Тарантулата е най-големият паяк, който се храни не само с насекоми, но също така с птици, откъдето идва и второто му наименование - паяк-птицеяд. Въпреки зловещия си вид по-голямата част от тези страховити паяци не причиняват вреда на човека.
Произход на тарантулата
Гигантските тарантули - паяците-птицеяди са се появили на планетата много отдавна - преди около 400 милиона години. Тарантулите живеят на всички континенти на планетата с изключение на Антарктида. Тарантулите обитават Африка, Австралия, Южна Америка, Океания. В Европа да се види тарантула в дивата природа е голяма рядкост. Все пак тези паяци могат понякога да се срещнат в Испания, Португалия и Италия. Различните видове тарантули си избират различни места за живеене - храсти, корони на дървета, понякога използват изоставени дупки на гризачи или предпочитат скришни места на повърхността на земята.
Как изглежда тарантулата
Тарантулата е доста страховита на вид. Кръглото ѝ тяло е обрамчено от осем дълги крачета, покрити с косъмчета. Самото тяло на тарантулата също е покрито с косъмчета, с изключение на така наречената главогръд. Тарантулата има едри челюсти, с които разкъсва плячката си. Отпред на главогръда има допълнителни пипала, с които хваща жертвата си, за да я придърпа към челюстите. Тарантулите са различни както по цвят, така и по размер.
Съществуват тарантули в почти всички познати цветови нюанси, тъй като се приспособяват към околната среда. Срещат се сребристи, златисти, черни, кафяви, ярко сини, ярко червени, а също така и с окраска от няколко различни цвята. Сред най-екзотичните окраски на тарантулите са нежно розовата и тигровата.
Най-големите тарантули достигат до около 30 сантиметра в диаметър, като се броят и крачетата. Това е видът Theraphosa blondi, който обитава блатата на Южна Америка. Най-малките тарантули са с диаметър около 3 сантиметра.
Хранене на тарантулата
Тарантулата е хищник. Паякът-птицеяд се храни не само с птици, но също така и с насекоми, включително и други паяци. Тарантулата може да се храни с много различни видове животни и насекоми: малки жаби, водни кончета, пеперуди, хлебарки, бръмбари, мухи, по-дребни риби, дребни гризачи, както и по-дребни птици. За разлика от повечето паяци тарантула не прави мрежи, в които да се хваща плячката, а чака жертвата си в засада и я напада при първия удобен момент. Когато не е гладна, тарантулата е в състояние да не излиза седмици наред от своето укритие. Това често се отнася за женските, които се готвят за чифтосване и нямат никакъв апетит и желание да хващат плячка.
Факти за тарантулата
Интересен факт е, че съществуват няколкостотин видове тарантули. Те обитават както сухи райони, така и влажни местности и се приспособяват към различни климатични условия. Въпреки че не използват паяжина за хващане на плячката си, тарантулите плетат паяжини с друга цел. Тарантулите, които живеят под земята, закрепват тавана на дупките с паяжина, за да не се срути върху тях. Дървесните видове тарантули плетат тръби от паяжина, в които се крият.
Когато сменя обвивката си, наречена екзоскелет, тарантулата увеличава размера си. Постепенно с всяка следваща смяна на екзоскелета се увеличават твърдите части на паяка-птицеяд. За да смени екзоскелета си, тарантулата ляга по гръб на земята и започва буквално да излиза от старата си обвивка, която се спуква. Често се случва някой от краката на тарантулата да не може да се измъкне от стария екзоскелет и тогава паякът-птицеяд просто го откъсва. Изгубеният крак се възстановява след около година. Интересен факт е, че преди да смени екзоскелета си, тарантулата не се храни около 3 месеца.
Когато предстои смяна на екзоскелета, тарантулата става много тъмна на цвят, а при някои видове крачетата посиняват. Докато е малка, тарантулата сменя екзоскелета си веднъж на няколко месеца, а след това смяната става веднъж годишно.
