В голямото семейство на маймуните гибоните се отличават като най-бързите и пъргави от всички бозайници. Те живеят по дърветата и прекарват времето си в люлеене по клоните със скорост до 55 километра в час. Правят скокове до 8 метра и могат да вървят с вдигнати ръце за баланс.
Наричат ги малки маймуни като разграничението от големите - шимпанзета, бонобо, горили, орангутани се изразява в това, че са по-малки, проявяват нисък сексуален диморфизъм и не правят гнезда.
Тези маймуни са от добре познатите на човека и внасянето на нова информация е почти невъзможно, защото вече са подробно проучени и описани.
Класификация на гибоните
Гибоните, с научно наименование Hylobatidae, са семейство човекоподобни маймуни - Hominoidea. Това семейство исторически е съдържало един род, но сега е разделено на 4 рода, с 18 вида. Научните анализи показват, че линията на гибона се разделя от тази на големите маймуни преди около 16, 8 милиона години.
Всеки един от видовете гибони съдържа ясно очертана линия, но последователността им във времето е трудно проследима поради спецификациите и непълното сортиране на родовете.
Има и изчезнал вид - подобна на гибон маймуна. Съществуват също хибриди, което допълнително затруднява класификацията на гибоните. Плодородни хибриди обаче няма нито в дивата природа, нито в плен.
Произход на гибоните
Гибоните са първите маймуни, които се разделят с общия прародител на хората и маймуните и затова геномът им има 96 процента сходство с човешкия. Гибонът е мост между маймуните от Стария свят като макаците и големите маймуни.
Според проучване хората и големите маймуни са от едно и също суперсемейство с гибона. Той обаче се отделя много по-бързо от прародителя на хуманоидите от останалите маймуни.
Местообитание на гибона
Гибоните живеят в субтропични и тропични гори от източен Бангладеш до североизточна Индия. Ареалът им включва Южен Китай и Индонезия, включително островите Суматра, Борнео и Ява. Когато избират местообитанията си, те предпочитат гъсти влажни гори. Някои видове се изкачват в планините, но не по-високо от 2000 метра над морското равнище.
Поведение на гибона
Както всички примати, гибоните са социални животни. Те са много подвижни създания и обичат играта със своите братя. Играейки, усвояват редица социални умения.
Особеност в поведението на гибоните е, че те са силно териториални и защитават своята територия с енергични визуални и вокални възможности. Вокализацията им се чува на разстояние до 1 километър и обикновено се изпълнява от двойка гибони, като поколението им понякога се присъединява към тях.
В повечето видове мъжките и някои женски пеят солово, за да привлекат приятели или да рекламират територията си. Песента може да бъде използвана за идентифициране не само на вида гибон, който пее, но и на района, от който се чува песента. Най-добрите певци са белоръките гибони, наричани още лар.
Как изглежда гибонът?
В зависимост от вида, размерът на гибоните варира, както и цветът на козината им, зависим от местообитанието и вида на примата. Средната маса на възрастен гибон е от 4 до 13 килограма. Дължината на тялото им е от 45 до 90 сантиметра.
Телосложението им е слабо и стройно. Отличават се от други маймуни с липсата на опашка. Тези примати са едни от най-прогресиращите в своя отряд.
Крайниците им варират значително по дължина, задните им крака са много по-къси от предните. Характерна особеност за гибона е, че ръцете им са почти два пъти по-дълги от тялото. За разлика от други маймуни, гибоните предпочитат да ходят на два крака, дори когато са на някое дърво.
Един уникален аспект на анатомията на гибона е китката на ръката му. Тя може да се движи двупосочно. Това намалява количеството енергия необходима за горната част на ръката и торса и намалява стреса върху раменната става.
Някои видове, като сиаманга, имат разширен гърлен сак, който се надува и служи като резонансна камера, когато животните се издават звуци. Тази структура може да стане много голяма при някои видове, понякога равна на размера на главата. Гласовете им са много мощни и пронизителни.
При почти всички 18 вида от това семейство тялото е покрито с гъста козина. Голи са само дланите им, лицето и ишиалните мазоли. Всички гибони имат черна кожа, която е видима добре по лицата и дланите.
Нюансите на козината не са много разнообразни. Тя обикновено е тъмна или има малки белези от светли нюанси. При някои видове козината е съвсем лека. Черна, сива или кафеникава е най-често срещаното палто на гибона, а белите маркировки са по ръцете, лицето или краката.
Тези бозайници имат по 32 зъба, точно колкото са и при хората. Имаме и същите кръвни групи с малка разлика, което ни свързва с този вид маймуни.
Сиамангът, който е най-големия вид гибон, се отличава с това, че има 2 пръста на всеки крак, слепени заедно, откъдето идва и видовото му име. Най-рядък е видът Хайнански гибон, наброяващ едва 29 индивида.
Начин на живот на гибона
Често тези животни запазват своята половинка за цял живот, въпреки че не винаги остават сексуално моногамни. Понякога двойките се развеждат.
Гибоните са сред най-добрите брахиатори в природата. Скоростта им на люлеене е ненадмината. Въпреки че са истински професионалисти, понякога клоните на дърветата се чупят. Специалистите смятат, че гибоните страдат от фрактури поне 1-2 пъти в живота си.
Гибоните са активни само през деня. Учени са проучили, че гибоните са в състояние да организират ежедневието си. В дневния им график има фиксирано време за хранене, за релакс, за грижа да себе си и потомството, за общуване с роднини, за сън и така нататък.
Гибоните бързо свикват с хората, а също така с охота общуват с други видове животни. Те рядко са агресивни или зли, противно на общоприетото схващане.
Хранене на гибона
Гибоните се хранят с растителната продукти. Най-често избират сочните листа, но често ги подправят с ядки, цветя или вкусни плодове. Сред семейството има месоядни гибони - те се хранят с яйца на птици, а понякога с пилета, въпреки че най-често ядат насекоми. Те обаче не са се научили как да пият. Потапят ръцете си във водата и облизват мократа козина.
Размножаване на гибона
Раждането на малко е изключително събитие сред гибоните, защото раждане в гибонското семейство се случва веднъж на 3 или 4 години.
Бременността трае 7 месеца и след това се ражда 1 малко. Грижовните родители го държат близо до себе си през първите 3 години от живота му, като през това време майката продължава да го кърми, наред с другата храна. Половата зрялост при гибона настъпва на около 6 години.
Гибоните живеят в дивата природа около 25 години, но има сведения за представител на това семейство, стигнал до 50-годишна възраст. В плен продължителността на живота им е по-голяма.
Защитен статус на гибона
Огромни популации от тези животни са насилствено изгонени от естествените им местообитания от човека. Затова не е изненада, че някои видове днес са в международната Червена книга за застрашени видове. Няколко от тях вече са критично застрашени, а повечето са под риск заради човешката намеса. Освен Хайнанският гибон, Западният хулок също е силно застрашен.
