Коя друга птица, ако не папагал, може да носи определението слънчева към името си? Слънчевият папагал е наричан така заради оперението си, но определението приляга много и на характера на птицата, защото това е весело, дружелюбно, любвеобилно и любопитно създание, сходно на останалите си събратя от вида папагали, но и показващо разнообразието във възможностите на природата да бъде творец.
Слънчева аратинга е по-точното име на слънчевия папагал, който вече е застрашен вид в родните си диви местообитания заради незаконната търговия с диви птици, за да може очарованите от на красотата му да го имат като домашен любимец. Той наистина заслужава аплодисментите на публиката, заради всичко, на което е способен.
Класификация на папагала слънчева аратинга
Слънчевата аратинга с латинско название Aratinga solstitialis е един от многото видове папагали, описани първоначално от Карл Линей в забележителния му труд Systema Naturae, в десетото издание от 1758 година.
Както Линей прави с много от папагалите, той поставя аратингата в рода Psittacus, но по-късно видът е преместен в род Aratinga, към който принадлежат много видове от Новия свят. Специфичният епитет в названието - solstitialus произлиза от латинското название на лятното слънцестоене, оттам епитетът слънчева се отнася до златното оперение на птицата.
Като общо наименование се използва Sun conure, а американските орнитолози предпочитат названието Sun parakeet.
Слънчевият папагал е монотип, но Aratinga solstitialis включва 3 допълнителни вида от Бразилия. Те се считат за подвидове на аратингата, но в последно време ги определят като самостоятелни такива. В дивата природа слънчевата аратинга се кръстосва с подвидовете си.
Разпространение и местообитания на слънчевата аратинга
В дивата природа видът слънчева аратинга е папагалова птица, произхождаща от горите, разположени по североизточното крайбрежие на Южна Америка, по-точно в североизточните части на Бразилия и Гвиана. Могат да се открият също в източната част на Венецуела, Френска Гвиана и Суринам.
Тези социални и общителни птици живеят на ята и гнездят в палмови кухини в тропиците. Застрашени са от загуба на местообитанията са в момента.
Точните им екологични изисквания са слабо познати. Срещат се в сухи гори на саваната и в крайбрежни гори, но главно на височина под 1200 метра, на ръба на влажните гори. Наблюдавани са и в храсталаци по брега на Амазонка, както и в залесени долини. Може да бъдат намерени най-лесно по плодни дървета и палмови горички.
Как изглежда слънчевата аратинга?
Средно слънчевите папагали тежат около 110 грама и са дълги 30 сантиметра. Двата пола са сходни в оперението си. Възрастните птици имат богата корона, обагрена в ярко жълто, а също и тил, мантия, подкрилия, гърди. Лицето и коремът на папагалите слънчева аратинга са оранжеви с червено около ушите.
Основата на по-големите покривни пера и основата на първичните са зелени, докато вторичните, върховете на първичните и повечето първични покривни са тъмно сини.
Опашката е масленозелена със син връх.
Отдолу всички летателни пера са тъмно сивкави.
Човката е черна.
Краката и голият очен пръстен са сиви, но последният често избледнява до бяло, когато птицата живее в плен.
Младите птици показват предимно зелено оперение, но с течение на времето и при достигане на зрелостта те добиват характерните цветове.
Начин на живот и поведение на слънчевата аратинга
Подобно на други членове на рода Aratinga, слънчевият папагал е много социална птица и образува ята от 15 до 30 птици. Те рядко напускат обществото, но когато се отделят от останалите, крещят силно и пронизително, а крясъците им се чуват на стотици метри, което им позволява да комуникират с останалите птици и после да се завърнат в ятото.
Когато се хранят, ятата са сравнително тихи, но е известно, че когато летят са шумни и издават силни звуци. Те са много бързи и изкусни летци и могат да изминат големи разстояния за ден.
В ятото птиците слънчева аратинга се хранят, почиват си, къпят се по цял ден. Придвижват се по дърветата като използват клюна си за допълнителна подкрепа. Могат също да използват краката си като ръце, за да държат, разглеждат или ядат нещо.
Къпането е важна част от ритуала им, защото позволява на перата да се отварят по-лесно и намалява дискомфорта им.
Имат умерена способност да учат реч и трикове в плен.
Размножаване на слънчевата аратинга
Младите птици образуват моногамни двойки на възраст между 4 и 5 месеца. Преди разплод могат да бъдат забелязани да се хранят заедно и да се грижат един за друг.
Чифтосването трае до 3 минути и двойките стават много привързани помежду си. Преди снасянето на яйцата, коремът на женската слънчева аратинга видимо се подува. Плодовитостта на слънце е сравнително висока. Женската снася 3 или 4 бели яйца на интервал от 2-3 дни.
За инкубацията са отговорни само женските, а тя трае от 23 до 27 дни. В това време те напускат гнездото само за кратко хранене.
Мъжките защитават агресивно гнездото в този период. Яйцата може и да не се излюпят, ако не са на топло или птицата не успее да пробие черупката до няколко дни.
Малките папагалчета излизат слепи и уязвими, но след 10 дни вече отварят очи и перата им започват да пробиват. Двамата родители едновременно участват в храненето на малките. В първите 7-8 седмици възрастните се грижат изцяло за пилетата, а след 9 до 12 седмици те са вече самостоятелни. На 2 години са полово зрели, а продължителността на живота им е 25-30 години.
Хранене на слънчева аратинга
В дивата природа слънчевата аранинга се храни с плодове, цветя, семена, ядки и насекоми. Ядат както зрели, така и полузрели семена и плодове. Ядат и плодовете на червения кактус и шушулки от бобови растения. Понякога се хранят със селскостопански посеви и тогава може да се смятат за вредители.
По време на размножителния период се нуждаят от повече протеини, при отглеждането на малките папагалчета от повече въглехидрати и при производството на яйца от повече калций, затова се насочват към съответните култури, осигуряващи им веществата, от които в момента имат нужда.
В плен ядат семена от трева, боб, ядки, плодове, зеленчуци, цветя, пъпки от плодни дървета, яйца от мравки, червейчета и други готови храни.
Характер на слънчевата аратинга
Птицата е известна със силните си крясъци и писъци, които контрастират на малките размери, които има. Може да имитира хора, но не толкова добре като по-едрите видове папагали.
Тези птици са отлични домашни любимци подобно на птици като канарчета, вълнисти папагалчета, папагал Ара, чинки, папагал Александър, защото са любознателни, отзивчиви, но изискват непрекъснато внимание от стопанина.
В състояние са да научат трикове и да ги представят пред публика. Обичат да слушат музика и пеят и танцуват на нея.
Нуждаят се от играчки, които непрекъснато дъвчат, искат и лакомства освен обичайните храни за папагали. Забавлението им трябва да се осигурява постоянно и могат да бъдат обучени да летят и да се завръщат отново у дома, защото са силно лоялни и умни, но това трябва да се прави от опитен орнитолог, за да не се изгуби птицата.
Някои екземпляри са по-агресивни от други поради специфични техни особеност и са склонни да хапят, затова се изисква внимание при общуването им с деца. Ако слънчевата аратинга ще бъде екзотичен домашен любимец, първото условие е да се предвиди, че е много шумна и да се прецени дали има условия за отглеждане в наличната домашна среда. Необходимо е и свободно време за обучение и социализиране, за да може птицата да създава радост, на каквато е способна.
