Животинското царство гъмжи от всякакви представители. Някои са мили и пухкави животни като хамстерите, зайците и чинчилите. Други предизвикват ужас и страх с вида си като мечка гризли и лъв например. Има такива, които се славят с чистотата и приятния си вид като котките. А други миришат лошо като скункса.
Друго такова животно е опосумът. Той хитро имитира, че е мъртъв като замръзва на място, строполява се на земята и излъчва неприятна миризма. Враговете му губят интерес и го подминават. Опосумът най-спокойно се изправя и продължава пътя си. Заради тази хитрост е възникнал и изразът play possum, тоест правя се на умрял.
Опосумът освен това не е нечистоплътен. Той усърдно използва езика и лапичките си, за да се поддържа в добър вид. Този интересен бозайник заслужава да бъде опознат, независимо че не се среща по нашите географски ширини.
Класификация на опосума
Опосумът, от семейство на латински наречено Didelphidae, е дребен двуутробен бозайник, единственият жив представител на разреда на Опусомоподобните. Смятат ги за най-примитивните от двуутробните.
Цялото им семейство включва повече от 103 вида опосуми, събрани в 19 рода. Всички произхождат от Южна Америка и са преминали в северната част на материка след свързването на двата континента. Те са част от Великия американски обмен.
Неспециализираната им биология, гъвкавата диета и репродуктивните навици ги правят успешни колонизатори, които са оцелели в различни места и условия.
В САЩ и Канада единственият оцелял вид е Virginia opossum и се нарича possum, но не бива да се бърка с вида в източното полукълбо, които са по-различни.
Произход на опосума
Опосумите се считат за живи вкаменелости. Най-старите фосили са от ранен миоцен и са на сравнителна възраст от 20 милиона години.
Последния жив прародител на опосумите е живял на границата на олигоцен и миоцен, тоест преди 23 милиона години. Много изчезнали метатери се считат за ранни опосуми. Такива са Алфадон, Перадект, Херпетотериум и е признато, че са били групирани с опосумите и представляват по-стари клонове на Метатерия, свързан с модерния опосум.
Преди тях екологичните ниши са заети от други бозайници от групата на метатерите. Повечето от тях в последствие са изчезнали.
Самото име на опосума е заимствано от езика на Пухатан и е записано около 1607 и 1611 година от Джон Смит. Животното е описано като голям звяр с вкус на прасе. Според Смит то има глава на свиня, опашка на плъх и големина на котка. Самата дума в превод означава бяло куче или кучешки звяр.
След пристигането на европейците в Австралия думата possum се използва за описване на друг вид отдалечени сродни животни.
Местообитания на опосума
Единствената им родина е Новият свят. Най-вече са събрани в двете Америки, оцелели са в продължение на милиони години, конкурирайки се с плацентните бозайници.
Опосумите живеят в горите, степите и полупустинните райони, където надморската височина е до 4 хиляди метра.
Как изглежда опосумът?
Това е малко, до средно голямо животно, колкото домашна котка. Дължината на тялото му варира според вида от 7 до 50 сантиметра, а опашката е дълга от 4 до 55 сантиметра. Тя е или напълно гола, или само част от нея. Опашката при всички е пригодена за хващане. При много от видовете в нейната основна част се отлагат мазнини.
Опашката на опосума се използва при повечето видове като пети крайник. Служи и като скоба при изкачване. С нея пренасят листа или материали за постилане на гнездото. Малките също се захващат за нея, когато майката се придвижва.
Повечето представители на вида имат дълги муцуни, бели на цвят, изострени като на гризачите и малки лъскави очички.
Крайниците на опосумите са къси и имат по пет пръста. Палецът на задния крайник се противопоставя на другите пръсти и е без нокът.
Зъбите им показват сходство с най-архаичните сред бозайниците. Имат 50 зъба. На горната и долната челюст по 5 резеца; по една двойка на всяка челюст, което прави още 4 кучешки, 3 комплекта предкътници и 4 комплекта заострени кътници. Резците им са много малки, кучешките са големи. За бозайници тези зъби са много.
