В природата живеят над 400 вида маймуни. Най-голяма е горилата, където мъжките са от 180 до 250 килограма.
А най-малката маймуна е мармозетката, при която един от видовете - мармозетка пигмей, достига едва до 140 грама. Обикновената мармозетка също не може да се похвали с големи размери, тя е само 100 грама повече от дребния си роднина.
Мъниците в маймунското царство могат да се похвалят, че са първите маймуни от Новия свят, които имат своя геном секвениран. През 2014 година е публикувана геномната последователност на женската мармозетка.
Какво знаем за миниатюрното живо и пъргаво създание, което се побира в човешката шепа? Те са маймуни и носят особеностите на вида, но имат и своите особености. На всеки любител на бързите маймунчета ще бъде интересна всяка информация, която казва неизвестни за тях неща за мармозетките.
Класификация на мармозетката
Обикновените мармозетки са с латинско название Callithrix jacchus. Те са миниатюрни бозайници от семейството на Остроноктестите маймуни - Callitrichidae.
Малкият примат се нарича още маймуна на Гелди в чест на естественика Емил Август Гелди, изучавал животни в Бразилия. Много бразилски представители на фауната са кръстени на негово име.
Семейството на мармозетките - Callitrichidae не е малко, включва около 60 вида маймунки, но мармозетките са само един вид. Съществуват обаче разновидности, като мармозетката джудже, която не бива да се бърка с друг вид примат.
Семейството мармозетки се нарича така, защото наистина е много игриво и осъществява лесно контакт с хората. Не са агресивни и лесно се опитомяват.
Къде живеят мармозетките?
Мармозетката е маймуна от Новия свят. Първоначалното място на разселване е североизточния бряг на Бразилия в щатите Пиауи, Параиба, Сеара, Рио Гранде, Пернамбуко, Алагос и Баия.
Чрез освобождаване на пленени индивиди разширява обхвата си след 1920 година до югоизточна Бразилия. Там се превръща в инвазивен вид. Затова има опасения от генетични замърсявания и хищничество върху птичи гнезда и яйца. Има мармозетки също в Перу, Боливия и Еквадор.
Нейното царство е тропическата гора и високите дървета, на чиито върхове прави своя дом.
Как изглежда мармозетката?
Всички представители на мармозетката могат да се различат по някои общи черти. Те включват: изключително малки размери; гъста, плътна, копринена козина, понякога с шарки; дълга, усукана опашка, която изпълнява функция на балансьор; има плисък нокът на големите пръсти, подобно на хората;мармозетката умело се катери по дърветата; храни се основно с растителна храна.
Мармозетката с право се определя като най-малкия примат в света. Мъжките маркозетки са високи едва 188 милиметра, а женските са средно 185 милиметра. Мъжките мармозетки тежат средно 256 грама, женските са 236 грама. Опашката е доста дълга, често е по-дълга от тялото. Тя няма захващаща функция, но при скачане от клон на клон изпълнява балансираща роля.
В зависимост от разновидностите мармозетките са обагрени в различен цвят. Отличителна характеристика са белите туфи на ушите и бялата козина на челото. Най-често козината на мармозетките е тъмнокафява, в задната част е сивкаво кафява с лека напречна ивица. Имат добре изразени напречни линии на опашката и с това прилича на опашката на лемура.
Някои имат сребристо сива мека козина, образуваща малка грива около главата на животното.
Мармозетката има по пет пръста на предните и задните крайници, с които упорито се вкопчва в предмети. Ноктите са заострени и закривени и с тях животното се катери по дърветата.
Очите на мармозетките са малки, черни, с подчертан горен клепач. Муцунката също е покрита с козина, което отличава мармозетката от много други видове маймуни.
Някои учени отделят мармозетката пигмей като отделен вид, но физиологично мъниците нямат разлики, само джуджето с червен цвят има съкратени пръсти и по-гъста грива.
Интересен факт е, че въпреки малкия размер на главата, маймунките имат доста развит мозък, което ги прави внимателни и бързи животни.
Начин на живот и поведение на мармозетката
Поради малкия си размер животните са принудени непрекъснато за се крият. Затова местообитание на мармозетките са най-високите корони на дърветата, където има възможно най-малко хищници. За да прекарат нощта, избират хралупи в дърветата и там се скриват семейства с до 6 поколения.
