Всички представители на маймунския свят са твърде интересни на човека, защото са най-близо до хората. Почти 97 процента от нашето и тяхното ДНК съвпадат. Сред маймуните обаче има видове, с които сме почти идентични. Сред тях се открояват шимпанзетата.
Това са много умни примати, които имат поведение съвсем като човешкото. Те могат да научат езика на жестовете и да говорят с хората. Обичат да играят на игри и се забавляват не по-малко от човека. И пак като нас имат талант на художници, изпадат в депресия и дори могат да развият своя модна тенденция.
Тези отделни факти показват, че родството ни е дори по-близко, отколкото си мислим и опознавайки шимпанзето, ще опознаем по-добре и своята същност.
Класификация на шимпанзето
Шимпанзето с латинско наименование Pan е от рода на човекоподобните маймуни, на латински Hominoidea, който включва два вида - обикновено шимпанзе, разпространено в Западна и Централна Африка, и бонобо - в горите на Конго.
Самата дума - шимпанзе, идва от език от езикова група Банту и в превод значи подобен на човек. Названието е използвано за първи път от европейците през 1738 година.
Бонобото, което също се нарича и шимпанзе-пигмей заради дребния си ръст, е описано като тделен вид доста по-късно, чак през 1928 година. Бонобо е само по-нисък от шимпанзето. Латинското му название е Pan paniscus. Разговорният термин шимпанзе е въведен през 1870 година.
Описание на шимпанзето
Мъжкото шимпанзе достига височина от 100 до 170 сантиметра и тежи от 34 до 70 килограма. Женските шимпанзета са от 70 сантиметра до метър и тежат от 26 до 50 килограма. Мъжките бонобо са между 70 и 83 сантиметра, а теглото им варира от 37 до 61 килограма. Женските са по-малки - около половин метър и 38 килограма.
Ръцете на шимпанзето са по-дълги от краката му. Когато ги протегне, те са 1, 5 пъти по-големи от височината на тялото. Бонобо е малко по-нисък и по-слаб от обикновеното шимпанзе, но има по-дълги крайници. По дърветата и двата вида се придвижват с помощта на дългите си силни ръце, а по земята ходят като опират горната повърхност на пръстите в земята.
С изключение на лицето, вътрешността на ръцете и краката, цялото тяло на животното е покрито с дълга, груба и тъмна козина.
Обемът на мозъка на шимпанзетата и между 282 и 500 кубични сантиметра, което е средно от четвърт до 30 процента от човешкия мозък. Това ги прави много умни примати.
Шимпанзетата се считат за най-близките роднини на човека. Наличните данни от изследванията им показват, че съвпадението на геномите между човек и шимпанзе е 93, 6 процента. Това означава, че еволюционните пътища на двата вида се разминават само преди 6 милиона години. Въпреки сходствата обаче се наблюдава различна активност на органи и системи в тялото.
Поведение на шимпанзето
Шимпанзетата са интелигентни животни, активни през деня. През нощта шимпанзетата спят в гнезда, които сами си правят от клонки и листа. Всяка нощ гнездото се сменя и се използва от едно животно, като малките спят в майчиното гнездо.
Шимпанзетата са много социални животни. Шимпанзетата живеят в групи, подчинени на строга йерархия. Когато са преследвани от враг, те се втурват към дърветата със звуци, подобни на кучешки лай. Те могат да копират действията на други маймуни, които са на по-високо място в йерархията. Имитират винаги по-силни и уважавани роднини.
Често шимпанзетата са много агресивни. В борбата за по-добри територии, храна и ресурси, както и за справяне с конкуренцията те използват убийството. Убийците действат винаги в група, от 5 до 32 маймуни на една жертва. Избиват мъжки и малки маймунчета, но не докосват женските. При убийствата обикновено разкъсват гърлото или гениталиите на жертвата. Най-много убийства са регистрирани при маймунски общества, живеещи далече от хората.
В същото време тези примати са в състояние да скърбят за починали роднини, както и за членове на групата, които не са в близки родствени връзки с тях.
