Ние, хората, обичаме да се сравняваме с животните, откривайки свои качества с тях. Особено сме близки с маймуните и сравненията с тях са доста любопитни.
Човешката популация и тази на приматите показва учудващи сходства, а ако решим да сравняваме една конкретна група - тази на политиците, маймунската група, която им съответства най-добре е тази на павианите, наричани също и бабуини или песоглавци.
Групите, йерархиите, поведението, наклонностите им са много сходни и могат да ни накарат да се замислим дълбоко за същността на обществото ни. Но преди това трябва да опознаем това на павианите.
Класификация на павиана
Павианите, Papio, са род едри маймуни от семейството на Коткоподобните маймуни. Наричат ги още бабуини и песоглавци.
Най-напред семейството им е било по-голямо, но днес родът включва 5 представители:
- Мантиев павиан
- Гвинейски павиан
- Зелен павиан
- Жълт павиан
- Мечи павиан или чакма
Родът, Papio е от разреда на приматите и спада към тесноносите маймуни.
През 2015 година беше открит фосил на бабуин, датиращ от 2 милиона години. Тази цифра се приема като сигурна за тяхното съществуване на Земята, но е възможно да са много по-стари жители на планетата.
Как изглежда павианът?
Всички павиани имат дълги лица, тежки челюсти с остри кучешки зъби, малки очи. Целите са покрити с гъста козина, освен на муцуната, стъпалата и дланите.
Павианите имат къси опашки, изпъкнали задници с груби петна, наречени ишиални мозоли, които се сливат по средната линия при мъжките, но се отделят от гениталиите при женските. Кожата там е червена или черна в зависимост от вида. Тази подложка осигурява комфорта при седене на павиана. Там няма нервни окончания или кости. През средата на цикъла при женската се подува, а при бременност се зачервява силно.
Имат дълъг палец на предните крайници, което позволява захващане и манипулиране на предмети.
Цветът на козината на павианите варира силно, от жълт до червеникав и от маслинено сив до черен. Мъжките могат да имат добре оформена грива.
Съществува добре видим полов диморфизъм при павианите, като мъжките са по-големи от женските. Средните им размери зависят от вида. Мъжкарите са с тегло от 14 до 40 килограма, а женските от 10 до 15 килограма.
Местообитания и разпространение на павиана
Павианите са сухоземни бозайници и се срещат в открити савани, открити гори и хълмове на цялата територия на Африка. Могат да се срещнат сред пасища, храсталаци, полусухи гори, но и галерийни, дъждовни гори.
Всички местообитания на павианите включват стабилни източници на вода и някакво високо място за сън. Това обикновено са високи дървета или скали, където прекарват нощите, защитени от хищнически нападения.
Начин на живот на павиана
Повечето павиана живеят в йерархично общество. Групата обикновено наброява около 50 екземпляра, но вариациите са наистина разнообразни. Може да са 5, а може да достигнат до 250 в зависимост от вида, местоположението и времето от годината
Отрядите понякога се състоят от много хареми на мъжкари, като примерно 1 мъжки е с 4 или 5 женски. В този отряд се набират женски от другаде докато са още много млади, за да се размножават.
Има и друг тип социални общества. В тях йерархията е по-строга и се основава на господството на една женска и подчинени на нея. Понякога присъстват и по-млади мъжки, но те не се опитват да се чифтосват с женските, ако не бъде отстранен възрастният мъжки. В харемите мъжките ревниво пазят женските и са в състояние да ги гонят и хапят, ако се отдалечат прекалено много от територията му. Въпреки всичко други свободни мъжки нападат харемите, за да откраднат женски. При такива ситуации се стига до двубои, които са агресивни. Някои мъже успяват да вземат женска от чужд харем. Това действие се нарича поглъщане.
Конфронтациите между отделните семейства имат отражение върху целия отряд и социалната динамика зависи от това доколко са агресивни отделните мъжкари.
Общуват със силни крясъци, езика на тялото и жестове.
Размножаване на павиана
Поведението на павианите при чифтосване зависи основно от социалната структура. В смесените групи всеки мъжки може да се чифтосва с коя да е женска. Редът зависи от социалното му класиране, а битките между мъжките не са необичайни. Понякога в тези групи мъжките се опитват да спечелят приятелството на женските, като помагат в отглеждане на малкото или им носят храна.Чифтосването се инициира от женската.
Женската ражда след бременност от 6 месеца, най-често 1 малко. Близнаците са рядкост и не винаги оцеляват. Едно малко тежи около 400 грама и е черно при раждането.
За малкото се грижи основно женската, но често няколко женски си споделят задълженията. След 1 година малките се отбиват. След 5 до 8 години стават полово зрели. Мъжките най-често напускат групата преди да станат полово зрели, докато женските остават в нея до края на живота си.
В дивата природа павианите живеят от 20 до 30 години, а в плен достигат до 45 години.
Хранене на павиана
Този вид маймуна се храни доста разнообразно. Тя е всеядна. Храни се с треви, корени, семена, листа, плодове. Протеини си набавя от насекоми, гризачи, птици, други маймуни и малки антилопи. Не отказва миди, риба, а също така напада човешки жилища и грабва овце, кози и птици.
Самите павиани са плячка на крокодилите, хиените, леопардите, хиените, гепардите. Бабуини са убивани от черна мамба, но не защото са плячка на змията, а заради случайната среща.
Болести по павианите
Смъртността в дивата природа е висока, но павианите са се приспособили към условията на живот в сурова среда. Все пак като примати павианите страдат от доста болести. Особено опасни са инфекциозните, които понякога може да застрашат силно популацията. Такава е туберкулозата.
Семействата вируси, които поразяват маймуните, са доста близки до тези, които поразяват и човешките популации. Херпесният вирус papio поразява павианите, но ефекта на този щам върху хората е неизвестен.
Някои факти за павиана
В египетската митология павианът е обожествяван и е смятан за свещено животно. Той е известен като придружител на бог Тот.
Мъжките павиани използват малките бебета като жив щит при боеве.
Майките са много грижовни и носят малките на гърдите са, а по-късно на гърба си.
Наклонността на павианите към лукавство и измама е вродена. Те напълно се припокриват с човешкото поведение при такива черти в характера.
Разбирането, че алфа мъжкият защитава първо групата е мит. Много често той първи се скрива на сигурно място.
Основната част от времето си павианите използват за социални контакти. Много повече, отколкото за търсене на храна.
Когато се недоволни, тези примати изливат гнева си отдолу нагоре. Най-често страда този, който е най-малко виновен.
Водачът има предимство при разпределяне на благата - храна и достъп до женски. Подчинените му го подкрепят безрезервно, но само докато им е полезен. Затова водач е най-често не най-силният, а най-комуникативният.
Най-социално активни са младите членове на групата. Те често влизат в целеви коалиции и са доста агресивни, за да постигнат целта си.