Рядко слизат на земята, защото там са изправени пред много опасности, но са твърде любопитни и могат да бъдат видени в близост да села и други населени места. Те с охота се приближават до хората и могат да се заселят близо до домовете им. Мармозетката с черни уши е особено приятелски настроена.
Мармозетките са маймунки, които обичат топлината. Предпочитат температурата да е 25-30 градуса. При ниски температури бързо замръзват и могат да умрат от хипотермия. Влажността на въздуха трябва да бъде 60 процента.
Хранене на мармозетката
Тези маймунки са предимно тревопасни животни. Могат обаче да компенсират липсата на протеини с животинска храна. Трудността идва от това, че някои животни, които тя иска да изяде гледат на нея като на своя храна.
Храната на мармозетките включва плодовете, цветята и цвететния прашец, младите издънки и листата, ларвите на бръмбари, насекомите като молец, щурец и малките земноводни.
Тези маймунки имат голяма нужда от вода, защото са много пъргави и подвижни. Често пият росата или водата, която се събира по листата на дърветата при дъжд.
Мармозетките имат силни резци, това са единствените им два зъба. С тях хапят през горния слой на дървесната кора и пият сока на дървото. С малките си крайници лесно премахват червеи и друга дребна храна от стволовете на старите дървета.
По отношение на храната нямат голяма конкуренция от други видове маймуни. Те са малки, леки и лесно се изкачват до най-високите клони на дървото, за да откъснат някой плод.
Мармозетките са дневни животни и целия ден прекарват в хранене, скачане от клон на клон.
През нощта се струпват в групи, които може да бъдат и 20 индивида и се прибират в хралупите на дърветата, за да нощуват.
Заедно отглеждат малките.
Виковете, с които общуват, са силни, те освен това чуруликат. Имат поне 10 сигнала за разговори.
Мармозетките са териториални животни. Придвижват се по периметъра на горите и ако се срещнат със свои роднини се хранят наблизо, игнорирайки се.
В дивата природа мармозетките живеят 10-15 години, в прен достигат до 25 години.
Размножаване на мармозетката
Семействата на тези маймунки се състои от мъжки и женски от всички възрасти. Нямат йерархия, но имат ясен лидер, който опложда повечето женски в семейството.
Мъжкия достига възраст за чифтосване на 3 години, женската на 2 години. Женската мармозетка избира мъжкия, но най-често изборът пада върху лидера, най-големият мъжки. Няма сезон за чифтосване на мармозетките, тъй като са в топъл климат.
Бременността при мармозетките е около 5 месеца, след което женската ражда 1 или 2 малки, всяко около 15 грама. Малките се захващат за корема на майките си, а когато пораснат се преместват на гърба.
Мъжките и женските мармозетки заедно се грижат за малките. Лидерът е зает със задачата да намери добро място за хранене и да се оглежда за опасности.
На възраст 3 месеца малките мармозетки вече ходят сами, а на 6 месеца се хранят с храната на възрастните. Малките имат пубертет на около 1- 1, 5 години, но все още не могат да създават потомство, макар да се чифтосват.
Врагове на мармозетката
Тъй като живее високо на дърветата, тази маймунка се пази сравнително добре. Враговете на мармозетката са боата, лешоядът, маргай и други.
Най-често ги нападат птици, когато загубят бдителността си. Едрите птици обикновено ги имат за дребна плячка и ги нападат по-рядко.
Змиите са голяма опасност, защото успяват да ги погълнат без удушване. Някои големи паяци също са сериозен враг.
При забелязване на опасността маймуните крещят силно, за да предупредят останалите, после се втурват на различни страни, което обърква хищника. Не са способни на самозащита, дори не се спускат да защитят малкото си. Те разчитат изцяло на малкия си размер и способностите да скачат бързо и надалече.
Защитен статус на мармозетката
В Бразилия мармозетката е защитена от закона и е забранен износът от страната. Продават се като екзотични домашни любимци на черния пазар и затова се налага да бъдат опазвани, макар че като брой не са на изчезване, тъй като се размножават охотно на родна територия.
