Канадският вълк се дели на няколко подвида: арктически вълк, който обитава арктическите части на Канада и Аляска; тимбър вълк (също наричан биволски вълк и равнински вълк), който обитава централната и южната част на Канада, най-вече около Големите езера, и северозападен вълк (също познат като вълкът от скалистите планини) обитаващ Западна Канада към Аляска.
Макар че канадският вълк най-често е със сива козина, не е изключено да се забележат и екземпляри в цветове, вариращи между бяло, кафяво и черно. Козината на канадския вълк е на два пласта - дълги защитни косми отгоре и слой от мека изолационна козина отдолу. Тази отгоре може да достигне дължина 4 см и главната ѝ функция е да предпазват долния слой и тялото от намокряне (подобно на дъждобран). Долният слой козина пък пази топло на вълка през зимата и пада през лятото.
Канадският вълк, застанал на четири крака, може да достигне височина 52 см. На дължина, включвайки опашката, може да достигне до 130 см. Теглото му варира от 25 до 80 кг, като мъжките обикновено са с 20% по-едри и по-тежки от женските. Продължителността на живота им е около 6-8 години в дивата природа и 10-15 години в плен.
Местообитание на канадския вълк
Канадските вълци предпочитат да живеят в гори, тундра и прерии в Северна Америка, но в последствие биват ограничени до по-дивите северни райони и националните паркове. Ловът им от хора за спорт и за защита на добитъка е намалило обхвата на вълка до около една трета от това, което е било някога.
При наличие на плячка канадският вълк може да оцелее в различни среди, вариращи от гъсти гори до пустини и арктическа тундра.
Хранене при канадския вълк
В дивата природа канадският вълк се храни с копитни животни като лосове, елени и карибу. Благодарение на факта, че вълците ловуват заедно, те могат да надвият животни далеч по-големи от тях самите. Понякога им се налага да ядат и по-дребна плячка като бобри, зайци и други гризачи.
През зимните месеци храната обикновено е оскъдна, при което глутницата понякога издържа и седмици без да яде. Когато не могат да намерят нищо друго, а са на ръба на глада, се хранят с остатъците на други животни, които вече са умрели (най-често също от глад).
Поведение на канадския вълк
Канадският вълк, подобно на своите себеподобни, почти винаги се движи в група, с която ловува и живее. Те са социални животни и общуват с другите членове на глутницата чрез надаване на вой, ръмжене и стенене. Глутницата обикновено се състои от не повече от 12 члена, предвождани от своите алфа (мъжки и женска). Всеки член се грижи за останалите, пази глутницата и заедно изминават големи разстояния в търсене на храна. Когато някоя от вълчиците има малки, другите женски носят храна за нея и за кутретата.
Територията на една глутница може да се простира на 5.200 квадратни мили. Размерът ѝ може да нарасне, ако големината на глутницата се увеличи или ако средата не дава предпоставки за достатъчно храна. Всички членове на глутницата отговарят за браненето на територията, като обикалят границите ѝ и нападат всеки, който дръзне да ги наруши.
Размножаване при канадския вълк
Канадските вълци са моногамни и остават с половинката си през целия си живот. Ако единият от двамата умре обаче, те бързо си намират нов другар.
Канадските вълци достигат полова зрялост на около 2-3 години. Възрастта на първото размножаване зависи до голяма степен от околната среда: когато има изобилие на храна и достатъчен брой вълци, размножаването започва по-рано. Когато вълчица се разгони, тя кърви 14 дни, през които с избраника ѝ се чифтосват по 2-3 пъти на ден. Женската алфа може да роди до 11 кутрета (като средното е 5-6) след гестационен период, който обикновено трае около 63 дни.
Кутретата се раждат слепи и глухи като проглеждат и започват да чуват след около седмица. Обикновено тежат около 300–500 г. Малките остават с майката в бърлогата 5 седмици (като не я напускат изобщо първите три), след което тя ги отбива и цялата глутница започва да се грижи за тях. В зависимост от състоянието и хранителните запаси на територията, малките могат да напуснат глутницата на около 12 месеца или най-късно след 22 месеца, когато достигат зрялост.
Болести пренасяни от канадския вълк
Вирусните заболявания, пренасяни от повечето вълци, включително канадския, включват: бяс, куча чума, кучешки парвовирус, инфекциозен кучешки хепатит, папиломатоза и кучешки коронавирус.
Инкубационният период на бяса е 8-21 дни и се изразява в това, че преносителят става раздразнен, изоставя глутницата си и пътува до 80 километра на ден, като по този начин увеличава риска от заразяване на други вълци. Заразените животни не показват никакъв страх, което е и причината повечето вълчи нападения срещу хора да се случват от индивиди, болни от бяс.
Въпреки че кучата чума е смъртоносна при кучета, обикновено това не важи за вълците - с изключение на тези в Канада и Аляска, където са открити редица такива случаи.
Кучешкият парвовирус, който може да доведе до смърт чрез дехидратация, електролитен дисбаланс и ендотоксичен шок или сепсис, рядко успява да убие възрастни вълци, но за сметка лесно може да убие кутрета.
Бактериалните заболявания, пренасяни от вълци, включват: бруцелоза, лаймска болест, лептоспироза, туларемия, туберкулоза, листериоза и антракс. Вълците могат да хванат бруцелоза от диви или домашни елени. Възрастните индивиди по принцип не показват никакви клинични признаци, но това заболяване може да отслаби малките кутрета.
Въпреки че лаймската болест изтощава заразените индивиди, то тя няма значителен ефект върху цялостната вълча популация. Лептоспирозата може да бъде прихваната чрез контакт със заразена плячка или урина, и може да причини висока температура, анорексия, повръщане, анемия, хематурия и смърт.
Заплахи и опазване на канадския вълк
Вълците са хищник, застанал високо в хранителната верига, който е от изключително значение за околната среда тъй като поддържа баланса в нея.
Най-честата причина за смърт при вълците е сблъсък с хора, след като глутницата е нападнала домашни животни. Макар че това се случва рядко, все пак вълците, които нападат добитък, често биват убивани от собственици, за да спасят домашните животни.
Друга сериозна заплаха е навлизането и окупирането на част от териториите на вълците от хора, което води до загуба на терен за ловуване и подплашване на плячката, с която се хранят тези животни.
Като цяло най-голямата заплаха за вълците са преследването и лова от страна на хората, тъй като тези животни открай време остават неразбрани. Дори в митовете и историите, които сме чували или чели, се твърди, че вълците са зли и опасни. Популацията на канадски вълци е намаляла драстично през последните 300 години и на места из северна Канада и Аляска този вид вълци са изчезнали напълно.
Съществуват няколко резервата за вълци в Северна Америка, Канада и Аляска, които се стараят да увеличат броя на вълците и да ги предпазят от изчезване.
Интересни факти
- Обонянието на вълка е около 100 пъти по-добро от това на човека;
- Вълците могат да изкарат над седмица без да се хранят, но когато успеят да уловят нещо, се нахвърлят като невидяли. Един канадски вълк може да изяде до 9 килограма месо на едно ядене;
- Обикновено само мъжкият и женската алфа се размножават - останалата част от глутницата ги защитава и им набавя храна;
- Вълците всъщност не вият към луната обаче надават вой, за да предадат местоположението си на други от групата. Звукът от този вой може да се чуе чак до 10 км.
