Маймуните са най-близките ни родственици. Непрекъснато откриваме наши черти в поведението им. Ако някой не е сигурен, трябва просто да наблюдава капуцините, които не са по-малко интересни от орангутаните, шимпанзетата, мармозетките, горилите, гибоните.
Капуцините са смятани за едни от най-умните маймуни в съвременния свят. Имат способността да работят с инструменти, разбират смисъла на парите, могат да броят и показват много знаци за себепознаване. И най-важното, те показват неприязън към хора, които не искат да помагат на другите в нужда.
Освен това капуцините са едни от най-дребните представители на маймуните и затова не е чудно, че ги предпочитат като екзотични домашни любимци. Използват ги и като служебни животни след преминат курс на обучение.
Какво още може да се научи за капуцините? Със сигурност има много интересни и любопитни факти около малките примати, които представляват интерес за най-близките им родственици, хората.
Класификация на капуцина
Капуциновата маймуна с научно название Cebus е маймуна от Новия свят от подсемейство Cebinae. Научното название на рода Себус идва от гръцката дума kebos, което значи маймуна с дълга опашка.
През 2011 година Джесика Линч Алфаро предлага само грацилните капуцини да остават в рода Себус, а робустовите да бъдат отделени в отделен род.Това деление вече е прието от някои изследователи, защото генетични изследвания са доказали, че двата вида се разминават преди 6, 2 милиона години.
Джесика Алфаро смята, че река Амазонка разделя робустови и грацилни, които еволюират отделно. Грацилните имат по-дълги крайници спрямо размера на тялото и по-кръгли черепи, докато робустовите имат челюсти, по-добре приспособени за отваряне на твърди черупки. Те също така имат гребени, а мъжките и бради.
Все пак видовата таксономия си остава все още противоречива и има предложени и други алтернативи.
Популярното им име- капуцин има любопитна история. Съществува орден на братята капуцини, издънка на францисканците, които носят кафяви одежди с големи качулки. Когато португалските откриватели стигат до Америка през ХV век, те виждат малките маймуни, чието оцветяване прилича на дрехите на братята капуцини, и ги наричат така.
Разпространение и местообитания на капуцина
Обхватът на капуциновите маймуни включва някои тропически гори в Централна Америка и Южна Америка около северните части на Аржентина, където обитава тропически, субтропични и планински гори. Ареалът се движи по Североизточна Бразилия, източни Анди (Колумбия-Венецуела-Парагвай-северна Аржентина).
В Централна Америка те заемат влажните гори на брега на Коста Рика и Панама и широколистните сухи гори на тихоокеанския бряг.
Тези широконоси маймуни живеят в короните на гигантските тропически дървета, придвижват се уверено от едно дърво на друго в търсене на храна.
Как изглежда капуцинът?
Капуцините са малки маймунки. Достигат на дължина от 30 до 56 сантиметра, а опашките им са толкова дълги, колкото и тялото е покрита с козина. Най-често я държат сгъната на пръстен.
Средното им тегло е от 1, 4 до 4 килограма и живеят до 25 години в естествените си местообитания.
На цвят капуцините са черни, кафяви или белезникави, но точният им цвят зависи от вида. Най-често са тъмнокафяви с бледо кремаво оцветяване покрай врата.
Отличава се най-вече кафявият капуцин, който има кичури козина на челото. Затова го наричат също кичурест капуцин.
Белогърлестият и белочелият носят имената си от съответните особености на визията им.
Крайниците на повечето видове капуцини са с тъмен цвят отдолу и са къси. Това не им пречи да правят скокове от по 4 метра.
Малко разстояние преодоляват на два крайника. Понякога при работа включват всички крайници, в това число и опашката, която използват за пети крак.
