Преди 100 милиона година на Земята е преобладавал зеленият цвят. Това е било така, защото сред растителността още не се били появили цветята. Покритосеменните цъфтящи растения водят началото си от времето, когато ерата на динозаврите отминавала.
Тяхната поява е като експлозия и е необходимост заради започващата ера на топлокръвните животни и птици. Цъфтящите видове са това, което осигурява храна в концентриран вид за топлокръвните животни. Затова възникването на цветята и на бозайниците и птиците е взаимно свързан процес. Както и на появата на насекомите, които опрашват цветята.
Не навсякъде има насекоми, които да вършат такава отговорна работа. Природата обаче намира винаги начина за оцеляване. Преди милиони години отговорната задача да опрашва цветята там, където няма насекоми, е предоставена на една малка птичка - колибри. То е сред най-красивите птици, наред с папагал лори, слънчева аратинга, папагал розела, корела, синигер, паун и др.
Това невероятно по своето устройство и начин на живот създание е истински посланик на цветята. Птичето отговаряло на изискванията на климата и наред с насекомите започнало да се храни с нектар. Клюнът му се издължил и това се оказало важно предимство.
Тази птичка живее на прага на физическите възможности. Животът на колибрито минава на бързи обороти, тя лети с огромна скорост. Малките красиво обагрени крилца правят забележителните 80 маха, изписвайки осморки във въздуха, неуловими за човешкото око. Докато пърха с бясна скорост във всички посоки, тя създава около себе си силово подемно поле. Това я прави най-виртуозният малък летец в света, защото колибрито е най-малката позната на планетата птичка.
Много са нещата, които колибрито може да прави единствено сред птиците. Това безстрашно, енергично и бързо като мълниите птиче заслужава специално внимание.
Класификация и история на колибри
Колибрите са семейство бързолетни птици с научно название Trfchilidae. В семейството на Колибровите влизат около 340 вида, събрани в около 100 рода.
Картата на родословното им дърво показва бързата им диверсификация отпреди 22 милиона години.
Всички колибрита попадат в 9 основни клада, определени от връзките им с нектароносните растения и разпространението на птиците в нови географски области.
Докато всички колибрита зависят от цветния нектар, за да подхранват бързия си метаболизъм и висящия полет, координираните промени във формата на цветята и човките на птиците стимулират образуването на нови видове растения и животни. Поради този изключителен еволюционен модел, около 140 вида колибри могат да съжителстват в определен регион като Андите.
Ключов еволюционен фактор се е оказал промененият вкусов рецептор, който е накарал малките птички да започнат да се хранят с нектар.
Преди около 22 милиона години родовете на днешните колибрита са се установили в Южна Америка, където условията на околната среда стимулират по-нататъшното разнообразие.
В рамките на един и същи географски регион колибритата еволюират заедно с растителността и днес разнообразието им е поразително.
Разпространение и местообитания на колибритата
Различните части на Северна и Южна Америка са домът на най-малкото птиче, но все пак влажните части на Амазония са предпочитаното местообитание за колибритата.
Обичат местата, където има ниви и ливади, освен влажните екваториални гори. Най-често могат да бъдат наблюдавани там, където има поляни със свежи цветя, а близо до тях планини или хълмове.
Описание на колибритата
Размерът на колибритата зависи от техният вид. Най-малките колибрита са пчелните и тежат само 1, 8 грама, дълги са около 5 сантиметра. Размерите им са на средно голям бръмбар.
Някои видове имат доста по-големи размери. Гигантското колибри е дълго 21 сантиметра и тежи 20 грама, то е колкото нашите врабчета.
Интересна подробност е, че колибрито има малки и недобре развити крака. Те рядко ходят, обикновено ги виждат в полет.
Опашката им е с различна големина и форма. Имат добре развити гърди и кил. Идеално е развита и мускулатурата, свързана с летенето.
Колибритата имат къси и заострели крила. Оперението им е изключително красиво, разноцветно с метален блясък. Всяка птиче притежава около хиляда перца, а при някои видове те са 25 хиляди. Най-добре са развити маховите им пера, те са около 10 на брой.
Перфектното оперение подпомага изумителния полет на птичката, тя лети не само напред, но и назад, а също така виси във въздуха на място. Колибрито е същински въздушен акробат и умее различни летателни техники, като ловко прави различни акробатични фигури.
Най-интересното при маха на крилата на колибрито е начинът, по който се движат крилцата при полет. Другите птици движат крилата си нагоре и надолу, докато колибрито върти крилата си, които описват осморки. Крилата произвеждат подемната сила, нужна за издигане или спускане. Затова птичката виси във въздуха.
Тази птичка има огромно за тялото сърце, то заема половината от цялата вместимост на гръдния кош на колибрито. Има най-бързата сърдечна честота, с която поддържа свръх бързия си метаболизъм, температура и пулс.
Колибрито има почти същата анатомия като останалите птици, характерна с късия си хранопровод, гуша, меко стомахче, воденичка, голям черен дроб, но без жлъчка.
Внимание заслужава човката на птичето, която е дълга и тънка. Човките на някои видове са приспособени да се хранят с определен вид растения.
Интересна форма има и езикът на колибрито. Той е дълъг и тънък като тръбичка и разделен на две, като се захваща за черепа. Двете половини са покрити с ресни, наречени ламели. Когато езикът е вътре в устата, ламелите обвиват всяка част, а когато птицата го изважда, за да го потопи в нектара, двете половинки се раздалечават, а власинките се изправят. При вкарване обратно в устата власинките се сгъват, задържайки нектара.
Върхът на езика е покрит с косъмчета и много подвижен. Той е в състояние да близне цветето 13 пъти за секунда, затова се казва, че птичето смуче нектара.
Начин на живот на колибритата
Това са дневни птички, които са непрекъснато в полет, а нощем изпадат във вцепенение, като при това се смъква рядко температурата и всички жизнени процеси се забавят много.
Колибритата рядко се събират в ята. Те предпочитат самотният живот и се събират с други само през размножителния период.
Териториални са и доста агресивни в опазването на територията и малките си. Смело се впускат в битки, ако са застрашени пилетата и често печелят срещу по-голям от тях противник.
Хранене на колибрито
Храненето е поредният изумителен факт покрай птичките. Те изяждат храна, която надвишава пет пъти собственото им тегло.
Колибрито се храни със захарта от нектара на цветята, съдържащи под 10 процента захари. Протеините, аминокиселините и витамините обаче не му достигат и си ги набавя от насекомите, с които се храни. Колибрито не каца, за да пие нектар, а се задържа във въздуха, махайки енергично с крила.
Размножаване на колибритата
Тези птички не образуват двойки. За малките се грижи изцяло женската, която строи гнездото от пух, мъхове и паяжина. Прикрепват го към клоните на дърветата, но понякога жилищата им са висящи. Гнездото е дълбоко и птицата е почти скрита в него, докато мъти.
След оплождане женската снася 2 по-рядко 1 бяло яйце. То е съвсем малко, колкото зърно от кафе и тежи 2 грама. Мътенето трае 14 до 20 дни. Малките се излюпват без пера и безпомощни.
Малките се излюпват май и юни и имат изключителен апетит. Растат бързо и излитат от гнездото на 20 до 25 ден от излюпването.
За толкова малка птичка колибритата имат удивително дълъг живот, до 10 години, като има отбелязан рекорд от 17 години.
Въпреки това колибрито не може да се гледа в клетка в апартамент, подобно на папагали като ара, неразделки, какаду.
