Семейството на папагалите предизвиква най-голям интерес сред любителите на птиците и това не е случайно. Освен забележителен външен вид - те са изключително пъстри и красиви, много видове могат да се научат да имитират човешката реч. Те са и много интелигентни птици, всеки индивид има своя индивидуалност и характер, а видовете папагалови птици са многообразни и много интересни.
Сред тези забележителни птици се откроява една с интересно име - какарики. Това е маорското име на папагала, което е добило широка известност. Той има и други названия, а самото папагалче заслужава специално внимание.
Класификация и видове папагали какарики
Червеночелият или червенокоронен папагал какарики - Cyanoramphus novaezelandiae е малък папагал от Нова Зеландия. Ярко зелените пера и червеното петно на главата са най-характерните му отличителни черти. В миналото е бил класифициран като силно застрашен, но сега положението му се е подобрило и е отбелязан като уязвим.
Червенокоронният папагал е член на разред Psittaciformes. Той е част от рода Cyanoramphus, който в момента включва 12 вида папагали.
В момента са разпространени само 4 основни подвида, които се отличават ясно на външен вид.
- Скачащ червенокоронен какарики - този подвид има зелено оперение в наситен тъмен цвят. Има големи пера, отличително червено петно и хоризонтална ивица, пресичаща окото. Клюнът има стоманено сив цвят, на върха е оцветен в черно. Видови вариации показват замяната на зеленото с ярко жълто оцветяване с много на брой малиново червени петна;
- Жълтеникав папагал какарики - има силно изразено главно оперение в жълто и ярко червена челна част. Отличава се със синкав клюн с черен връх на петна и тясна червена ивица по оперението;
- Новозеландски планински подскачащ папагал - много характерно е зеленото оперение на птицата, коремът по-светлозелен. Клюнът е сивкаво-син;
- Скачащ папагал какарики с ясно изразено зелено основно оперение. В областта на корема, гърдите и подбедриците е с жълтеникав цвят на перата. Клюнът е сив с черно петно на върха. Краката също са сиви, а ирисът на очите е оранжев.
Общо описание на какарики
Новозеландския какарики е ярка и оригинална птица, представител на семейство папагали. Оцветяването варира в зависимост от вида, но всички птици като възрастни са с дължина 35-40 сантиметра.
Имат плътно тяло и са много подвижни. Отличителна черта е ясно изразеният полов диморфизъм, където тялото на женската е много по-малко от това на мъжкия. Човката и главата при мъжкия са много по-масивни и добре развити.
Докато папагалът лети може да се види тъмносиньото външно крило. Женските имат жълта ивица на подкрилото.
Младите птици са подобни на възрастните. Човката им обаче има лек розов оттенък. Ирисът им в началото е черен до кафяв и с времето става червен. Младите също имат ивица под крилото като женските.
Размерите на крилото им са 12.5-15 сантиметра, опашката 11.5-16 сантиметра.
Местообитания на папагала какарики
Какарики могат да живеят в голяма разнообразие от местообитания, включително гъсти умерени дъждовни гори, крайбрежни гори, храсталаци, ръба на гората и открити площи.
Някога тези птици са били широко разпространени на Северния и Южния остров на Нова Зеландия, но в днешно време тези популации са изчезнали поради въвеждане на нови видове и хищничество.
На континента този вид се среща в големи горски блокове в Нортленд, Коромандел и централния Северен остров. На Южния остров има данни за тях по крайбрежието. Останалата част от популацията е ограничена до островите Окланд на юг.
Първоначално територията на Нова Зеландия е обитавана от 7 вида папагали, но 3 от тях са изчезнали, а останалите 4 са под защита на държавата.
Поведение на папагала какарики
Папагалите какарики са подскачащи или бягащи новозеландски папагали. Те са в състояние да създават отличен камуфлаж поради зеленото оперение.
Придвижват се бързо по земята и търсят храна, като ровят с крака по земята.
Те са интелигентни птици, които са способни да се научат да говорят, но трябва да се знае, че това качество е присъщо само на мъжките екземпляри. Женските много по-рядко проявяват склонност да възпроизвеждат звуци.
Размножаване на папагалите какарики
Какарики образуват моногамни двойки, които могат да останат заедно и след размножителния сезон, в зависимост от успеха на гнезденето.
Ухажването и образуването на двойката започва около 2 месеца преди снасянето на яйцата в средата на месец октомври. В началото на месеца мъжките придружават своята избраница в инспектиране на гнездата.
Докато мъжкият стои на стража, женската разглежда мястото. Тя съобщава, че е намерила подходящо, като няколко пъти влиза и излиза от дупката.
След това женската започва да копае гнездо с дълбочина 1-12 сантиметра и ширина 15 сантиметра в дъното на гнездовата камера с клюн и крака. Дървесните стърготини биват сдъвкани и се използват като субстрат. През цялото време, докато женската строи гнездо, мъжкия остава наблизо, като храни себе си и половинката си и прогонва евентуални нападатели. Успешно гнездили двойки са наблюдавани да се връщат следващата година на същото място.
Дупките обикновено се намират в големи здрави дървета, но не са изключени и такива в кухини в скали или сред растителността на земята, изоставени дупки или изкуствени структури.
Гнездовите входове обикновено са обърнати на север
В гнездото женската снася обикновено 7 яйца, но са наблюдавани гнезда с 2 до 9 яйца. Яйцата са овални и бели с лек гланц, който после избледнява.
Само женската мъти яйцата, като непрекъснато ги обръща на различни страни. Това продължава около 23-25 дни. В това време мъжкият редовно се връща в гнездото, за да нахрани женската.
Яйцата не се излюпват едновременно. Някои пилета се появяват няколко дни след първото. Те тежат средно по 4.6 грама, покрити са със светло сив пух и издават силни звуци.
Първите дни малките се хранят с бистра вискозна течност, донесена от майката. После се научават да ядат по-твърди частици. Около деветият ден малките отварят очи и тогава мъжкият се завръща в гнездото. Двамата родители хранят вече пилетата.
След 1 месец малките вече имат пера и тежат средно 83 грама. Малките са в състояние да се хранят сами още след 10 дни. Те започват да напускат гнездото, но остават да живеят наоколо, а родителите им ги хранят. След около 4-5 седмици те са напълно самостоятелни.
Хранене на папагала какарики
Тези папагалчета имат много разнообразна диета. Ядат цветя, плодове, семена, листа и пъпки от различни растения. Допълват диетата си с безгръбначни, като малките листни въшки.
Хранителните им навици варират през годината, в зависимост от сезона. През зимата и пролетта ядат предимно цветя. През лятото и есента диетата им е основно от семена.
Болести по папагала какарики
Тези папагалчета са много оригинални, смешни, ярки и здрави птици и поради това много популярни и търсени за домашни любимци. При неадекватни грижи обаче могат да развият някои болести.
Най-опасни са туберкулозата и орнитозата, които поразяват и човека. Затова строгото спазване на карантинни и дезинфекционни мерки е задължително.
При неправилно хранене често птицата страда от плешиви петна по оперението.
Продължителността на живота на този вид е по-малка, отколкото на други папагалови птици. Папагалите какарики живеят около 15 години, понякога се срещат птици на 20-годишна възраст.
