Пекинезът е куче, което е било любимо на китайските императори и е едно от най-популярните от така наречените стайни кучета. То може да живее в малко жилище.
История на пекинез
Пекинезът е създаден като куче компаньон преди повече от две хиляди години в Китай. Името на породата е възникнало от името на китайската столица Пекин. В Китай кучетата от тази порода са известни с името Фу. Пекинезите от край време са били на почит в Китай, за което свидетелстват различни предмети на изкуството, изобразяващи малките космати любимци. Първоначално пекинезите можели да живеят само в императорския двор и под страх от смъртно наказание се забранявало отглеждането им от обикновени хора. Ако някой си позволявал да открадне или да нарани пекинез, го чакала екзекуция. Смятало се, че пекинезите трябвало да украсяват покоите на императора, но се допускало те да живеят и в дамското отделение на двореца.
Древните китайци смятали, че пекинезите са духове, които охраняват живота на императора. Един от пекинезите, живели преди стотици години, бил обявен от древните китайци за преродения Буда. Според древна китайска легенда лъвът се влюбил в маймуна и не след дълго се появило тяхното дете, което имало смешната физиономия на майката и гордия характер на бащата. Често пекинезите са били наричани малки китайски лъвове. Китайците кръщавали улици на имената на пекинезите на императора. След първата половина на XIX век кучетата от тази порода попаднали в Европа, след като англичаните превзели летния Императорски дворец в Пекин. Тогава пет пекинеза се превърнали в трофей на завоевателите. В края на XIX век пекинезът за пръв път бил показан на европейско изложение. През 1909 година в САЩ възниква първият клуб на любителите на тази порода.
Стандарт на пекинез
Пекинезът достига до 6 килограма тегло и е висок до 23 сантиметра. Рядко се срещат пекинези, които да са гиганти, но все пак има и такива, които достигат до 10 килограма. В сравнение с предците си съвременните пекинези са по-ниски с няколко сантиметра. Така се постига гордата походка, която е важен компонент при оценяването на кучето по време на изложби. Челото на пекинеза е абсолютно плоско. Очите са разположени на голямо разстояние едно от друго. Те са тъмни и са много изпъкнали. Носът винаги е черен, независимо от цвета на козината на кучето. Тя може да е разнообразна на цвят, като единственият недопустим нюанс е сивкаво-кафеникавият. Най-разпространеният цвят на козината на пекинеза е рижав. На муцунката си пекинезът има черна маска, но може да бъде допуснат до изложба и при липса на маска. Опашката е много пухкава и образува голям сноп от дълги косми. Тя обикновено е вдигната, но дългата козина се спуска до земята. Козината по тялото на пекинеза е много гъста и пухкава.
Грижи за пекинез
Основната грижа за пекинеза се изразява в ресане на красивата му козина. При липса на достатъчно редовно разресване, тя се сплъстява и в нея дори могат да се завъдят молци. Ако не държите кучето ви да се появява по изложби, можете да го подстрижете късо. Така козината му няма да се сплъстява и няма да се налага постоянно да я разресвате.
Кучетата от тази порода имат нужда от постоянно внимание, за да се чувстват спокойни. Те не обичат, ако някой се държи с тях грубо. Пекинезът няма голяма нужда от движение. Това куче е създадено, за да прави компания в помещение и са му достатъчни няколко минути разходка дневно, за да се чувства добре. Пекинезът трябва да се къпе веднъж месечно, като за целта се използва мек шампоан.
Пекинезът има нужда от всекидневно почистване на гънките на муцунката си, тъй като там се натрупват секрети и замърсявания. Очите на пекинеза трябва да бъдат предпазвани от наранявания и да се почистват редовно, тъй като сълзят. Ушите на пекинеза трябва редовно да се проверяват за различни инфекции. Пекинезът не понася добре горещините, така че в топлите летни дни не се препоръчва да се разхожда през деня. Препоръчително е това да става рано сутрин или късно вечер. Пекинезът не също така и теченията, така че мястото, където спи, трябва да е добре изолирано.
