Дакелът е ловджийска порода кучета, която се развъжда от много векове. Има доказателства, че кучета с подобна визия са съществували още в Древен Египет. Съвременният дакел обаче се свързва най-вече с Германия.
През годините породата е претърпяла доста промени, като в селекционирането са участвали кокер шпаньоли, хрътки, пинчери, шотландски териери и други незнайни разновидности. Като краен резултат се е получило изключително пъргаво и умно куче, което е ненадминат помощник на ловеца.
Вече години наред то се използва в лов на едър и дребен дивеч. Дакелите се справят отлично при хващане на язовци, лисици и зайци.
Когато става въпрос за по-едро животно пък, кучето успява да локализира простреляния дивеч и да покаже на ловеца местоположението му. Компактните размери на четириногото му позволяват да се шмугва с лекота в дупки и да минава през бурна растителност.
Освен като способни ловци дакелите могат да се покажат и като любвеобилни домашни любимци. Заради своя компактен вид те често биват избирани за компаньони. Стандартните дакели са високи около 15 сантиметра и тежат малко близо 10 килограма.
Отличителна черта на породата е силно издълженото тяло, късите крайници и големите клепнали уши. Козината на дакела може да бъде по-къса или по-дълга, в зависимост от разновидността на кучето.
Тя е обагрена в жълто, червеникаво, черно, кафяво, сивеещо. Срещат се както едноцветни екземпляри, така и двуцветни.
Дакелите са пъргави, ловки и енергични кучета. Поддават се на команди, но далеч не са най-дисциплинираните четириноги. Ако не се дресират от малки, могат да станат прекалено неконтролируеми.
Дори и проведено обучение с тях да е сериозно обаче, винаги имат риск кучето да отпраши нанякъде, когато надуши следа. Ето защо трябва да се работи много сериозно над поведенческите проблеми.
Отглеждане на дакел в къща
Дакелът е от кучетата, които биха се чувствали най-щастливи от възможността да пребивават къща. Те могат да бъдат превърнати и в дворни пазачи, ако им се осигури качествена кучешка къщичка, която да е поставена нито на много сенчесто място, нито на прекалено слънчево.
Преди да пуснете дакела на двора си, се проверете дали оградата ви е напълно здрава. Компактните размери на кучето му позволяват да премине и през по-малки дупки, така че ако надуши някаква привлекателна миризма, лесно може да напусне пределите на вашия дом.
Освен това, излязъл веднъж навън, дакелът може да се изкуши от бягащите кокошки или пуйки на съседите и да ви навлече неприятности.
Това че дакелът живее свободно на двора, съвсем не означава, че той няма нужда от внимание и допълнителни занимавки. Всяко подхвърляне на топка и задаване на команда е добре дошло за кучето. Дори и допълнителното извеждане ще се препоръчва, за да не стане кучето прекалено асоциално.
Отглеждане на дакел в апартамент
Дакелът определено не е от кучетата, които трябва да се отглеждат в апартамент. Поставянето им в толкова тясна среда може да отегчи кучето и то да се превърне в истинско дяволче. От дакел, който не е успял да изразходва своята енергия, на практика може да се очаква всичко.
Това куче е способно да се вживее в ролята на гризач и да нагризе всички кабели, столове, маси, секции и бюра. Ако не успее да докопа такива мебели, ще се задоволи и със завеси, килими, покривки и книги.
Ще се изненадате колко изобретателен може да е един отегчен дакел, който не е бил извеждан цял ден навън. Деструктивното поведение на кучето може да го подтикне дори да изкопае дупка.
Тогава ще пострада домашния ламинат или паркет. Освен това трябва да се вземе предвид и фактът, че кучетата, които не се движат, са предразположени към затлъстяване.
За да не си навличате такива проблеми, трябва да сте напълно наясно с естеството на тази порода и да осигурявате на кучето нужните развлечения и упражнения.
Извеждайте дакела минимум два пъти на ден и му предлагайте разходки на разнообразни места, по възможност паркове и градинки.
Разбира се, внимавайте да не стигнете и до другата крайност - да пренатоварите кучето, тъй като това ще се отрази неблагоприятно на здравето му.
Дакел и други домашни любимци
Отношението на дакелите към други домашни любимци зависи най-вече доколко се познават двете животни. Ако са израснали заедно биха могли да намерят общ език. Към непознатите животни израсналият вече дакел може да се отнесе враждебно и дори да се опита да ги нападне.
Дакелите често пъти са склонни да проявят безразсъдство и подобно на пинчери и померани са в състояние да атакуват значително по-големи кучета, независимо че нямат никакъв шанс да ги подчинят.
Друга негативна черта на представителите на тази порода е, че те не могат да останат равнодушни към мъници, които възприемат като дивеч. Така че, ако имате порче, морско свинче или декоративно зайче, по-добре да го държите далеч от погледа на настървения ловец.
Дакел и дете
Дакелите категорично не са най-добрите компаньони на малки деца. Тези кучета лесно биха могли да бъдат раздразнени и биха проявили враждебност към малчугана, ако той се опита да пипне кучето, докато то се храни или ако го стресне.
Ако все пак ви се налага да отглеждате под един покрив дакел и малчуган, ще трябва да поработите много и с двамата. Обяснете на детето, че не трябва да притеснява кучето, когато се храни и почива, както и че не трябва да тича и вика близо до него. Освен това трябва да си играе с четириногото, само докато то е на земята. Така кучето ще се чувства по-спокойно и ще се държи адекватно.
Що се отнася до отношението на дакела към непознати деца и непознати хора изобщо, новините невинаги са обнадеждаващи. Ако кучето е било дресирано от опитен стопанин, то ще прояви толерантност към непознатите и най-вероятно няма да покаже специално отношение.
Ако собственикът обаче не е успял да се справи с неговата импулсивност, има опасност кучето да ръмжи и лае непознати хлапета и възрастни, и дори да се опита да ги захапе.
Ако все още си нямате дакелче и желаете да си вземете такъв, разгледайте нашите обяви за дакел.