През последните години е много модерно тарантулите да се отглеждат като екзотични домашни любимци. Препоръчва се да се избира вид тарантула, който е с ниска токсичност на отровата, за да се избегнат инциденти. Такива са тарантулите, които обитават Европа.
Тарантулата трябва да се отглежда в терариум, който да е по-голям поне три пъти от паяка-птицеяд. Много често за постелка на терариума се използва настъргана кора от кокос. Задължително е терариумът да има капак, тъй като за тарантулата е много лесно да се изкатери по стъклените стени и да излезе. Когато се отглеждат в терариум като домашни любимци, тарантулите се хранят с брашнени червеи, щурчета и различни видове ларви на насекоми. Ако се отглеждат няколко тарантули в един терариум, те трябва да са отделени в специални контейнери, за да не се изядат един друг.
Тарантулата е един от най-дълго живеещите паяци. Разликата е в това, че мъжките не живеят повече от година-две, но затова пък женските могат да достигнат до 30-годишна възраст. Колкото е по-студен районът, където живее тарантулата, толкова по-дълго живее, тъй като процесите се забавят.
Интересен факт е, че тарантулата може да откаже да се храни в продължение на една или две години, без това да се отрази на здравето и.
Тигровата тарантула, която е наскоро открит от учените вид тарантула, обитава Шри Ланка и ухапването ѝ е достатъчно, за да убие змия или заек.
Размножаване на тарантулите
Мъжкарите отделят специални нишки паяжина, върху които изхвърлят семенна течност. След като се срещне с женска тарантула, мъжкарят прави специални движения, които се повтарят и от женската. Целта на този ритуал е да се потвърди, че двата паяка-птицеяди са от един и същи вид. Мъжкарят фиксира челюстите на женската така, че да не може да го ухапе, и пренася по малките нишки паяжина семенната течност в организма ѝ. Веднага след чифтосването на тарантулите мъжкият трябва бързо да избяга, защото женската обикновено се държи агресивно и има голям шанс да го изяде. Женската снася няколко десетки или няколкостотин яйца след два-три месеца.
Яйцата са опаковани в специална какавида, която се охранява от женската в продължение на 7 седмици и от време на време го обръща. От яйцата се излюпват миниатюрни паячета, които биолозите наричат нимфи. В първите дни на живота си те изобщо не се хранят, поради което могат да живеят по няколко броя заедно и няма опасност да проявят канибалските си наклонности. След това малките паячета сменят обвивката си два пъти и през този период предпочитат да живеят под земята. Интересен факт е, че много често стопаните на тарантули намаляват температурата в помещението нарочно, тъй като е доказано, че това допринася за по-бързото им желание за чифтосване.
Вреди от тарантулата
Тарантулите са отровни паяци, но в различна степен. Повечето са напълно безвредни, дори да ухапят човек, тъй като отровата им е с ниско ниво на токсичност. По-едрите екземпляри могат да причинят остра болка, рязко вдигане на температурата, гадене. Въпреки че не могат да убият човек, тарантулите могат да убият домашен любимец с едно ухапване, особено ако е по-дребен на размер. Не се препоръчва отглеждането на тарантула като домашен любимец от семейства с малки деца, тъй като за детския организъм ухапването на паяка-птицеяд може да е фатално. Същото се отнася и за хора, които имат алергия към веществата, които се съдържат в отровата на тарантулата.
На коремчето си тарантулата има специални власинки, които са отровни. Когато е подложена на стрес, тарантулата откъсва власинките за самозащита. Ако такава власинка попадне върху кожата на човек или животно, а също така в белите му дробове или в очите, се получава силна алергична реакция. Освен нетърпимия сърбеж се появява рязко чувство на отпадналост и усещане за задушаване и липса на въздух. В случаи на попадане на отровните власинки в очите след няколко часа може да се получи необратимо увреждане на зрението.
Недопустимо е да се взима тарантулата в ръце, тъй като това може да предизвика агресия от страна на паяка-птицеяд и той да ухапе човека. Дори като малка тарантулата да е взимана от стопанина си в дланите му, след като порасне, това трябва да се избягва.