Обикновено пекинезът успява да си извоюва място за спане в леглото на стопанина си. Колкото и да го гонят от спалнята, той може да прояви изключителна упоритост, за да осъществи целта си. Пекинезът има нужда от място, където през цялото време да си лежи. Кучетата от тази порода са подходящи за неопитни стопани, а също така за възрастни хора, тъй като не са прекалено активни. Не се препоръчва пекинезът да живее в семейства с прекалено малки деца, тъй като те могат да го наранят, докато играят с него. Но с по-големи деца пекинезът живее в перфектен синхрон, тъй като въпреки мързела си е готов да се включи винаги в игрите на хлапетата. По характер пекинезът е дружелюбен, когато е възпитан добре.
Обучение на пекинез
Обучението на пекинеза не е лесна задача най-вече заради упорития им характер, който дори се превръща в инат. Още от първия си ден в жилището малкият пекинез трябва да получи първите основи на възпитанието си. Пекинезът е умно кученце, което обаче може категорично да откаже да изпълнява каквито и да е команди. При обучението пекинезът реагира по-добре на похвалите и лакомствата, отколкото на грубото поведение на стопанина си. Единственият начин, по който може да бъде постигнат резултат при обучението на тези кучета, е спокойствие и много поощрения.
Хранене на пекинез
Пекинезът се храни с консервирана или суха кучешка храна, но с удоволствие хапва и натурални продукти. Кучетата от тази порода е добре да се хранят с пилешко или телешко месо. Свинското не се препоръчва за пекинеза, тъй като е прекалено мазно, а някои от кучетата от тази порода са склонни към проблеми с теглото. Допуска се даването на термично обработени дреболийки на пекинеза, но това не трябва да е основното му меню. Пекинезът с удоволствие ще хапва различни зеленчуци и плодове за кучета.
Кучетата от тази порода обичат да ядат сладко, но не се допуска да им се дават захарни и шоколадови изделия, тъй като това сериозно уврежда здравето им. Пекинезът може да се храни с кисело мляко и извара като допълване към менюто на кучето. Свареният ориз също може да се добавя в менюто му, както и твърдо сварени яйца. Веднъж седмично може да му се дава сварена пилешка шийка. Не се препоръчва пекинезът да се храни с пикантни, солени, тестени храни, с пушено месо, риба, както и с прекалено гореща и прекалено студена храна. Препоръчва се пекинезът да се храни два пъти дневно.
Заболявания на пекинеза
Пекинезът е генетично податлив на различни видове кучешки заболявания. Сред тях са бъбречно-каменната болест, заболявания на сърдечните клапи, заболявания на гръбнака, дефекти в дихателната система, кучешка катаракта, увреждания на роговицата.
Любопитни факти за пекинез
Интересен факт е, че очите на пекинеза, които са изпъкнали и сякаш ще изпаднат от орбитите си, са много податливи на различни видове травми. Тъй като липсва издадена напред муцуна очите се намират прекалено близо до носа на кучето. Тъй като то се опитва постоянно да помирише нещо, очите се намират в прекалено опасна близост до различни предмети.
Въпреки че пекинезът е съвсем дребно кученце, то е много смело и безразсъдно се хвърля в битки, ако на пътя му се изпречи по-едро куче. Причината за това се крие във факта, че пекинезът се мисли за охранител на стопанина си. Интересен факт е, че колкото и кучета да живеят под един покрив, пекинезът винаги ще се проявява като лидер. За съжаление обаче при съжителство с други кучета или котки пекинезите често загубват зрението си, тъй като при сбивания или дори при игри очите им могат да бъдат прободени от ноктите или зъбите на другите животни.
Недостатъци на пекинез
Пекинезът няма особено големи недостатъци. Фактът, че по време на смяната на козината му пада голямо количество косми, се отразява зле на някои стопани, които са принудени да чистят жилището си по цял ден. Но ако кученцето се разресва редовно по време на смяната на козината си, пекинезът няма да замърси особено жилището. При съжителство с други животни това куче винаги ще проявява ревност и ще изисква цялото внимание на стопанина да е насочено само към него. Пекинезът не е подходящ за хора, които искат спокойствие и тишина, тъй като много лаят и заради специфичните си муцунки издават най-различни звуци, докато спят. Те хъркат силно, а през деня могат да хриптят и да издават звуци, подобни на слабо грухтене.
Ако желаете да си вземете кученце от тази порода, разгледайте тези обяви за пекинез.
