Най-близкият роднина на човека от животинското царство е маймуната. За това животно, като че ли знаем всичко, защото е изследвано най-много предвид връзката му с човека. Видовете маймуни обаче са толкова много, че разглеждайки ги, виждаме какво необятно разнообразие е предвидила природата за най-близките до нас същества.
Някои са почти като нас, а при други виждаме отдалечаването към животинското семейство. Независимо дали са близо до нас, или стоят повече към животинските видове, те заслужават интереса ни, защото са живата ни връзка с останалата част от света, към който всички принадлежим.
Произходна маймуните
Човекът, латинско название Homo sapiens, заедно с маймуната, латински термин Haplorrhini, образуват групата на приматите, на латински Primates. Общият ни таксономичен термин говори за близостта ни с този животински вид.
Раздел примати еволюира от дървесни животни. Повечето от съвременните видове примати днес живеят по дърветата, но някои са еволюирали до частично наземен живот.
Маймуните са известни като сухоноси примати и се различават от полумаймуните главно по това, че последните са с влажен нос. Това доближава сухоносите маймуни обаче до човека.
Външен вид на маймуните
Външният вид на маймуните е разнообразен. Дължината на тялото на животното варира в широки граници, от 15 сантиметра при мармозетката, да няколко метра при горилата. Теглото зависи също от вида. Най-малките са по 150 грама, а мъжките горили стигат до 275 килограма.
Голяма част от видовете маймуни, които живеят по дърветата, имат дълъг гръб, тесен гръден кош и тънки кости на бедрата. Гибоните и орангутаните имат широк, масивен гръден кош и големи кости на таза. Някои маймуни имат много дълга опашка, по-голяма от дължината на тялото им. Тя изпълнява и балансираща функция при прехода от дърво на дърво.
Маймуните, които живеят на земята, имат къса опашка, а хуманоидните видове изобщо нямат такава. Тялото на всеки от видовете в различна степен е окосмено, цветът на космите също варира - от светлокафяво през червеникаво, до черно-бяло и до сиви и маслинени тонове. Някои от тях, също като хората, посивяват с възрастта, а при някои мъжки видове се наблюдава оплешивяване, като при човека.
Тези четириръки бозайници са много подвижни и с добре развити горни крайници, окончаващи с пет пръста. Накрая има нокът. Както при човека, палецът е противопоставен на другите пръсти от дланта. Начинът на живот зависи от общото развитие на крайниците на животното. Тези, които прекарват времето си основно по дърветата, имат къси палци, за де се прехвърлят лесно по клоните, а тези, които ходят повече по земята имат добре развити долни крайници, като дори в стъпалото има някаква грациозност, за да ходи екземпляра добре.
Местообитание на маймуните
Заемат широк ареал. Навсякъде без студените области, приспособени са за живот и в умерения климатичен пояс, тоест те живеят и в Европа. Местообитанията им са южната и югоизточната част на Азия, Африка, тропичните и субтропичните райони на Централна и Южна Америка, както и в Австралия. На Антарктида не живеят маймуни.
Поведение на маймуните
Социалното поведение на маймуните продължава да се изучава. Мармозетките например живеят по дърветата, а нокътните им плочки са пригодени за лесно катерене. Всички маймуни с верижни опашки, хранещи се с плодовете на дърветата се държат за клоните с опашката си. Те слизат рядко на земята, защото всичко, което им е нужно, е на дървото.
Други, като бабуините например, обитават откритите пространства в саваните и равнините. Те не са така подвижни и са приспособени за друг начин на живот. Те са сухоноси видове.
За интелигентността на маймуните се говори много. Шимпанзетата са проучени най-добре. Генетичната им база съвпада на 90 процента с човешката. Толкова са близо до нас, че има предложения да бъдат включени към рода на човеците.
Не могат да говорят заради устройството на гласовия си апарат, но комуникират по всички други начини, познати на човека. Те имат сложна форма на поведение, нищо че стадният начин на живот не им е чужд.
Те имат цяла серия от сигнали, които им дават информация за социален статус, настроение, пол, възраст и още всичко, което е необходимо в социалния живот, но използват и много оптични сигнали като кимането с глава, широкото отваряне на устата, различни дейности, които укрепват социалните връзки.
Мозъкът на маймуните е много добре развит и се отличава със сложна структура. Някои от частите му са силно развити, особено тези, които са отговорни за смислеността на движенията.
Зрението е добре развито, а зениците са тъмни. Зъбната система е подобна на човешката, но при тези с тесен и широк нос има разлика в броя зъби, съответно 32 и 36. Сложната коренова система на зъбите, характерна за човека, не е чужда на някои видове от тях.
Като цяло средната продължителност на живота им в природата е около 50 години, малко по-дълго в плен. Всички маймуни преминават етапи на развитие, които са характерни и за нас, хората.
Видове маймуни
Познати са над 400 вида маймуни. Като групи са две основни:
- Широконоси маймуни;
- Тесноноси маймуни.
Сред всички тях най-голяма е горилата, най-малка е мармозетката.
Хранене на маймуната
Маймуните са предимно тревопасни бозайници, които предпочитат да се хранят с плодове, листа и цветя, както и с корени на различни растения. Обичат да разнообразяват диетата си с малки гръбначни животни и с насекоми. Някои се адаптират към специални храни за маймуни.
Един вид маймуна обича течността, която излиза от кората на дърветата, а други ядат твърдите костилки от плодовете. Някои ядат твърди зелени листа от дървесни видове и техният стомах е разделен с прегради, подобно на преживните животни. В двойните и тройни стомаси на маймуните, хранещи се с листа храната се движи дълго, за да се разгради активно целулозата.
Размножаване на маймуната
Половата зрелост при маймуните настъпва по различно време, в зависимост от вида. Мъжките и женските при повечето видове стават полово зрели на приблизително еднаква възраст.
Възможностите за размножаване на мъжките маймуни обаче най-често зависят от мястото, което заемат в йерархията. Правото за размножаване обикновено се отвоюва от мъжкаря, а свадите по този повод може да имат сериозни последствия. Нямат конкретен размножителен сезон.
Бременността на женската маймуна отново зависи от вода. След необходимото време се ражда едно малко, което е зависимо от майка си, която го кърми, а после се грижи за прехраната му и го учи на социални умения.
Заболявания при маймуните
Маймуните са предразположени към човешките инфекции. Боледуват от тонзилит, грип, туберкулоза, хепатит, бяс, морбили и други. Отговорност на хората е да ги пазят от зарази по време на масов туризъм.
Любопитни факти за маймуните
От всички видове маймуни само мармозетките, гибоните, капуцините и тамарините са пригодни за екзотични домашни любимци.
Macaca nigra е първият вид маймуни, който влезе в човешката история като автор на селфита.
Добре известни са гримасите на маймуните и това се дължи на добре развитите им лицеви мускули.
Много видове маймуни ползват различни предмети, за да добият храната си. Те чупят орехи с камък или разварят с пръчка земята, за да стигнат до това, което ги интересува.
Най-променливият орган у маймуните е опашката. Това важи както за наличието на този орган, така и за дължината и функциите му.
Те имат гъста козина, без подкосъм, а лицата на повечето видове са голи. При някои са голи и други части на тялото.
Половият диморфизъм им е присъщ.
Не им са чужди чувства като приятелство, любов, завист, хитрост, гняв, злорадство, тоест всички сложни форми на поведение.
