Жираф

Нина НордНина Норд
Джедай
22529
Жирафи

Жирафът е животното с най-дълга шия в целия свят. Външността му е толкова уникална, че няма шанс това животно да бъде объркано с което и да е друго. Жирафите се срещат в цяла Африка.

Произход на жирафа

Смята се, че прародителите на съвременните жирафи са се появили на планетата преди повече от 20 милиарда години. Те били почти пълно копие на сегашните представители на вида и обитавали областите, които са техен естествен ареал и днес. Древните египтяни са отглеждали жирафи в подобие на зоопаркове. През 20-те години на XIX век европейците за пръв път се радвали на гледката на жираф. Това се случило в Париж и предизвикало моден бум, тъй като петнистата окраска на жирафа започнала да се използва от тогавашните моделиери. И днес жирафите, наред с тигрите, леопардите и гепардите се считат за животните с най-красива окраска. В Африка навремето много жирафи били избивани заради красивата им кожа и вкусното жирафско месо. Сухожилията на жирафите са се използвали за направа на струни за местните музикални инструменти, а дълги черни косми на опашката на жирафа се използвали за направа на специални гривни.

Стандарт на жирафа

Жирафът е най-високият от всички бозайници. Височината му варира от 4. 8 до 5. 8 метра. Мъжките екземпляри достигат до 750 килограма тегло, женските са с няколко килограма по-леки. Жирафите имат черни очи, които са обрамчени с дълги тъмни мигли. Ушите на жирафа са къси и много тесни. И мъжките, и женските жирафи имат малки рогца на главата си. Тези рогца са покрити с гъсти косъмчета и понякога са две, а понякога са четири на брой. Те са дълги 25 сантиметра. В средата на челото обикновено жирафите имат изпъкнала кост, която прилича на рог. Цветът на жирафа варира силно, като различните по цвят жирафи могат да се кръстосват и да имат здраво поколение.

Най-известен е така нареченият масайски жираф, който живее в Източна Африка. Той е жълто-червеникав на цвят, с шоколадови петна с неправилна форма. Мрежестият жираф обитава Северна Кения и Сомалия. При мрежестите жирафи петната са с форма на многоъгълници и са толкова много и близо едно до друго, че изглежда, сякаш жирафът е на малки жълти ивици, които се кръстосват. Тъй като тези жирафи изглеждат така, все едно върху тях е наметната златиста мрежа, те се наричат мрежести. Този вид жирафи се смята за най-красивият. Много рядко могат да се видят чисто бели жирафи. Те не са албиноси, защото очите им са тъмни. Бели жирафи се срещат в Конго, Кения и в Северна Танзания. Жирафите имат дълги опашки, които завършват с черен сноп от косми. Тялото им е покрито с къси косми, които наподобяват козина. По линията на гръбнака се оформя нещо като къса грива.

С какво се храни жирафът

Жирафи в Африка

Жирафите обитават савани и не много гъсти гори. Тук те намират храната си, която е предимно бутони на цветя от акации и други дървета. Жирафите се хранят също така с млади клонки и листа. Благодарение на дългия си език жирафът може да откъсне листа от клони, които са изцяло покрити с тръни. Жирафите не обичат да пасат трева, тъй като са принудени да коленичат, за да го направят. Подобна неудобна поза жирафът е принуден да заема и когато пие вода. Жирафите нямат голяма нужда от вода, тъй като си я набавят предимно от сочните растения. Жирафът може да живее, без да има нужда от вода от водоем повече от две седмици. Жирафът се храни рано сутринта и следобед, а в най-горещите часове на деня стоят и дремят в сянката на дърветата. По време на дрямката си обаче жирафите не спират да дъвчат. В зоопаркови условия жирафите се хранят с ябълки, сено, репички, моркови и банани. Те обичат също така покълнал овес.

Заболявания на жирафа

Жирафите често страдат от подуване на стомаха, а понякога загиват, защото поглъщат тел от огради. Жирафите са склонни към хипертония и към различни болести на храносмилателната система. Случва се жираф да загине, защото се е оплел във високите гъсти клони на някое дърво. Не е много рядко срещано раждането да завърши с летален изход за майката, тогава загива и новороденото жирафче, тъй като няма кой да го храни.

