Когато на човек му е студено, той с удоволствие се настанява в горещата вана. Когато е под влияние на стреса, също няма нищо по-добро от това да се отпусне в прегръдките на топлата вода, за да отмие натрупаното напрежение. Това е нещо, което всеки човек знае отлично.
Знаят го обаче и маймуните. По-точно един вид от тях - Японският макак, който се нарича и Снежна маймуна. Те са не по-малко интересни от шимпанзета, орангутани, горили.
С това название се назовава маймуната, който е избрала за свой дом японските острови, сред които се отличава Хоншу. Японските снежни маймуни са широко известни с любовта си към горещите извори в северния район на Нагано и туристите се надпреварват да ги снимат, докато блажено киснат в природната парна баня.
Отдавна се знаеше, че блажено къпещите се макаци искат да се стоплят през студените зимни месеци, когато снегът обилно покрива всичко наоколо. Но учените от института за изследване на примати в Киото се досетили, че перманентните бани имат и друга важна функция за макаците.
Открили, че глюкокортикоидът -хормон, който се отделя при високи нива на стрес, намалява с около 20 процента след къпане на маймуните. И това важи за всички екземпляри от 5 до 24 години, което означава, че е повсеместно явление при тях.
Без съмнение снежните маймуни имат добри познания в много области на живота и заслужават да бъдат опознати добре.
История на японския макак
Изследванията показват, че прародителят на японския макак се е появил преди около 5 милиона години. Днес любим ареал му е остров Хоншу, намира се и по други японски острови, но е разселен изкуствено и в американския щат Тексас.
Вечно зелените или широколистни гори са местообитанието, което си е избрала този вид маймуна. В тях групичките се чувстват в безопасност и близо до храната си. Около 1650 метра над морското равнище е добро място за тях.
В тази част на Япония снегът се задържа през зимата до 4 месеца, а температурите слизат до 5 градуса под нулата. Студено е и макаците прекарват повечето си време в топлата вода. Тези примати са единствените, освен хората, които живеят на толкова студено. Както хората те обичат да играят със снега, освен да се къпят сред вдигащата се пара в горещия извор.
Класификация на японския макак
Японският макак е с латинско название Macaca fuscata, наричан също снежна маймуна заради предпочитанията си да живее сред снеговете. Този вид маймуни принадлежат на род Макаци, които са най-широко разпространените примати след човека. Родът включва от 20 до 22 представителя.
Наличието на дълга опашка ги отпраща към рода на същинските маймуни и ги отличава от човекоподобните, при които опашката липсва.
Принадлежат на разреда на Приматите; подразреда на маймуните; семейството на Коткоподобните маймуни и рода на Макаците.
Характеристика на японския макак
Половият диморфизъм се наблюдава в разлика в големината на представителите на двата пола. Мъжките тежат средно 11, 3 килограма, а женските са средно 8, 4 килограма. Макаците в по-студените райони са по-тежки от тези в по-топлите.
Средната височина на мъжкия е 57 сантиметра, а на женската 52 сантиметра. Размерът на мозъка им е около 95 грама.
Японският макак има къса опашка, около 92, 5 милиметра. При мъжките е 97 милиметра.
Макакът има розово лице, както и розови задни части. Останалата част от тялото му е покрита с кафява или сивкава козина. Космената покривка е добре адаптирана към студа и дебелината се увеличава с намаляване на температурата. Тази маймуна може да се справи с температури от 20 градуса под нулата.
Начин на живот на японския макак
Японските снежни маймуни са полуземен вид, като женските прекарват повече време на дърветата, докато мъжките определено са ориентирани повече към земята. Макаците умеят добре да скачат и са страхотни плувци.
Мъжките японски макаци живеят до 28 години, а женските са по-дълголетни - 32 години средно.
Снежните маймуни живеят в брачни общества, а женските остават в семейните си групи цял живот. Мъжките напускат преди да станат полово зрели.
Групите на приматите съдържат възрастни индивиди от двата пола. Между тях съществува строга йерархия. Съществуват и временни само мъжки групи, съставени от тези, които са напуснати рождената си група и са на път да се прехвърлят в друга група. Някои мъжки прекарват значително време сами и се присъединяват и напускат различни групи, преди да се установят.
Мъжките екземпляри в групата имат строга йерархия на доминиране. Един мъжки има алфа статус. Доминиращият мъжки се сменя ако напусне, или умре. Възможно е той да загуби ранга си или ако се групата се раздели и се отвори свободно място за водач. Колкото по-дълго е един мъжки в дадена група, толкова по-висок ранг заема. Ако доминиращия мъжки утре, най-често мястото му се заема от най-близкия му помощник.
При женските съществува също стабилна йерархия на доминиране, а рангът на женската зависи от този на нейната майка.
Силните връзки на мъжкия с доминиращата женска ще му позволят по-стабилно да пази своя статус.
Женските японски макаци поддържат отглеждането на потомствата, като предават уменията си чрез социални, а не чрез генетични средства.
Размножаване на японския макак
Мъжкият и женският макак се събират и образуват двойка, като се хранят, почиват, почистват се и пътуват заедно около 16 дни средно през сезона на чифтосването.
Женските влизат в консорциуми средно с четирима мъжки за сезон..
Мъжките от по-висок ранг имат по-дълги консорциуми, отколкото тези с по-нисък.
Тези с по-висок ранг се опитват да разрушат съдружията на мъжки с по-нисък ранг.
Доминиращите мъжки се чифтосват повече, тъй като са по-успешни в охраната на женските, а всички женски се опитват да се чифтосат с мъжки с всякакъв ранг.
Дали да има чифтосване се решава от женската. Доминирането не означава непременно, че мъжкият ще може да се чифтоса успешно с дадена женска.
Мъжките може временно да се присъединят към друга група в опит да се чифтосат с повече женски.
При японските макаци бременността на женската трае около 6 месеца. Ражда се едно малко, което тежи около половин килограм. Много рядко се ражда повече от едно малко. Новороденото веднага се хваща с четирите си крайника за корема на майка си и тя го носи със себе си. Когато заякне, се премества на гърба на женската и тя продължава да го носи още половин година. За малките се грижат майката и младите женски, по-рядко мъжките, но в началото женската страни от групата и социализацията след раждане трае дълго..
Хранене на японския макак
Японката снежна маймуна е всеядна. Японските макаци се хранят с плодове, зеленчуци, като над 213 вида растения са част от менюто. Яде обаче също насекоми, кора и почва. Плодовете, зрелите листа и семената са основна храна за живеещите японски макаци на остров Якушима. Гъби, папрат и безгръбначни също влизат в хранителната им диета. Плодове ядат основно през лятото, а през зимата минават на билки.
На остров Кинказан макаците ядат основно семена, млади листа, билки и плодове. Когато храната не достига, те копаят корените на растенията, ядат почва, а също и рибки.
Японският макак и хората
Тази забележителната маймуна заема съществено място в религията, фолклора и изкуството в Япония. Тя е герой в народни приказки, както у нас се разказват такива за мечката, вълка и заека.
Този вид е част от японския зодиак и затова често е пресъздавана в картини. Многобройни закопчалки за кимона или пък за торбички с тютюн са с форма на макак през периода Едо в Япония.
Днес снежната маймуна се радва на интереса на туристите, които се тълпят, за да снимат приматите в топлата вода и ги хранят за тяхна радост.
