Дакелът е перфектното куче за малко жилище, но в същото време то не е просто декоративно домашно животно, а ловец с много добре развити инстинкти. Дакелът е една от най-разпознаваемите породи заради издълженото си тяло и характерната муцунка.
Произход на дакела
Кучета с дълго тяло и къси лапи са се появили за първи път на фрески в Древен Египет преди около 4000 години. При разкопки на египетски гробници са открити скелети на кучета, които изключително много напомнят за съвременните дакели. Днес дакелът е известен като ловно куче, което е специализирано в лова на лисици. За родината на съвременните дакели се смята Германия.
Преди векове германците са наричали кучето с дълго тяло и къси крака боброво куче, тъй като то било използвано предимно за лов на язовци и бобри. При селекционирането на дакел е използван немски брак, от който дакелът е наследил лаенето, когато намери дивеч, както и умерената злоба и ловните си умения.
Малкото ловно куче, което смело се мушкало в дупките на язовците, станало любимо на средната класа в Германия, тъй като не изисквало големи ресурси за отглеждането си, а вършело доста добра работа по време на лов. През 1870 година е приет първият стандарт на породата дакел. През ХХ век дакелът става популярен като декоративно домашно куче и се превръща в символ на домашния уют. Днес се приема стандартът на дакел от 1979 година.
Стандарт на дакел
Съществуват три размера дакели. Това са стандартният дакел, който е висок 35 сантиметра, дакелът-джудже, който е висок 30 сантиметра, и мини дакел, който не достига дори до 30 сантиметра. Стандартните дакели тежат от 7 до 11 килограма, дакелите-джуджета - от 3 до 4 килограма, мини дакелите - от 2, 5 до 3 килограма. Тялото на дакела е много издължено. Въпреки че е с дълго тяло и къси крака, дакелът е много подвижно и пластично куче.
Главата на дакела е удължена, като към носа се стеснява, без да се заостря прекомерно. Черепът е плосък. Челюстите са силни и много добре развити. Очите не са нито много малки, нито прекалено големи. Те са с овална форма, с дружелюбен поглед. Очите на дакела са тъмно кафяви или черни. Сините очи са допустими, ако дакелът е с мраморен цвят на козината. Ушите са разположени високо на главата, със заоблен край и са доста дълги, без гънки.
Ушите на дакела са доста подвижни. Шията на дакела е дълга и мускулеста. Гръдният кош на дакела е развит много добре и отстрани се получава ефект на вдлъбване в края на ребрата. Опашката е разположена не много високо и продължава линията на гръбнака. Крайниците, въпреки че са късички, са много мускулести. Съществуват два вида дакели в зависимост от козината - гладкокосмести и дългокосмести.
Козината на гладкокосместите дакели е къса, гъста и блестяща. Цветовете на козината на гладкокосместите дакели са тъмночервеникав, рижав, пясъчен, черен. Допустимо е смесване на различни цветове. Носът е черен на цвят. При двуцветната козина преобладаващият цвят е черен. При кафеникавите дакели носът е кафяв. Сред гладкокосместите дакели се срещат мраморни и тигрови дакели, като при мраморните основният цвят е черен, тъмночервеникав или тъмно сив. За да се смята за мраморен, гладкокосместият дакел трябва да има по тялото си сивкави или бежови петна. Тигровият дакел е тъмночервен или кафеникав, с много тъмни ивици.
Дългокосместите дакели имат гъста козина, която прилича на вълниста тел. Дългокосместият дакел е с ясно изразени брада и мустаци. Ушите на дългокосместия дакел са почти гладки, но в долната си част имат дълги косми, като ресни. Цветът на козината на дългокосместия дакел варира о светъл до много тъмен, допустими са всички цветове, характерни за гладкокоместите дакели. Опашката на дългокосместия дакел е с дълги косми, които наподобяват ресни.
