, толкова по-голям е размерът. Дължината му се движи в границите на 70-102 сантиметра. Размахът на крилете е между 1.8 и 2.3 метра. Теглото им е между 3 и 6.3 килограма. Женските са около 25 процента по-големи от мъжките.
Размерът на човката е необичайно променлив, тъй като някои северни видове могат да имат два пъти по-голяма дължина на човката в сравнение с южните. Средно става въпрос за 6, 83 сантиметра размер.
Младите плешиви орли се отличават от златния орел, единствената друга много едра птица, която не е лешоядна. Плешивите орли имат по-голяма изпъкнала глава с по-голям клюн, по- прави крила и пера, които не покриват напълно краката. Златният орел се отличава с оперение в по-топъл кафяв цвят в сравнение с млад плешив орел, с червеникаво-златист кръст на тила и силно контрастен набор от бели квадратчета на крилото.
Друга отличителна черта на младия белоглав орел пред възрастния е черно-жълтия клюн, докато при възрастния е напълно жълт.
Плешивият орел се е считал за най-голямата граблива птица в Северна Америка. Единствената по-голяма птица в ареала е калифорнийският кондор.
Продължителността на живота му е около 30 години.
С какво се храни белоглавият орел?
Тази хищна птица е основно месоядна, като е способна да консумира голямо разнообразие от плячка. В целия обхват на вида рибата включва голяма част от диетата на орела. С проучване на хранителните навици на този вид орел е установено, че рибите са 56 процента от храната, птиците са 28 процента от менюто, бозайниците са 14 процента и още 2 процента остават за друга плячка.
Известно е, че повече от 400 вида животни са включени в списъка на менюто на белоглавия орел, което е много повече от това, което яде белоопашатият орел в Европа. Рибите са поне 100 вида, в това число най-често в храната присъстват сьомгата, пъстървата, херингата, сомовете.
Известно е, че орлите оставят след себе си част от убитата плячка, затова често са следвани от други видове, които се възползват от нея.
От птиците в храната на белоглавия орел най-често се срещат водни обитатели, почти 80 процента от птичата храна. Тук орелът дебне около 200 вида птици - патици, чапли, гъски, чайки и други.
Сред плячка от бозайници се открояват зайци, земни катерици, еноти, бобри, опосуми, броненосци, малки тюлени.
Този вид орел се спуска надолу и измъква рибата от водата. Храни се като я държи с ноктите на единия си крак и с ноктите на другия къса месо. Белоглавите държат и рекорда за най-тежка плячка, пренасяна някога от летяща птица. Захващащата им сила е 10 пъти по-голяма от човешката. В състезанията за храна те доминират над други рибоядни и хищници.
Размножаване на белоглавия орел
Белоглавият орел гнезди на дърветата, но височината, на която ще бъде позиционирано дървото се избира според това дали се намира в блатиста местност или на твърда земя.
Ако е в блато с мангрови дървета, тогава гнездото може да е на 6 метра височина, но ако е на твърдя земя, то трябва да е на височина от 16 до 38 метра.
Дърветата или гората, използвани за гнездене трябва да имат зелен балдахин не повече от 60 процента и да са в близост до вода. Повечето гнезда са на около 200 метра от водно тяло.
Гнездата обикновено са много големи, за да компенсират размера на птиците. То е 4 метра на 2, 5 метра, но тежи почти 1 тон. То се изгражда 1 до 3 месеца преди снасянето на яйцата.
Птиците са моногамни и започват размножаването си на около 5 години.
Те имат по 1 люпило годишно с 1 до 3 яйца в него. Много от яйцата не оцеляват, а последното излюпено малко обикновено е убито от братята/сестрите си, които са преди него.
Инкубацията трае 35 дни, а малкото тежи около 60 грама. За новородените се грижат и двамата родители, макар че основната тежест пада върху женската. Между 8 и 14 седмици са нежни на малкото, за да е в състояние да напусне гнездото. Някои продължават зависимостта си още 4 до 11 седмици.
Факти за белоглавия орел
Тази птица е изобразена на повечето официални печати на САЩ, включително президентския печат, президентския флаг и други щатски флагове.
Плешивият орел е свещена птица за някои месни индиански народи, а перата са централна украса в много свещени ритуали.
Забранено е да се държат орли за соколарство.
За да се държи орел в плен трябва специално разрешително.
