Дъждовните гори на Централна и Южна Америка крият загадъчни и екзотични създания. Такова е кинкажу. Зад странното название се крие нощно животинче, което прилича едновременно на маймуна, опосум, лемур, дебело лори, и спада към семейството на енотите. Всъщност то е единствен по рода си представител на плодоядните бозайници от рода Пото, които живеят по дърветата, макар че го причисляват към хищниците.
За да бъде объркването още по-голямо, кинкажу е мило създание, което се държи като бебе когато е в плен и в Мексико е предпочитан домашен любимец наред с кучета, котки и чинчили. Стига стопанинът му да може да води неговия начин на живот - да спи денем и да бъде активен нощем. Защото ако се наруши спокойният му дневен сън, кинкажу става нервно животинче, което може дори да хапе лошо. Струва си да научим повече за този представител на дивата природа.
Класификация на кинкажу
Кинкажу, с латинското название Potos flavus, е хищен бозайник от семейството на миещите мечки Procyonidae. Това е семейството на Енотовите. Това значи, че е свързан с олинго и миещите мечки. Единствен представител е на рода Потос, който има 7 подвида.
Известен е още като медоносна мечка според езика на местните индианци. Тези странни животинчета не са свързани с нито една друга група бозайници, обитаващи дърветата.
Макар че по морфология и навици кинкажу да са близки до олинго, генетичните проучвания показват, че кинкажу са ранна издънка на предшестващия общ прародител. Счита се, че разминаването се е случило преди 22, 6 милиона години. Кинкажу и олинго са пример за паралелна еволюция.
Разпространение на кинкажу
Кинкажу първоначално се развива в Централна Америка и по-късно нахлува в Южна Америка като част от Големия американски обмен, след като формирането на Панамския провлак позволява този процес да се извърши.
Обитават южноамериканските гори на 2500 метра надморска височина. Срещат се в тропическите гори, включително низинната тропическа гора и сухите и вторичните гори. Следователно обезлесяването представлява заплаха за тяхното съществуване.
Как изглежда кинкажу?
Външният вид на животинчето е много симпатичен. Има заоблена глава с плоско лице, кръгли и широко разположени уши и големи изразителни очи.
Размерът на кинкажу е приблизително колкото големината на малка домашна котка. Дължината на тялото му е от 41 до 58 сантиметра, а самото тяло е доста набито. Средната височина на екземплярите е около 25 сантиметра. Теглото им варира от 1, 5 до 3 килограма.
Имат много дълга опашка и това ги прави забележителни. Опашката им е колкото тялото, понякога даже и по-дълга, от 40 до 60 сантиметра. Опашката е не само балансьор, но и пета ръка, която използват за захващане при придвижването по дърветата. Тези животинки често увисват на опашката си с главата надолу, докато откъсват някой плод и го ядат. Тя има и други функции - с нея увиват тялото си като с одеяло, докато спят. Много им е полезна и за придвижване през дърветата. Кинкажу е единственият член на семейството си с хватателна опашка.
Много важна част от тялото на кинкажу е и езикът. Той е дълъг и тънък. Дължината му е изумителна, около 13 сантиметра. С помощта на езика животното прониква в плодовете и облизва нектара на цветята. Дългият език им помага и да похапват мед.
Задните крака на животното са по-дълги от предните. Те са снабдени с остри нокти, с които зверчето се предвижва по дървото. Струва си да се обърне внимание на структурата на крака на кинкажу. Той може да се разгъне почти на 180 градуса. Благодарение на тази функция животното се движи толкова плавно по дърветата.
Дланите му са голи, като на маймуните и животното си служи с ръцете като примат, държейки храната си. Женските имат две млечни жлези.
На гърдите и корема си кинкажу има миризливи жлези, с които маркира територията си. По това се отличава от своите роднини, при които тези жлези са на аналния отвор. Смята се, че те служат и за предаване на сигнали между отделните животни.
Средната телесна температура на зверчето е 38, 3 градуса по Целзий, но когато спи, тя спада до 36, 7 градуса.
Козината на кинкажу е копринена, много плътна, леко къдрава, мека и блестяща като кадифе. Горният слой е червеникавокафяво обагрен, подкосъмът е червеникаво жълт. На лицето е чернокафяво или тъмнокафяво. Опашката е едноцветна и малко по-тъмна от козината.
Поведение на кинкажу
Кинкажу прекарват по-голямата част от живота си по дърветата. През деня се крият в хралупите или сред гъстите клони, а през нощта излизат по двойки на лов. Демонстрират сръчност и бързина на движение. Когато спят, обичат да затварят очи и да ги покриват с лапите си.
Социалната структура на тези животни е по-необичайна, отколкото на други видове бозайници. Семейството се състои от двама мъжки, млад индивид и дете. Те се грижат един за друг, но ловуват сами.
Различното от другите бозайници е и това, че на 2, 5 години женската напуска семейството. Територията се управлява по наследствен принцип - от баща на синове. Мъжките са тясно свързани с роднински връзки.
Въпреки че живеят в странно съжителство, те образуват двойки, като двойката се състои от мъжки и женска. Има и екземпляри, които предпочитат самотата и живеят напълно изолирано.
Хранене на кинкажу
Кинкажу се храни главно с растителна храна затова е малко учудващо присъствието му сред хищниците. Роднината на миещата мечка се храни главно с плодове и храни, съдържащи много захар. Обича дивите смокини, гуавето, мангото, бананите и авокадото.
В същото време при всеки удобен случай грабва птичите яйца, а и малките пилета. Не се отказва от гущери, жаби, насекоми, а мишките са лакомство за него.
Този малък акробат виси надолу с главата и къса плодове от върха на клоните, изплезва дългия си език и го вкарва в месестата част на плода, за да изближе нектара и меда. По натежалите от плод дървета често могат да се видят събрали се цели групи животни. Те забравят своя мирен темперамент и агресивно си крещят и съскат едно на друго, борейки се стръвно за добрата храна.
Размножаване на кинкажу
Женската зачева през цялата година, а готовността си символизира с шумен израз на съгласие.
Около 16 седмици след чифтосването в хралупата на някое дърво се раждат едно или две малки. Козината им е мека и сребристосива, а краищата на космите са по-тъмни. Ушите им се отварят на възраст 5 дни, а очите -12 дни по-късно. На два месеца вече се захващат с опашката си на клона.
Майката се грижи за малките като ги носи със себе си. На 6-7 седмици вече започва да им дава твърда храна, а на 4 месеца ги отбива напълно.
Половата зрялост на мъжкия настъпва на 1, 5-2 години, а на женската на 2, 5 години.
Продължителността на живота им е около 25 години в дивата природа.
Отглеждане на кинкажу
Колкото и странно да изглежда, това диво нощно животно живее добре в плен при хората. То е любвеобилно, добре се адаптира и е възможно най-приятния домашен любимец, който се гушка като дете.
Храненето му също не представлява проблем, защото не е придирчиво. Кинкажу яде плодове, извара, сурови и варени яйца, месо и варена риба. Не се отказва от варени картофи и варен ориз. Храни се бавно и мързеливо и е интересна гледка. Не създава проблеми, стига да му се осигурят условия на живот, близки до тези в естествената му среда.