Начин на живот и поведение на капуцина
Капуцинът е най-бързият и способен вид сред приматите. Може да използва предмети като оръжия. В естествените си местообитания когато намери твърди ядки, не ги изхвърля. Намира подходящ камък и ги чупи. Справя се с всякакви твърди плодове, въпреки дългите си нокти. На възраст от една година е толкова умен, че примамва птици с храна и после ги хваща. Умно почиства слузта от уловена жаба или кора на дърво. В плен се поддава на обучение.
Цялото си време тези маймунки прекарват по дърветата, прескачайки от едно на друго. Само за вода слизат на земята. В тропическата гора, която е тяхното царство, те обитават върховете на дърветата, където намират храната си.
Живеят в групи или колонии. Групата наброява от 15 до 35 индивида най-често, въпреки че могат да се адаптират към място, колонизирани от хората.
Капуцините имат дискретна йерархия, различаваща се по възраст и пол.
Обикновено един мъжки доминира над групата и има права да се чифтосва с женските от групата. Белоглавите капуцини обаче се водят като от алфа мъжки, така и от доминираща женска.
Тези примати са териториални животни. Всяка група обхваща голяма територия, защото членовете трябва да търсят най-добрите райони за хранене. Местата се маркират с урина, най-вече централната зона, която се защитава яростно от натрапници. Външните зони понякога се припокриват с териториите на други групи.
Стабилизирането на групата се получава чрез взаимното отглеждане на малките и комуникацията. Гласовите им струни са устроени така, че да произвеждат широк спектър звуци - крещене, ръмжене, свиркане, меко мъркане и други.
Тези групи често се обединяват с роднински и мирно споделят нишите си с тях. В сухия сезон липсата на храна може да наруши с покойния живот в общността, което води до конфликти с роднините.
По време на хранене са шумни, кавгите са непрекъснато явление. Използват редовни маршрути, когато търсят храна. Социалният им опит е много богат.
Покритието на дърветата им позволява да намерят защита от хищници, но те могат да се спасят и на земята, бягайки от хищник.
Средата, която обитават, е полезна както за капуцина, така и за екосистемата, която обитава. Това е така, защото те разнасят остатъците от семена и фекалиите си по земята и с това подпомагат растенията.
Размножаване на капуцина
Женските капуцини често насочват своето внимание за чифтосване с алфа мъжкия. Въпреки това една женска може да се чифтоса с до 6 подчинени мъжки за един ден.
Когато алфа женска и женска от по-нисък ранг искат да се чифтосат с алфа мъжки, то доминиращата женска ще получи правата на мъжки от по-нисък ранг. Тези животни са полигамни и се чифтосват през цялата година, но забременяват веднъж на 2 години.
Женските раждат малко след бременност от 160 до 180 дни. Малките седят вкопчени за гърдите на майките си, а когато пораснат, пътуват на гърба на майки си.
Мъжките рядко участват в грижите за малките. Потомството става зряло на 4 години за женските и 8 години за мъжките.
Тъй като са високо адаптивни, тези маймуни могат да се възпроизвеждат и при загуба на естествените си местообитания.
Хранене на капуцина
Капуциновата маймуна се храни с широка гама храни и нейната диета е по-разнообразна от тази на останалите маймуни от семейство Cebinae.Те са всеядни и консумират различни растителни части като листа, цветя, плодове, семена, кори, дървесна тъкан, захарна тръстика, луковици.
Ядат също членестоноги, мекотели, различни гръбначни животни и дори примати.
Изследванията доказват, че наскоро са преминали от малки ядки като кашу, към по-големи и по-твърди. Те са добри в лова на жаби.Те са умни и това им помага да придобиват храни от широк спектър възможности, което може да им осигури оцеляването в местообитания с ограничен хранителен ресурс.
Капуцините, които живеят близо до водам се хранят също с миди и раци, чупейки черупките им с камъни.
Начините на хранене на капуцина може да се използват, за да се разбере произхода на практиката да се използват инструменти от други групи примати, включително и най-ранните членове на човешката линия.
