Животински видове в Австралия са разнообразни, а някои от тях единствени по рода си в световен мащаб. Наред с уникалните представители на животинското царство оттам идва и малкото симпатично папагалче, наречено Корела, което се е превърнало в търсен и популярен домашен любимец заради чудесния си весел нрав и адаптивен характер. Това красиво птиче заслужава вниманието на всеки, решил да си има свое пернато приятелче у дома.
Класификация на папагал Корела
Корелата с латинско наименование Nymphicus hollandicus е сред най-малките видове Какаду от Австралия. На португалски сacatitho означава точно малко какаду. Cockatiel е английското название на птичето със същото значение.
Тъй като принадлежи на това семейство, у Корелата се откриват доста маниери на Какадуто. Умалената версия на Какаду е наричана още нимфа, тъй като така е наречен видът от Йохан Ваглер през 1832 година. Като малки нимфи се сторили красивите птици на зоолозите и те дали това название на вида. Като препратка било включено и историческото име на Австралия - Нова Холандия.
След някои колебания в класификацията, Корелата правилно е поставена в семейството на Какадутата заради факта, че споделя най-характерните особености на този род папагали - изправен гребен, наличие на жлъчен мехур и пухкава перушина.
Характеристика на Корела
Корелата е малък вид Какаду с дълга клиновидна опашка, стройно тяло и дълги и остри криле. Отличителната черта при птицата е нейният гребен. Когато папагалът се изплаши или развълнува, гребенът му застава вертикално. Когато си почива, той изглежда скосен. При силно напрежение гребенчето прилепва към главата. Когато е настроено за флирт, птичето държи гребена си легнал.
Дължината на опашката на Корелата също заслужава внимание. Тя е почти на половината от дължината на тялото и това е съществената разлика, която разделя вида Какаду от вида Корела. Разликите в големината на птичките показва защо Корела е определяна като малко Какаду. Последното е дълго до 60 сантиметра, докато Корелата достига до 33 сантиметра на дължина.
Корелата живее свободно в Австралия и там може да бъде срещната основно в сиво оперение. Когато се отглежда в домашни условия, се правят различни кръстоски и домашните птици са много пъстри и красиви.
Дивият тип Корела има бели ивици по края на всяко крило. Мъжката Корела има бяло или жълто обагрено лице, а на женската лицето е сиво или светло сиво. И двата пола имат оранжеви точки около ушите. При мъжките цветът е много силен, а при женските Корели е приглушен и това е начин за разграничаване на половете.
Има обаче и много цветови мутации при птицата. Това са Албинос, Арлекин, Сребрист и други.
Албинос - преобладава белият цвят на тялото. Гърдите са бледо жълти, главата и качулката са жълти, очите са розови.
Перлен - тилната част по продължение на гърба и горната част на крилете са много бледи поради липсата на меланин.
Арлекин - птичето е изцяло сиво или бяло. При сивия белите пера са много малко. Гърбът и главата са бели, качулката им е жълта, бузите са оранжеви, горната част на крилата е сива, а опашката е жълта.
Канела - при тези птици меланинът оцветява перата в кафяво, почти към черно, възможни са вариации от сиво-кафеникаво до тъмни тонове на сивото.
Сребрист - тялото на тели папагалчета и сребристо, качулката им е жълта, а очите са розови.
Въгленов - тялото е изцяло тъмно сиво, а лицето им е бяло.
Поведение на Корелата
Тъй като обитават почти цялата територия на Австралия, начинът на живот на този вид папагали е повлиян от климатичните особености на континента. Какво знаем за поведението на Корелата? Птицата предпочита ливадите и саваните в родината си и води номадски начин на живот в търсене на храна и място за гнездене.
В природата те са кротки и плашливи птици, които не обичат да кацат много на земята, а когато го правят са много внимателни и готови веднага да отлетят.
Начинът на живот на Корелата изисква постоянно да са в движение и затова те са отлични летци. Това е жизнено важно за намиране на храна и вода. През дългите сухи периоди на годината те предпочитат високите дървета, които са добро място за наблюдение. Събират се на големи ята, за да търсят водоеми.
С оглед на трудния начин на живот, Корелата се е приспособила да отглежда бързо потомството си. Тя е хралупна птица, избира за гнездене дупки в стари дървета, които често дооформя и разширява сама. При избора на място за мътене основно изискване е да бъде близо до храна и вода.
Размножаване на папагал Корела
Размножаването на Корелата в природата става по време на дъждовния сезон, когато има изобилие от вода и храна за малките пилета. Развъждането на Корелата започва при навършване на 1 година и те са единствения вид, който се размножава толкова рано. Женската снася от 4 до 7 бели яйца, но не всички пиленца оцеляват. Тези яйца, които не успеят да се излюпят дори, остават в гнездото, за да осигурят топлина на останалите малки пилета.
Женската Корела е отговорна за мътенето на яйцата и грижата за новородените, но мъжкият не ги изоставя, а ги защитава. Мъжката птица е много добър баща и ако майката загине, той поема всички грижи за потомството.
Хранене на папагал Корела
Когато е в дивата природа, Корелата се храни със семена, зърна и плодове. В домашни условия са далече по-претенциозни и трудно се научават да ядат плодове. Нуждаят се и от витамини и минерали и в дивата природа си ги набавят от скалите, като на ята дълбаят дупки в тях. В плен тези нужди се задоволяват с налични предложения в търговската мрежа. Нуждаят се и от протеини, които трябва да се набавят с храната от стопанина, ако птицата се отглежда в домашни условия.
Обучение на папагал Корела
Когато става въпрос за папагали, обикновено се очаква, че това е птица, която говори. В дивата природа те не говорят, естествено, но и в плен не всяка птица ще се научи да имитира човешкия говор.
Мъжките са тези, от които се очаква да свиркат или говорят, отколкото женските. Те са музикални и могат да хванат някоя мелодия и да я научат, ако упорито им се повтаря. Учат се най-добре чрез имитиране на други птици. Ако се постави птица-часовник в близост до клетката на Корелите, тя не само ще бъде източник на приятни емоции за тях, но ще даде възможност на папагалчетата да научат някои звуци. Така че нищо не ви коства да се захванете с това своеобразно обучение на папагал Корела.
Отглеждане на папагал Корела
Папагалите Корела са много подходящи за домашни любимци. Те се адаптират отлично и имат потенциал на много жизнерадостни и весели обитатели на дома. Тъй като са социални птици, добре е да отглеждате Корели поне по двойки. Ще се депресират, седейки сами, особено ако стопанинът често отсъства. Чифт Корели е задължително условие, ако птицата бъде оставяна продължително сама вкъщи. Те могат успешно да делят клетката с птица от същия пол.
В дивата природа продължителността на живот при Корелите е около 30 години. В плен живеят според адаптацията, но средната им възраст варира от 15-20 години. В по-редки случаи достигат до възрастта, която имат в диво състояние. Най-възрастната Корела в плен е доживяла до 36 години.