Козината на опосума е къса и гъста, няма подкосъм. На цвят е сива или жълтокафява, до черна.
Женската им торбичка, което отпраща вида към двуутробните бозайници. Тя се отваря назад, но често е неразвита.
Начин на живот на опосума
Тези двуутробни са дървесни видове. Прекарват по-голямата част от живота си високо по дърветата и обичат да се катерят. Има и наземни представители и само един вид, който обича водата.
Опосумите са активни вечер и през нощта. Нишата, която заемат, е сходна с тази на насекомоядните плацентни бозайници и също като тях опосумите се хранят с насекоми, но всъщност са по-скоро всеядни.
Най-характерното за тях е, че носят малките си в торба на корема. В нея могат да се поберат и хранят до 13 бебета. Майката ги пренася лесно навсякъде. Като станат по-големи ги носи на гърба си като на конче.
Ако ги заплаши хищник, лягат и се преструват на мъртви. Когато опасността премине, хитрият опосум продължава по пътя си.
Опосумите имат самотен начин на живот и са номади, но са склонни да останат в дадена област, стига храната и водата да са достатъчни.
Като нощни животни предпочитат тъмни и сигурни зони. Независимо дали са над земята или на нея.
Тези бозайници имат съвсем къс живот, в сравнение с други с техните размери, само 5 до 8 години.
С какво се хранят опосумите?
Всички опосуми са всеядни. Различните видове варират в количеството на месото и растителността, която изяждат, като някои почти напълно са месоядни. Ядат мъртви животни, насекоми, гризачи и птици. Не се отказват от яйца, жаби, растения, плодове и зърно.
Имат нужда от много калций. Ядат и храна за кучета, котешка храна и човешки хранителни отпадъци.
Те са имунизирани срещу отровата на змиите и се сята, че това е защитен механизъм или пък като средство за придобиване на още плячка.
Един вид се гмурка и търси мекотели и раци.
Друг вид, който живее по Амазонка, консумира плодове, дребни гръбначни животни като раци и охлюви, но все пак предпочита насекомите.
Най-забележителното в хранителната им диета е фактът, че са много полезни с храненето си. Опосумите ядат кърлежи, като така намаляват опасността от Лаймска болест, която тези вредители пренасят.
Размножаване при опосумите
Женският опосум има репродуктивна система, която включва вагина, разделена матка и торбичка. Притежават плацента, но тя е нетрайна, проста по структура и в сравнение с плацентните бозайници не е напълно функционална. Тома значи, че малките се раждат в много ранен стадий, след гестационен период от 12 до 14 дни.
Веднъж родено, потомството намира само пътя до торбата и се храни там от млечните жлези на майката. Малките са много на брой, но не всяко успява да се закрепи към млечното зърно, затова оцеляват различен брой, зависещ пак от вида.
Малките се отбиват между 70 и 125 дни от раждането, когато изпълзяват от торбата и се качват на гърба на майката, която ги пренася по дърветата в търсене на храна.
Полово зрели стават на 6 до 8 месеца. Стареенето е бързо, но в плен опосумите живеят два пъти по-дълго.
Звуците на опосума
Мъжкият издава щракащ звук с устата, когато търси женска. Тя може да повтори звука в замяна.
Когато се изгубят или изпаднат в беда, малките издават кихащ звук, за да повикат майка си. Майката в замяна издава щракащ звук и чака бебето да я намери по него.
Ако е заплашено, бебето опосум може да отвори уста и да издава съскащ звук, докато заплахата изчезне.
Любопитни факти за опосума
Опосумът има изключителна памет, що се отнася до храна. Те запомнят кой път може да ги отведе до вкусна храна.
При този бозайник почти не се наблюдава бяс, поради това че имат ниска температура, което пречи на вируса да се развива в тях.
Единствените змии, срещу отровата на които опосумите не са имунизирани, са кораловите змии.
