Веднага след пеперудата, по красота и богатство на цветовете се нарежда водното конче в пъстрото семейство на насекомите. При тях може да се открие всичко от света на прекрасните багри - от нежните тонове през металически блестящите цветове до наситените и много ярки.
Цялото това разнообразие е не само за красота. Чрез него насекомите се разпознават помежду си и си намират партньори. Разнообразното оцветяване им служи и като добра маскировка. Тъй като са с непостоянна телесна температура, то им помага и да се затоплят, когато им е нужно. Красивото оцветяване е и подходяща защита от вредните ултравиолетови лъчи и регулатор на степента на степента на слънчево облъчване.
Всички тези красиви описания се отнасят за изключителен хищник с впечатляваща ловна стратегия и способност да разкъсва плячката си, която изстрелва хищничеството им на друго ниво. И като завършек на описанието това забележително насекомо държи първенството по летене. Без съмнение става въпрос за древен вид, който се е усъвършенствал през хилядолетията, за да добие тези изумителни качества.
Произход на водното конче
Много преди динозаврите да разтърсят земята с огромната си маса водните кончета вече са прелитали над нея. Появявайки се на сцената на дивата природа преди 300 милиона години малките бързи летци стават едни от първите насекоми, които обитават планетата. През този дълъг период от време те неуморно усъвършенстват изкуството на летенето, лова и умението да бъдат невероятно красиви и разнообразни.
Характеристика на водното конче
Названието водно конче, на латински Odonata, се отнася за разред хищни насекоми, с непълна метаморфоза. Сред другите насекоми те са сравнително големи. Отличават се с издълженото си тяло, много подвижната глава, те си фасетни очи и двата чифта прозрачни крила с мрежести жилки, гъсто разположени.
При равнокрилите водни кончета предните и задните крила са тесни, еднакви като форма и големина, повдигнати нагоре и притиснати едно към друго.
При разнокрилите крилата са с различна форма, разположени са в страни и задните са по-широки в основата си. Дължината на крилата при насекомото стига до около сантиметър, а дължината на тялото е малко повече.
Водното конче е перфектен летец. Може да движи едновременно и четирите си крила, независимо едно от друго. Само няколко летци могат да се сравняват със способностите на водното конче. Мускулите, които свързват крилата едно с друго, позволяват всяко от тях да бъде задвижвано независимо от другите. Те могат да променят ъгъла на всяко крило и да демонстрират превъзходни летателни умения. Те летят във всяко посока, включително назад, могат да се задържат и неподвижно във въздуха за около минута. Могат да стигат до 32 километра в час. Те са и много издръжливи и изминават големи разстояния.
Най-забележителното в устройството на водното конче са очите му. Те са огромни, буквално цялото му глава е само очи. Големите съставни очи позволяват на насекомото да вижда в радиус от 360 градуса. Цялата площ на главата е заета от чудовищните съставни очи с общо 30 хиляди фасети и всяка от тях носи информация за заобикалящата среда. Те имат само едно сляпо петно, което се намира непосредствено зад тях. Това необикновено зрение им позволява да наблюдават едно насекомо в цял рояк и да го проследяват, избягвайки сблъсъка с останалите.
Не само невероятното зрение е изумително при тях, но те могат да виждат света в цветове, които не сме в състояние дори да си представим. Зрението на човека се нарича три хроматично, което значи, че виждаме цветовете в комбинация от червеното, синьото и зеленото. Това се дължи на три вида светлочувствителни рецептори, свързани в очите ни. Водните кончета имат 11, а някои видове и 30 визуални комбинации от светлочувствителни рецептори.
Тези насекоми имат много остри челюсти. Те са назъбени. Когато ловуват, улавят плячката с краката си, разкъсват крилата с острите си челюсти, за да не може да лети, и я унищожават още в полет. За щастие не могат да хапят хората, защото челюстите им не са достатъчно силни да пробият кожата ни. Само някои от най-едрите видове може да ухапят човек при отбрана.
Тъй като са с непостоянно температура, водните кончета повишават температурата на тялото си като размахват крилата си с недоловима за окото на човека бързина. Те използват слънцето като източник на топлина, но умеят да регулират позицията си, за да нагреят максимално голяма площ. Дори използват крилата си като рефлектори, за да насочват лъчите на слънцето към себе си.
Нервната им система почти човешки възможности. Благодарение на нея се съсредоточава върху едно насекомо, изолирайки фоновия шум. Главната верига, съставена от 16 неврона свързва мозъка на насекомото с двигателния център в неговия летателен апарат, намиращ се в гръдния кош. С помощта на тази невронна система водното конче проследява движеща се мишена и я улавя.
Видове водни кончета
Описани са около 5900 вида водни кончета от науката досега. В България има 68 вида. Срещат се във всички континенти без Антарктида. Предполага се, че са еволюирали в тропичен климат защото три четвърти от видовото разнообразие е в тропиците. Има обаче и няколко рода, които са се приспособили към по-студен климат и се срещат на по-голяма географска ширина.
Хранене при водното конче
Водните кончета се хранят с малки насекоми. Комарите, мухите и пчелите са в менюто им. Водното конче не преследва всъщност плячката си. То я засича във въздуха след прецизна въздушна засада. Водните кончета могат да преценяват траекторията и скоростта на плячката си и да коригират полета си така, че да я засекат и уловят. Успехът им в лова е до 95 процента.
Размножаване при водните кончета
Като останалите насекоми водното конче минава стадий на метаморфоза, но непълна. Жизненият им цикъл започва като яйца. Те биват полагани в земята, водата или калта. От яйцето се излюпва малко насекомо, което бързо се превръща в ларва.
Ларвата им големи очи и издължено тяло. Тя достига до 4 сантиметра преди да се излюпи насекомото. Тя е черна, тъмнокафява или тъмнозелена на цвят. Този стадий може да продължи няколко месеца. Тези, които растат в студена и бедна на хранителни вещества среда, забавят развитието си. Ларвата се храни с почти всичко - червеи, ларви на мухи или дори малки рибки, а дари и ларви на други водни кончета. Те са оптимален хищник.
След като достигне определено ниво на развитие нимфата на водното конче напуска водата, най-често рано сутринта. Промяната на стадия се нарича излюпване. Тя изчаква да изсъхне, кожата на гърба на ларвата се разпуква, показва се главата, а после тялото и краката. След няколко часа крилата са изсъхнали и водното конче отлита.
Водното конче е силно териториално насекомо. Конкуренцията за чифтосване с женските е ожесточена. Мъжките агресивно отблъскват кандидатите за достъп до женските. Някои видове водни кончета не защитават определена територия, но са агресивни към всички мъжки, които пресичат територията им на летене.
Миграция на водното конче
Някои видове водни кончета са известни с това, че мигрират заради промените в околната среда. Един от видовете отлита на юг на огромни рояци, а напролет отново се връща в северните райони на САЩ. Друг вид следва дъждовете, а трети пътуват между Индия и Африка на няколко месеца, като на едното място живеят, а на другото само се размножават.
