Вълкът е едно от най-изследваните животни с може би най-много издадена литература, от което и да е друго животно.
Съществуват много легенди за вълка и може би на това се дължи страхът на човека от този хищник. Вълците имат нееднозначна репутация. Те са впечатляващи и вдъхващи респект хищници в някои култури, но в същото време атакуват хората и убиват селскостопански животни като агнета, кози, овце, кокошки.
У нас популацията им е значителна, но не се срещат всички видове. Липсва едно от най-красивите измежду тези животни - полярният вълк. Разглеждането му отделно от другите вълци ще даде възможност да се разбере същността на това животно и начините, по които се е адаптирало към условията на живот в ареала си.
Нека се запознаем с полярния вълк - един от най-симпатичните полярни животни, наред с полярната лисица, полярна мечка, росомаха, пингвини, тюлени, моржове.
Как изглежда полярният вълк
Полярният вълк с научно наименование Canis lupus arctos, е наричан още бял или арктически вълк. Той е сходен на сивия вълк, но няма свой подвид. Родом е от островите в Канада, остров Мелвил и Елсмер.
Полярният вълк е средно голям вид, отличаващ се от северозападния вълк с по-малкия си размер, белия си цвят и по-тесния си череп. След 1930 година се наблюдава прогресивно намаляване на размера на черепа на този подвид и това е следствие на хибридизацията на вълците с кучетата.
Един възрастен арктически вълк може да тежи между 70 и 125 килограма. Те варират между 60 и 90 сантиметра. Отличават се с големия си и мощен състав на тялото. Мъжките надвишават с 15-16 процента женските.
Бялата или сивкава козина на полярния вълк има два слоя. Горният се сгъстява, когато температурата в тундрата започне да пада. Най-близкият до кожата слой от козината е водоустойчив. Той помага да вълка да остане сух и да запази телесната си топлина в студа. Вътрешният слой на козината е по-къс и по-мек за изолация, а външния е по-твърд и се сгъстява със застудяване.
Наред с изолираните си кожуси, полярните вълци имат лапи с дебели подложки, които им позволяват да ходят по замръзналата земя. Тези подложки им осигуряват сцепление върху хлъзгавите повърхности, по които се движат. Арктическите вълци бягат, докато гонят плячката си. Най-бързата записана скорост на арктическия вълк е 46 километра в час.
Арктическият вълк е идеално пригоден, за да живее в условията на полярната нощ. Той има малки уши и къс нос, което е начин да не се отдава прекалено много топлина. Дългата му и дебела опашка е балансьор, но и допълнителна защита срещу студа. Животното изяжда до 12 килограма месо наведнъж, тъй като възможностите за хранене са затруднени с оглед на условията за живот.
Дебелият слой подкожна мазнина също служи за изолация, но и като хранителен резерв, за да се преживее тежката зима, когато възможностите за хранене на полярния вълк са ограничени.
В лапите имат топлообменник, такъв механизъм имат и птици като патиците и пингвините.
Полярните вълци живеят от 7 до 10 години сред дивата природа и 20 години в плен..
Местообитания на полярния вълк
Полярните вълци живеят в Северна Канада, Гренландия, Аляска и Исландия. Те обитават тези арктически райони през цялата година. Освен това в тези региони има тъмни периоди, които продължават около 5 месеца.
Арктическите вълци са се пригодили да живеят както в студа, така и в тъмното. Вместо да живеят в гъсталаци, както своите роднини по другите места на земята, белите вълци живеят в пещери или търсят убежище в отклонения от скали. Почвата в тези райони е замръзнала, което прави невъзможно те да изкопават традиционните ями, в които един вълк се крие.
Начин на живот на полярния вълк
Както всички други вълци, полярният вълк също е социално животно. Те също пътуват на групи или глутници от около 6 животни. Територията, изминавана от тях, може да достигне до стотици километри.
В глутницата съществува строга йерархия. Алфа мъжкият е водачът на групата, който се грижи за благополучието на глутницата, но има и редица предимства пред останалите. Само той и водещата женска имат правото да се размножават и това е предвид оскъдната храна, която не се налага да делят с други кутрета. Понякога към групата се присъединява и някой единак, стига да се подчинява на водача.
Тези вълци живеят в невероятно студен климат и рядко срещат хора. Обикновено човеците не пътуват до толкова студени места. Полярните вълци не се страхуват от човека, нито са агресивни животни, освен ако не защитават територията си от вълк или друго животно.
Една от честите причини за ранна смърт при арктическите вълци е липсата на храна в суровия климат. Ако храната е ограничена, тя се приема от алфа двойката. Друга причина е нараняването. Животното може да бъде наранено по време на лов.
Много малко се знае за движението на полярните вълци най-вече заради климата. Единственото време, през което вълкът мигрира, е през зимата, когато има пълен мрак за 24 часа. Това прави движението им трудно за изследване. Тогава температурата може да падне до 53 градуса под нулата.
Хранене при полярните вълк
Полярните вълци се хранят с полярни зайци, северен елен - карибу, овцебик и други едри бозайници. Лосовете са сред най-голямата им плячка. Тъй като са по-дребни от сивите вълци, те ловуват винаги в група. Отделят един екземпляр, обикновено най-слабият, от стадото. Един голям бозайник стига за храна на глутницата полярни вълци за около седмица. Всеки екземпляр изяжда по 20 килограма месо на едно хранене, като поглъща едри късове, с костите, без да дъвче месото.
Животното може да оцелее без да се храни в продължение 4 или 5 месеца. През това време разчита на мазнините, натрупани в тялото. Ако един вид отслабне прекалено много заради глада, той може да бъде нападнат от други вълци.
Размножаване при полярните вълци
В глутницата от полярни вълци само алфа мъжкия може да се чифтосва с бета женската. Те остават с една половинка. Това помага да се контролира броят на вълчетата, така че да им бъде осигурена подходяща храна.
Бременността при полярните вълци е 63 дни и майката ражда 2 или 3 кученца. Новородените имат тъмна козина и сини ириси, които с напредване на възрастта стават жълти. Тежат от 3 до 4 килограма, но бързо качват нагоре.
Раждането е обикновено през месец май, а понякога началото на юни. Това е различно от сивите вълци, които раждат през април и имат по 4 или 5 кученца в котилото.
Малките се раждат със затворени уши и очи, но в рамките на 12 до 14 дни проглеждат и започват да чуват. Могат да пълзят наоколо и да намират майка си, за да ги кърми.
Малките остават в пещерата с майка си около 6 седмици и после се присъединяват към глутницата. Пълнолетни стават на 8 месеца.
Статусът на полярните вълци
Популацията на вида е около 200 хиляди екземпляра. Не се счетат за застрашен вид, защото живеят в замръзналата тундра, където хората не застрашават полярните вълци. Една от най-големите им популации е в Северна Аляска.
Тези животни маркират територията си и могат да станат агресивни, ако други вълци или хора навлязат в нея. Иначе предпочитат да останат скрити, докато пътуват с членовете на своята глутница.
