Доберманът е красиво куче, което е перфектен пазач, но в същото време е много социално животно. В последните години много стопани не купират ушите и опашката на доберманите си, което изцяло променя вида на породата. Наричан е още Доберман Пинчер.
Произход на добермана
Доберманът е една от най-разпознаваемите породи кучета. Това е популярно служебно куче, чиято история започва в Германия. В края на XIX век в Тюрингия живеел Лудвиг Доберман, който работел като данъчен служител. Освен с основната си работа той се занимавал и с приют за бездомни кучета. Заради служебните си ангажименти на Лудвиг му се налагало често да пътува из страната. За да се чувства сигурен, той искал с него да има куче, което да го пази. Затова Лудвиг Доберман започнал самостоятелна работа по селекционирането на порода куче, което да бъде перфектен защитник.
За основа на породата той взел немския пинчер, който е известен с агресивния си характер. Тази порода била кръстосана с ротвайлер. В селекционирането били включени също така късокосмести овчарки, догове и хрътки. Така се появила нова порода, която първоначално станала известна като тюрингски пинчер. След смъртта на Лудвиг Доберман името на породата било променено и кучетата, създадени от селекционера започнали да се наричат добермани.
Това е единствената порода кучета в света, която е наречена на името на създателя си. След смъртта на Лудвиг Доберман не били открити никакви записки за точните кръстосвания, които е правил. Породата, създадена от него, проявявала доста сериозна агресия дори към стопаните си, затова селекционерът Ото Хелер се заела да усъвършенства породата. Съвременният доберман е недоверчив към непознати, но към членовете на семейството, с което живее, е мил и любвеобилен. През 1898 година в Германия бил създаден Национален клуб на добермана. Породата била официално призната през 1960 година от Международната киноложка асоциация.
Стандарт на Доберман
Мъжките екземпляри от породата доберман достигат до 72 сантиметра височина. Женските достигат до 68 сантиметра височина и тежат до 35 килограма. Мъжкарите тежат до 45 килограма. Доберманът е едро и мускулесто, но в същото време много изящно куче. Муцуната му е едра и леко заострена. Тя завършва с черен нос, който при кафявите добермани може да е кафеникав на цвят. Очите са овални и са тъмни на цвят, като при кафявите добермани се допуска по-светъл цвят на очите.
Гръдният кош на добермана е много добре развит, крайниците са мускулести. Ушите на добермана са изправени и с триъгълна форма, ако са купирани. Ако стопанинът на добермана не е допуснал купиране, ушите са клепнали. Опашката на добермана е дълга и се стеснява към края си, но според стандарта на породата тя се купира така, че остават само два прешлена. Козината е много къса, без долен слой. Тя е черна или кафява на цвят, с петна, които са с ръждиви или червеникав цвят. Те се разполагат на точно определени места - на скулите, над клепачите, на гърдите, от вътрешната страна на бедрата и на лапите.
Грижи за Доберман
Козината на добермана не изисква особено големи грижи, тъй като е много къса. Достатъчно е веднъж на ден да се избърсва с влажна кърпа, за да се отстранят излишните мъртви косъмчета. Не е необходимо козината на добермана да бъде разресвана. Доберманът може да живее в апартамент, но ще се чувства добре на двор. Ако обаче кучето е в апартамент, трябва да му се осигури възможност за дълги разходки, както и да потича на воля от време на време. Стопанинът на добермана обаче не трябва да забравя, че ловният инстинкт на това куче може да го накара да преследва котка или друго дребно животно. Възможно е доберманът да прояви агресия към непознати, затова не се препоръчва извеждането му без повод на места, където има много хора. Добре е да се проверяват ушите на добермана за инфекции, независимо дали са купирани или не.
Обучение на Доберман
Доберманът е много умно животно и веднага разбира какво се изисква от него. Въпреки това обаче той може да прояви инат и в такива случаи към него не трябва да се проявява агресия, защото той може изобщо да откаже по-нататъшно сътрудничество или да започне да проявява агресия спрямо стопанина си. Най-добрият начин да накарате добермана да изпълнява команди е да съчетаете приятелското отношение с известна твърдост при изискването командата да бъде изпълнена, и да завършите цикъла с похвала и лакомство. Добре е обучението на добермана да започне още след като навърши два месеца. Той с радост ще се включва в игри, които активират вродената му страст да използва обонянието си, за да търси скрити предмети.
Хранене на Доберман
Доберманът не е особено придирчив към храната и ще е доволен ако го храните със суха храна, с консерви или с естествени продукти. Ако спрете избора си на естествени продукти, трябва да сте наясно, че менюто на добермана трябва да включва 75 процента месо. Това куче има голяма нужда от белтъчини, за да е в добра форма. Можете да допълвате менюто на добермана със сварен ориз, твърдо сварени яйца, кисело мляко, извара, различни зеленчуци - сурови и сварени.
Не се препоръчва да давате на добермана сладки храни, а също така тестени, пикантни, пържени, прекалено горещи или студени. Добре е да храните добермана два пъти дневно, за да се избегнат проблеми със стомаха. Трябва да се има предвид, че доберманът е склонен към преяждане, затова не допускайте любимецът ви да напълнее - той трябва да поддържа винаги добра спортна форма. Не се препоръчва да съчетавате сухата храна с натурални продукти, защото това може да доведе до стомашни проблеми при добермана. Ако сте решили да преминете от суха храна към натурални продукти или обратно, преходът трябва да стане плавно и постепенно.
Заболявания на Доберман
Доберманът е предразположен генетично към някои заболявания. Това са тазобедрената дисплазия, както и дисплазията на лакътната става. Освен това доберманът може да страда от хипотиреоидизъм, катаракта, ушни инфекции, заболявания на сърдечно-съдовата система, болести на стомаха, преплитане на червата, вродена глухота, проблеми с кожата и козината, както и депигментация на носа.
Любопитни факти за Доберман
Един от най-разпространените митове за кучетата от породата доберман е че след седмата година в главата им започва да расте кост, която променя мозъка им и те нападат стопаните си. Това кара много стопани на добермани да се отказват от тях след седмата им година. Това изобщо не е вярно, защото няма нито един подобен случай в клиничната практика на ветеринари по цял свят, но въпреки това много хора продължават да вярват в тази легенда.
Любопитен факт е, че една от забележителностите на тихоокеанския остров Гуам е статуя на 25 добермани, които жертвали живота си, за да спасят жителите на острова преди години. Кучетата, които били обявени за герои, служели в морската пехота.
Доберманът е една от най-използваните породи в армията и в полицията. Доберманът е страхотен следотърсач, заради което често е използван при разкриването на престъпления. Смелостта и бързата реакция на добермана са го направили едно от най-предпочитаните служебни кучета.
Най-добрият следотърсач в света, според Книгата на рекордите Гинес, е доберманът Зауер. През 1925 година той успял да открие престъпник по миризмата му на 160 километра разстояние.
Интересен факт е, че заради строгия си и според някои плашещ вид и заради бързината на реакцията си първоначално доберманите били наричани кучетата на дявола.
Недостатъци на Доберман
Доберманите са много недоверчиви към непознати и е възможно да проявят териториална агресия към непознат. Това важи особено силно за добермани, които тичат на воля в двор. Затова е добре да се вземат предварителни мерки за обезопасяването на района, охраняван от добермана. Доберманите са склонни да издават скимтене, приличащо на свирукане, в продължение на много дълго време. Това обикновено се случва, когато не се изпълни някое тяхно желание. Въпреки това обаче не се препоръчва веднага да се угажда на добермана, тъй като той бързо може да поеме лидерските функции.