Любопитни факти за жирафа

Не е възможно в природата да се видят два жирафа, които да имат еднакви петна. Тези петна са строго индивидуални за всеки индивид и са като дактилоскопичните отпечатъци на хората.

Интересен факт е, че при раждането си бебето жирафче пада от два метра височина. Бременността при жирафа трае 15 месеца и винаги ражда по едно жирафче, което тежи около 70 килограма и е два метра високо. Обикновено жирафчето не се наранява при падането, но по този начин пъпната връв се откъсва по време на полета му към земята.

Петнистата окраска на жирафа му случи за маскиране. Когато група жирафи стоят сред акации или високи храсти, слънчевите лъчи и сенките от растенията размиват контурите на животните и те не могат лесно да бъдат забелязани. Жирафите почти никога не живеят сами. Обикновено те живеят в стадо, което обединява от 7 до 70 животни. Случва се понякога жирафите да образуват едно стадо с антилопи или зебри, но това е за кратко. Интересен факт е, че в стадото на жирафите йерархията се спазва много строго. Това се изразява в поведението на по-низшите индивиди. Те никога не могат да си позволят да пресекат пътя на по-висшестоящия в йерархията жираф. Висшите жирафи в стадото се познават по това, че винаги държат главата си високо вдигната, а в тяхно присъствие по-низшите по ранг винаги свеждат леко главите си.

Жирафите са миролюбиви животни и рядко стигат до изясняване на отношенията с помощта на битки. Ако все пак се стигне дотам, обикновено това се случва между двата най-едри мъжкаря в стадото, които се борят за лидерското място. Битката на мъжкарите представлява удари с глава и шия. Най-силното оръжие на жирафа всъщност са предните им крака, но те никога не ги използват спрямо някой от стадото си. Когато единият мъжкар се признае за победен, той прави няколко крачки встрани.

Победителят не го изгонва от стадото, както това се случва при конете, антилопите и много други стадни животни. Жирафите имат великолепен слух, но никой не е чувал какви звуци издават жирафите, тъй като те мълчат през цялото време. Когато вървят, жирафите преместват първо двата си десни крака, а след това двата си леви.

Жираф

Когато бягат, жирафите тичат в галоп, но не могат да издържат повече от 3 минути. Когато жирафът тича, вдига предните си крака, а главата му се извива назад. Когато тича, жирафът изглежда така, все едно кима и се покланя при всеки скок. И въпреки че изглежда непохватен по време на галопа си, той може да развие до 50 километра в час. Любопитно за жирафите е, че могат и да скачат. Те го правят, когато прескачат огради от бодлива тел, които ограждат плантации в Африка. За учудване на африканските фермери, жирафите могат да прескочат огради с височина почти два метра. Когато жирафът иска да прескочи ограда, той застава до нея, прехвърля предните си крака и след това скача със задните, като леко докосва ръба на оградата.

Жирафите не обичат да плуват, но при нужда могат да го правят. Интересен факт е, че жирафите спят само през нощта, но сънят им продължава не повече от 20 минути. Останалата част от нощта е посветена на лека дрямка, която се прекъсва на няколко минути.

Жирафът няма много естествени врагове. Само лъвовете се опитват да атакуват жирафи, но това се случва много рядко. Лъвският прайд с лекота може да повали и най-едрия жираф. Но когато е нападнат от един лъв, жирафът се отбранява с мощни удари на предните си копита.

Години наред жирафът е представлявал голяма загадка за учените. По време на храненето си жирафът държи главата си на около 6 метра височина. На тази височина трябва да се транспортира кръвта от сърцето към мозъка. Дълго време се е смятало, че ако жирафът рязко наведе главата си, а след това я вдигне отново, ще се получи смяна на кръвното налягане и претоварване на сърцето. Оказало се, че природата е създала уникален механизъм за регулиране на кръвното на жирафа. Кръвта на жирафа е много по-гъста от тази на останалите бозайници, тъй като съдържа повече червени кръвни телца. За минута през сърцето на жирафа минават около 60 литра кръв. В една от вените на шията на жирафа има специален клапан, който регулира налягането по време на вдигане или навеждане на главата на животното.

Вреди от жирафа

Жирафите често предизвикват късо съединение, тъй като не могат да се научат да избягват електрическите жици. Когато жирафът предизвика късо съединение, самият той загива, но никой от стадото не си вади поука от това и електричеството прекъсва често.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest