Представата за екзотика много често се свързва с една птица - папагалът. Това е напълно обяснимо. Тези забележителни птици са невероятно пъстри, красиви и интересни като визия и поведение. Те с удоволствие танцуват и дори могат да говорят.
Науката също е категорична - пернатите от този вид имат много необичайна мозъчна структура. В техния мозък има участък, който не се среща у никоя друга птица. Наричат това място ядро на обучението. Всъщност това са неврони, които помагат на птицата да запомня звуци, които чува, и да ги възпроизвежда. Само при папагалите има обвивка от много слоеве, съставена от идентични неврони. Явно природата е обърнала специално внимание на тези ярки пернати и ги е превърнала в истинска атракция за човека.
Освен всичко те са древен вид, появил се в далечното минало на Земята. В хода на еволюцията си, според учените папагалите са се научили да имитират звуци, за да общуват помежду си и да защитават територията си. Ще се спрем накратко на миналото на интересните пернати.
Произход и обща характеристика на папагалите
От всички птици врановите и папагалите се смятат за пернати човекоподобни. Техният най-древен предшественик се губи някъде в дълбините на времето преди 300 милиона години. Единственото, останало от него, е необходимостта на тези птици да живеят в социални групи, което изисква разбиране на мотивите и желанията на другите. Това пък води до развитие на различни способности при общуването.
Днес се смята, че групите неврони, които помагат на папагалите да имитира перфектно звуци, са се оформили преди 29 милиона години, а това значи много преди появата на най-примитивните предци на човека.
Папагалоподобните са цял разред Psittaciformes, който включва над 340 вида птици в семействата Какаду и папагали. Те са дребни или средни по големина, някои са с ярко и разноцветно оперение. Всички имат характерни, извити надолу човки, като горната част е свързана подвижно с черепа. Пръстите на краката са в групи, по две напред и толкова назад. Това им помага да се захващат стабилно за клоните на дърветата.
При катерене по дърветата папагалите си помагат с клюна, който им е като трети крак. Поставени в клетка, те се катерят с помощта на човката си и понякога остават да висят дълго на нея. Клюнът при тези птици има много функции - като оръжие в някаква борба, както и за внимателно хранене на малките пилета в гнездото. Силата и чувствителността са отличителните характеристики на тази отличителна част от тялото им.
Хранене на папагала
Храненето на папагала е характерно за болшинството птици. Езикът им служи да събират, обработват и гълтат храната. Те нямат зъби и не дъвчат. Затова съществена роля в процеса играят слюнчените жлези, които правят храната хлъзгава и спомагат тя да омекне в гушата.
Погълнатата храна се събира в гушата и престоява там известно време. Ензимите, които се съдържат в слюнката, както и бактериите, които се съдържат там правят храната мека и частично я смилат. След това смляната храна преминава към жлезистата част на стомаха, където под влияние на стомашните сокове тя се смила напълно и разлага.
Следващата спирка на храната е мускулестата част на стомаха, наречена воденичка, който е по-слабо развит орган, защото те белят семената преди хранене. Абсорбацията на хранителните вещества се извършва в тънките черва. Храната преминава за кратко време през храносмилателния тракт, между 3 и 12 часа в зависимост от нейния вид и състав.
По-голямата част от храната им се състои от плодове, ядки и семена. Когато са в природата предпочитат плода на маслодайната палма, но ядат и цветя и дървесна кора, а също насекоми и охлюви.
Когато се отглеждат като домашни любимци, папагалите харесват пелети. Ядат и много плодове, като ябълки, круши, нар, портокали и банани. Обичат пресните зеленчуци - моркови, целина, грах, зелен фасул и други. Нужният им калций се дава като хранителна добавка за папагали.
Видове папагали
Птиците от разред папагалоподобни заемат един сравнително голям ареал - Азия, Индия, западните части на Африка, Австралия, Южна и Централна Америка. Пренесени са в Европа и някои видове папагали са толкова добре аклиматизирани, че живеят в полудиво състояние в европейските градове на цели колонии.
Сред този разред като папагали се определят 321 вида. Те пък се делят на различни семейства, подсемейства, а те на различни видове. Като пример можем да посочим подсемейство Неотропични папагали, от които съществуват 160 вида, които живеят в Централна и Южна Америка. Или подсемейство Лорита, наброяващо 54 вида, разпространени в Австралия, Малайския архипелаг и Океания. Цялостната класификация на тези интересни и красиви птици е продължителен и сложен труд.
Най-общо можем да ги разделим на дребни, средни и големи видове. Видовете, които се отглеждат в нашата страна като домашни любимци, са предимно представители на дребните и средните видове. Най-често могат да се открият вълнисти папагалчета, розовобузести неразделки, масковата неразделка, лазурната и бурковата неофема от дребните видове. От средните се отглеждат корела, малък Александър, Пирура молина и Какарики. От едрите се срещат Жако, Синьочела амазона, Ара и Какаду.
Размножаване на папагалите
Папагалите живеят на двойки, те са моногамни птици и се грижат заедно за малките пилета. Размножаването в естествена среда става чрез яйца. Размножителният сезон е между есента и пролетта. В едно люпило има 2 до 5 яйца в зависимост от вида. Инкубационният период е до 1 месец.
Перушината на пилетата пониква около седмата седмица. Родителите се грижат за тях и ги учат различно време, отново зависещо от вида, най-късно до 16 седмици, когато вече са самостоятелни. Размножаването в плен е значително по-трудно поради променените условия на живот, но пък може да се извършва обикновено целогодишно.
Болести при папагалите
В сравнение с други птици, папагалите са много здрав и устойчив вид. Все пак страданията от здравно естество са неотменна част и от техния живот, защото съществуват болести при папагалите. Обикновено при внасяне ги наблюдават за органични заболявания, най-често на черния дроб.
Гъбичните инфекции са често срещана болест при тях. Опасни са и лоритата са най-застрашени. Често се случват поради консумиране на развалена храна от всякакъв вид.
Аспергилозата също се пренася от нечисти съдове за хранене или от места за сядане. Проявява се като забележим шум при дишане.
Отново гъбично заболяване е кандидозата. Появява се при лошо хранене и недостиг на витамин А.
Интересни факти за папагалите
Папагалите, заедно с всички птици имат най-висока телесна тампература, 41-42 градуса.
В Древен Рим папагалите са били толкова ценни птици, че ги държали в клетки от слонова кост и сребро.
Речникът на папагала от вида Жако, победител в състезанието за говорещи птици, се състои от 500 думи.
Папагалите имат кокоша слепота, не виждат в тъмното.
Папагалите обичат музиката, подсвиркват, тананикат и танцуват на любимите си мелодии.
Някои папагали живеят по-дълго от човека, големите папагали имат продължителност на живота от 60 до 100 години и затова стопаните ги предават на поколенията за отглеждане.
Тези красиви птици са домашни любимци от 3 хиляди години. Древните египтяни първи ги гледали в домашни условия.
Какапо е най-големият папагал в света, но не може да лети.
