Епитетът красива, отнесен към вид змия, звучи почти като оксиморон, но е съвсем на място. Съществуват и красиви змии и към тях несъмнено се отнася императорската боа.
Изобщо не е случайно, че древните индиански народи са я почитали наред с боговете си. Техният страшен бог Уицлипуцли, който е богът на нощта и магьосниците в митология им, е изобразяван с императорска боа в дясната си ръка.
Върху жертвениците и в храмовете са намерени много изображения на императорска боа, което говори, че това влечуго е било боготворено в древни времена, поставяно наред с най-старите божества на индианските народи и със сигурност има защо.
Тайнството около великолепната змия, дошло от древността и днес събужда интерес и нескрито любопитство сред хората към този вид влечуго, но тъй като ореолът на мистика вече не съществува, хората често отглеждат това забележително животно в домовете си като домашен любимец.
Запознаването с интересния, но будещ суеверен страх свят на змиите, е добре да започне с вида императорска боа, един представител с осанка на истински владетел в царството на влечугите.
Класификация на императорската боа
Императорската боа - Boa imperator е голяма, тежка змия от рода на боите, семейство Boidae.
Boa imperator се нарича още северна боа, колумбийска боа и най-често се отглежда в плен заради нейната необикновена красота.
Въпреки че императорската боа показва почти идентични данни с Boa constrictor, императорският вид има по-често тъмна опашка, в тъмните нюанси на кафявото и червеното. Поради това, че двата вида са много цветни, често са бъркани дори от познавачи на видовете
Този факт е довел до класификацията на императорската боа като подвид на боата констриктор, но ДНК анализът показва, че императорската е отделна генетична линия.
Съществуват 9 подвида в зависимост от особеностите на външната украса.
Разпространение и местообитания на императорската боа
Императорската боя има широко обхватен ареал на разпространение. Животните живеят както в Централна Америка, така и в северните части на Южна Америка. Появата на змията варира силно в зависимост от местоположението.
В Южна Америка ареалът се раздела по Андите. Среща се и край тихоокеанското крайбрежие и на Карибите, както и на някои острови около бреговете на Белиз и Хондурас.
Императорската боа може да се адаптира към различни условия на околната среда - от тропическите гори до сухите пустини. Предпочита тропиците заради влажността, температурата и покритието от достатъчно плячка.
Начин на живот и поведение на императорската боа
Императорската боа живее самотно и не си взаимодейства с други от вида, освен в периода на размножаване. Те са нощни животни, но могат да се наблюдават и през деня, ако нощните температури са твърде ниски.
Този вид са полудървесни змии и младите екземпляри се катерят по дърветата, за да се хранят. Те стават предимно земни, когато станат възрастни и наедреят.
Императорската боа става твърде агресивна, когато бъде заплашена. Ухапването им е болезнено, особено от възрастна змия, но не е опасно за човека.
Образците от Централна Америка са по-раздразнителни, съскат силно и удрят многократно, за разлика от тези в Южна Америка, които се успокояват по-лесно.
Подобно на всички змии и този вид са най-непредсказуеми в периода на проливане, тъй като веществото, което служи за смазване между старата и новата кожа, прави очите им да изглеждат млечни, сини или непрозрачни и змията не може да вижда добре. Това я кара да заема отбранителна позиция и да бъде по-агресивна.
Описание на императорската боа
Като един от по-малките видове боа, императорската е средно между 1.3 и 2.5 метра дълга, но е известно, че стига и до 3.7 метра. Обикновено тежат до 6 килограма, въпреки че женските са по-големи от мъжките.
Опашките на мъжката могат да бъдат по-дълги пропорционално от тези на женската. Оцветяването и моделът на шарките се различават.
Дорзално цветът на фона е кремав или кафяв и е маркиран с тъмни петна. Те стават по-цветни и изпъкнали към опашката, често червеникавокафяви с черен или кремав кант. По страните има тъмни ромбовидни белези. Може да имат и по-тъмни петна по цялото тяло.
Главата им има три отличителни признака. Има ивица, която минава дорзално от муцуната до задната част на главата. Между муцуната и окото има тъмен триъгълник. Този триъгълник продължава зад окото, където се наклонява към челюстта. Има обаче твърде много вариации на външния вид.
Притежават тазови шпори, които са остатъци от задни крака, а сега ги използват за привличане на женски.
Императорската боа не притежава удължени зъби, а редове дълги извити зъби с еднаква големина. Те се подменят непрекъснато и змията никога не губи способността си да хапе с всяка част на устата.
Размножаване на императорската боа
Мъжката императорска боа е полигамна, може да се чифтосва с много женски. Женските също имат повече от един партньор за сезон.
Женските обикновено са разпръснати на широка територия и мъжките трябва да инвестират енергия, за да ги открият. Има предположение, че женските не се размножават всяка година, но поне половината от тях са репродуктивни веднъж годишно. Най-вероятно те се размножават, когато са в добро физическо състояние.
Размножаването става през сухия сезон, от април до август, макар че температурите тогава варират.
Чифтосването се улеснява от тазовите шпори на мъжките, а оплождането е вътрешно. Бременността продължава от 5 до 8 месеца в зависимост от температурата. Тези змии са яйцеживородни, като малките се развиват в тялото на майката. Младите се раждат оформени и не търпят никаква метаморфоза. Независими са скоро след раждането си.
Средното котило е около 25 малки, но могат да бъдат между 10 и 60. Майката инвестира в малките, затова е нужно физически да е в добро състояние.
Това са дълголетни животни, средно живеят до 20-30 години. В плен достигат и 40 години понякога.
Хранене на императорската боа
Тези влечуги са хищници. Основната част от диетата им са малки бозайници, в това число прилепи и птици. Те обаче са склонни да изядат всяко животно, което се побира в устата им.
Императорските бои ловуват плячката си от засада. Те го зашеметяват с бърз удар и после го удушават, като се увиват около него и го стягат с образуваните пръстени от тялото си. Плячката се поглъща цяла. Тъй като са удушвачи, наричат често групата, към която принадлежат, удави.
На животното са нужни 4 до 6 дни, за да усвои храната напълно.
Самите те са плячка на някои хищни птици, бозайници и влечуги. Най-уязвими са младите змии.
Отглеждане на императорска боа в плен
Императорската боа е сред най-търсените видове за домашни любимци заради нейния красив външен вид и невзискателност по отношение на отглеждане.
Необходимо е да се спазват изисквания относно топлина и нива на влажност, а храненето става с мъртви мишки и плъхове веднъж седмично.
Размножават ги в плен с определен цвят или морфа. Предлагат се няколко морфи на цвета и шарките като албиноси, пъстри и индивиди джунгла.
Младите змии са по-ярко оцветени от родителите си и контрастът между цветовете е по-силен, но всички други разлики са много фини, така че те приличат външно на възрастните.
Прочети също кои са най-отровните змии, кои са най-големите змии или паък разбери кои са най-безобидните змии.