Грижи за дакел
Дакелът е дружелюбно куче, което не проявява нервност и агресия и е известно с уравновесения си темперамент. Това е куче, което е подходящо както за домашен любимец, така и за помощник в лова. Козината на дакела трябва да се разресва през ден, а къпането е препоръчително не повече от два-три пъти в годината. За разресването на дългокосместия дакел е необходим гребен, а за гладкокосместия ще ви свърши работа влажна ръкавица, с която да отстранявате излишните мъртви косъмчета. Въпреки че е малко кученце, дакелът има нужда да изразходва енергията си, тъй като е създаден за лов. Добре е ако дакелът живее в двор, но през зимата трябва да се прибира, защото козината му не е подходяща за прекалено студените зимни дни. Дакелът се отглежда чудесно и в апартамент, но трябва да му осигурите разходки поне два пъти дневно и да му дадете възможност да тича.
В същото време трябва да имате предвид, че ловният инстинкт на дакела е силно развит и макар че няма опасност сериозно да нарани някое животно, той може да се опита да хване котка или да подгони друга животинка и да се изгуби. Добре е да сложите чип на дакела си, за да има шанс да ви бъде върнат, ако се изгуби. Ушите на дакела трябва редовно да се почистват със специален разтвор, който може да се намери във ветеринарните аптеки, тъй като лесно могат да се инфектират. Добре е да научите дакела си от ранна възраст да ви позволява да почиствате зъбите му.
Обучение на дакел
Дакелът е интелигентно и добро куче, което много лесно се поддава на обучение. Но въпреки че в дома си дакелът е мил и нежен с всички, особено с децата, навън се превръща в зъл охранител, който изобщо не отчита малкия си ръст и размер. Дакелът няма да търпи физическа агресия по време на обучението, той дори може да откаже изобщо да слуша стопанина си в такъв случай. При дакела най-добрият подход е при изпълнение на команда да се похвали и да му се даде лакомство.
Хранене на дакел
Можете да съчетавате суха храна за дребни породи с натурални продукти, за да получава вашият дакел всичко необходимо от менюто си. Можете да смесвате натуралните продукти със суха храна или да давате сутрин суха храна на любимеца си, а вечер - натурални продукти. Препоръчва се да храните дакела си два пъти дневно, след като навърши година. За дакела са подходящи пилешкото и телешкото месо, но трябва да са преминали термична обработка. Дакелът ще хапне с удоволствие различни видове дреболийки, както и млечни продукти - извара и кисело мляко.
Погрижете се в менюто на дакела ви да има също така зеленчуци, които представителите на тази порода много обичат, както и плодове. Не давайте тръбни пилешки кости на дакела, но можете да го глезите с хрущялчета. Не се препоръчва да давате на дакела прекалено гореща или студена храна, както и солено, пържено, сладко, тестено и пикантно. Винаги осигурявайте на вашия дакел прясна вода. Дакелите са склонни към преяждане, но трябва да имате предвид, че ако напълнее, дакелът ще има сериозни проблеми с гръбнака и може да се обездвижи.
Заболявания на дакела
Дакелите страдат най-много от проблеми с гръбнака. Трябва да внимавате и никога да не качвате дакела си на високо легло, тъй като при скок от него гръбнакът му може сериозно да пострада. Дакелите страдат от проблеми с гръбначните прешлени. Те са генетично податливи на катаракта, епилепсия, болести на сърцето и на отделителната система. Ушите на дакела лесно се инфектират, затова е добре редовно да се проверяват от специалист.
Любопитни факти за дакела
Авторът на световноизвестния бестселър "Лолита" Владимир Набоков е отглеждал в дома си три дакела, тъй като е бил влюбен в тази порода. През 1972 година дакелът Валди е бил символ на олимпийските игри, проведени в Мюнхен. Дакелът се смята за изключително умно и самостоятелно куче, тъй като при влизането си в тъмната дупка на язовеца то може да разчита само на собствените си решения.
Недостатъци на дакела
Дакелът не понася, когато му се налагат наказания, независимо какви са. Това превръща кроткото по природа куче в непослушно и дори пакостливо към всички членове на семейството. Изнервеният дакел е склонен да разрушава интериора на дома, без да мисли за последиците. Дакелът не обича да остава за дълго време сам и може да изнерви съседите с непрекъснатия си лай.