Шимпанзетата живеят в сложни мъжки и женски общности. В рамките на общността статутът на индивида и неговото поведение диктуват някаква социална йерархия. Специалистите определят йерархията им като плоска, защото няколко индивида могат да бъдат влиятелни и да доминират други членове на по-ниска позиция заедно.
Доминиращият мъжки се нарича алфа мъжкар. Той има високо социално положение, контролира групата и поддържа реда в нея при възникнал спор. В обществото им доминира не винаги най-едрия и силен мъжкар, а най-добрият манипулатор, способен да управлява процесите в групата. За да постигне водещо положение, той обикновено събира група другари, които са готови винаги да го подкрепят в борбата за власт.
Алфа мъжкият се показва на публични места обикновено в помпозен вид. Той навива козината си около тялото, за да изглежда по-внушителен и да увеличи визуално размера си. Такова поведение му е нужно, за да сплашва членовете на общността, които биха се опитали да отнемат властта му, и да запази доминиращото си положение.
Подчинените шимпанзета показват уважение, използват езика на тялото си, жестове, усмивки. Женските отдават почит на алфа мъжкия, като му показват задните си части.
Женските шимпанзета също имат своя йерархия. Тяхната група се контролира от женски индивид. В някои групи първенството може да премине от майка към дъщеря, по наследство. Женските също създават съюзи, за да доминират по-нисшестоящите женски. Разликата от мъжките е, че докато мъжкарите искат да получат достъп до чифтосване и целта е господство, то при женските основната цел е достъп до храна. Доминиращите женски първи получават храна. Всяка група иска по-висок статус, за да подобри социалното си положение в общността.
Случва се изборът на алфа мъжкар да бъде оставен на женските. Те искат да бъдат сигурни, че ще извоюва място с най-много храна и ресурси и избират този, когото смятат за способен да им го осигури.
Шимпанзетата могат да правят и използват прости инструменти за производство на храна, но и като оръжие в борбата за власт.
Хранене на шимпанзето
Шимпанзето е всеядно животно, но основната му храна е растителната. Основен дял заемат плодовете и ядките, но и листата на определени дървета. Ядат също цветя, семена, насекоми и месо. Понякога те ловят бозайници като малки чифтокопитни, както и по-дребни представители на приматите. На лов ходят възрастните мъжки, които споделят улова си с по-нисшестоящите членове на групата и така утвърждават по-високото си положение в йерархията.
Размножаване на шимпанзето
Чифтосването при тези примати е целогодишно, но полов цикъл при тях трае около 35 дни. Женските са готови за чифтосване около 6-7 дни и го показват. Процесът на размножаване при шимпанзетата може да бъде различен. Или няколко шимпанзета да се чифтосат помежду си, или един мъжки да се чифтосва с женска, без да позволи на други да се включат.
Периодът на бременност при шимпанзетата е около 230 дни и женската ражда едно малко. Близнаци се раждат рядко. Малките шимпанзета тежат около 2 килограма при раждане. Женските кърмят малките и ги носят вкопчени в гърдите им, а когато навършат 6 месеца ги носят на гърба си. Чак след около 4 години малкото се отделя от майка си, но остава близо до нея поне 10 години.
Женските шимпанзета раждат на всеки 5 или 6 години. Полово зрели стават на около 7 години, а за първи път раждат на 13 или 14 години. Менопаузата им настъпва към 40 години.
Мъжките шимпанзета започват да се размножават на около 15-16 години, а продължителността на живот на вида е 30-40 години в природата и над 50 години в плен.
Някои факти за шимпанзето
Шимпанзето е застрашен от изчезване животински вид и е включено в закона за защита на видовете.
Народите в Африка контактуват с шимпанзетата от векове, но европейците за първи път имат контакт с тези интересни животни чак през ХVІІ век.
Първият документ, описващ шимпанзето, е на португалеца Дуарте Перейра. Той свидетелства, че тези маймуни сами си правят прости инструменти.
Шимпанзетата попадат в разред маймуни заедно с много други екзотични животни като дебело лори, ай-аи, лемурите, мармозетка например.
