Само споменаването на израза кралски питон буди страх и дори суеверен ужас у повечето хора, защото малцина знаят, че това е спокойно влечуго, което води най-вече отбранителна стратегия спрямо хората. Щом забележи опасност, тази змия веднага се превръща в стегнат пръстен. Благодарение на тази тактика тя избягва смъртта. Поради това я наричат топчест питон. Ето останалото интересно за кралския питон.
Местообитание на кралския питон
Топчестите питони имат латинско название Python regius или още кралски питони. Те се срещат в пасищата и откритите гори на Западна и Централна Африка. Местен вид са в суданската провинция на запад от река Нил, в Южен Судан и от Сенегал до Сиера Леоне, както и в Кот д’ Ивоар и някои части на Централна Африка.
Кралските питони прекарват по-голямата част от времето си по или под земята в дупки. Най-активни са призори и на здрачаване. Обитават тревните площи и саваните, както и открити гори, срещат се в райони без земеделие.
Поведение на кралския питон
Топчестите питони се движат праволинейно, като двустранни симетрични контракции ги движат напред, докато те се притискат към повърхността. Когато се стегнат на топка, главата им остава вътре в кълбото.
Как изглежда кралският питон
При раждането си кралските питони са дълги от 25 до 43 сантиметра, а растат от 1 до 1, 5 метра като възрастни. Има и питони от вида по 180 сантиметра.
Главата на влечугото е сравнително голяма за тънката шия и се счита за тежка. Окраската на кралския питон е специфична.
Типичният представител на вида има големи кафяви петна с по-светли такива, разпръснати между тъмните.
Може да имат жълти ивици от ноздрите през очите.
Коремът им е бял или слонова кост.
Съществува полов диморфизъм, женските са по-едри от мъжките, при новородените обаче тази разлика отсъства, характерна е само за възрастните.
Възрастните женски също имат по-дълги челюсти от мъжките. Затова те имат по-добри ловни способности.
Размножаване при кралските питони
Периодът на бременност при кралския питон е 44 до 54 дни. Новоизлюпените малки са от 25 до 43 сантиметра. Повечето топчести питони снасят яйца през втората половина на сухия сезон, от средата на февруари до началото на април. После яйцата се излюпват от средата на април до средата на юни. Около 3 седмици след овулацията женският топчест питон сваля кожата си. Яйцата се снасят около 4 седмици по късно.
След като яйцата са снесени, женският кралски питон се увива около съединителя, докато се излюпят малките. Новопоявилите се малки стават самостоятелни веднага, но остават в близост до гнездото месеци след това.
Системата на чифтосване при кралските питони е безразборна, с дълъг репродуктивен живот са, който трае около 27 до 30 години.
Размножителният сезон е от средата на септември до средата на ноември, което съответства на по-малкия дъждовен сезон.
Едно гнездо на змиите се състои от 1 до 11 яйца. Те обикновено се придържат едно към друго. Няколко дни преди излюпването губят тази способност. След като яйцата вече не са прикрепени и са готови да се излюпят, малките питони разрязват черупката с яйчения си зъб и си проправят път навън.
В момента на излюпване теглото им е от 63 до 103 грама, като средно са по 86 грама.
Женските достигат зрялост за репродукция от 27 до 31 месеца, а мъжките от 16 до 18 месеца. Както мъжките, така и женските имат големи клоакални шпори.
Продължителност на живота на кралските питони
Средната продължителност на живота на кралските питони в плен е около 20 години. Максимум стигат до 28 години, а има случаи на 50-годишни кралски питони.
В дивата природа този срок е много по-къс, около 10 години.
Комуникация и начин на възприемане на околната среда от кралски питон
Зрението е важен елемент от способността на кралския питон да открие плячката си. Изследване на начина, по който тези змии се държат на слънчева светлина, е установил, че ултравиолетовите лъчи имат важна роля в улова на храна. Смята се също, че тези питони могат да следват ароматните пътеки на бозайниците, защото следите им отразяват ултравиолетовата светлина.
С какво се храни кралският питон
Топчестите питони са месоядни хищници и имат подвижна горна и долна челюст. Те използват химически и визуални знаци, за да ловят плячка.
Топчестият питон седи и чака да нападне плячката си от засада. Понеже са змии с тежко тяло, те са по-малко активни и затова избират само добри места за устройване на засада. Стратегията им е да приберат главата и шията си и да ударят бързо. След удара те поглъщат плячката си жива или се обездвижват чрез свиване. Хранят се изключително с гризачи и го правят рядко.
Тъй като са вид, който яде през дълги периоди, те са усвоили способността да регулират стомашно-чревната си функция с хранене и гладуване.
Ловът на гризачи превръща кралския питон във важна брънка от системата за регулиране популацията на гризачите, които са вредители в селското стопанство.
Африканските гигантски плъхове, черните плъхове, плъховете с червени носове, рунтавите плъхове и тревните мишки са любимите храни на кралския питон.
Врагове на кралските питони
Топчестите питони се опитват да избегнат откриване от враговете си и търсят прикритие. Защитите им включват камуфлаж, опити за бягство, блъфиране и хапане.
Най-известни са обаче със способността си да се свият на топка, криейки главата си в средата.
Малко са хищниците, които ги нападат, но е известно, че черната кобра лови малки и средни от тях. Някои месоядни бозайници и хищни птици също ловят по-малките екземпляри сред тях.
Роля на кралския питон в екосистемата
Този питон се среща в Западна до Централна Африка, в тревни площи и в близост до вода, където може да се разхлади.
Въпреки че повечето си време прекарват на земята, тези змии могат и да се катерят. Предимно нощем и през влажния сезон са активни. Много често горските пожари ги засягат, фермерите също често убиват много от тях.
В икономически план те са важен регулатор за гризачите, но популацията им е застрашена поради изнасянето им навън за магазини за домашни любимци.
Все пак този тип змии имат висока популация и затова въпреки контрабандата не се смятат за застрашен вид. Промяната към механизирано земеделие и използване на агротехника обаче е по-сериозна опасност, която ги заплашва.
Отглеждане на кралски питон като домашен любимец
Поради кроткия си нрав, тези питони са предпочитани за отглеждане змии. Те лесно и бързо се адаптират към живота в къща и се чувстват добре, стига да са изпълнени условията за домашно отглеждане - широк и просторен терариум, подходяща температура и осветление с ултравиолетова лампа и питателна диета. Нужен е и контейнер с вода, в който змията се побира цялата, като течността се сменя всекидневно. Тази змия не пие застояла вода.
Всеки любител на тези змии трябва да бъде добре осведомен за нуждите на кралския питон, за да следи влажността и температурата, да бъде наясно, че тези влечуги предпочитат умерени или горещи региони и тази нужда трябва да се задоволи по естествен или изкуствен начин.
