Представата за ледена Арктика се свърза с едно огромно животно - морж. На повечето снимки или филми за ледения свят те могат да се видят как почиват на брега на големи групи от 10 и повече животни.
Когато са във водата могат да останат до 30 минути под нея, преди да им се наложи да се покажат, за да поемат чист въздух. Огромните размери и огромните бивни ги правят почти неуязвими. Затова естествените им врагове са само: китовете убийци и полярната мечка.
Добродушният великан е изиграл голяма роля в културата на много арктически народи, ловували моржове заради месото, както и за бивните и костите му. Не е чудно, че животното е изобразено на карта за Арктика, датирана от ХVІ век. Какво всъщност знаем или не знаем за животното морж? Той заслужава да бъде опознат добре, макар че не среща по нашите географски ширини.
Класификация на моржа
Моржът е с научно название Odobenus rosmarus, единствен представител на семейството на Моржовите - Odobenidae.
Популярното название морж Толкин смята, че идва от германски език, заимствано обаче от холандски или старо норвежки. Смята се, че първата част от названието идва от холандската дума за кит, а втората е на старата норвежка дума за кон.
Според друга алтернативна теория идва от холандски думи за бряг и гигант.
Олай Магнус, който изобразява моржа през 1539 година, го нарича ros marus, което е възприето и от Карл Линей в неговата енциклопедия.
Латинското име на семейството Odobenidae идва от гръцкото одос- зъби и баино- ходя. То е базирано на наблюдения на моржове, използващи бивните си, за да се измъкнат от водата.
Моржът е бозайник от порядъка на Garvinora. Това е единственият оцелял член на Odobenidae., един от трите родове, заедно с истинските тюлени и ушатите тюлени. Има все още спорове дали и трите рода са произлезли от един общ прародител и последните генетични изследвания доказват, че това е така. Те са се разделили преди около 20-26 милиона години.
В началото Odobenidae е огромно семейство, включващо най-малко 20 вида, а днес съвременният морж е последният реликтен вид.
Сега са останали три подвида на моржа:
- Тихоокеанските моржове живеят в Берингово море;
- Атлантическите моржове пребивават в източната и западната част на Тихия океан;
- Лаптевите моржове се срещат в морето на Лаптев. Те са най-малкия подвид, като в момента има само няколко хиляди от тях в морето на Лаптев и за тях се знае най-малко.
Къде живее моржът?
Тихият океан, Атлантическият океан и морето на Лаптев са местообитанието на моржовете. Арктика е тяхната родна ледена земя.
Тези животни предпочитат райони с плитка вода, за да имат лесен достъп до храна. Този бавно движещ се морски бозайник прекарва по-голямата част от времето си около или във водата. Женските стоят по-дълго на леда, в сравнение с мъжките, които по-често около пясъчни или валунски плажове.
Тези животни са мигриращи. През лятото те отиват на север, а през зимата се местят на юг. Миграциите им гарантират, че ще се намират винаги там, където е най-оптималният лед. Това означава тънък лед, но все пак достатъчно дебел, за да издържи огромното натоварване на телата им.
Как изглежда моржът?
Моржовете са едни от най-големите бозайници. Тихоокеанските имат по-голяма телесна маса от атлантическите.
Това животно е характерно най-вече с масивните си бивни, които са всъщност удължени кучешки зъби. Тези бивни могат да пробият лед с дебелина 20 сантиметра. Те служат и на животното, за да се изкачи върху леда. Служат им също така за защита от едри хищници, но също така за установяване на йерархия. Бивните на моржа могат да нараснат до дължина 90 сантиметра, но средния им размер е около половин метър.
Друга характеристика е дебелата моржова кожа, набраздена с дълбоки гънки. Тя варира от светлосиво до жълтеникаво кафяво на цвят. Цветът на кожата на малките се различава съществено от този на възрастните. Малките моржове са силно сиви, докато големият морж варира цветово. Дебелината на кожата на моржа не е еднаква навсякъде, тя е около 3 до 4 сантиметра на повечето места. Слоят мазнина под кожата обаче е твърде дебел, стига до 25 сантиметра.
Моржовете имат къса козина на повечето части от тялото, освен придатъците им.
Много характерни са мустаците на моржа, които му помагат да се ориентира на морското дъно.
Очите им са сравнително малки, защото разчитат повече на усещането за допир, за да си намерят храна.
Имат къси предни плавници, които им помагат не само да плуват, но и да се придвижват на сушата. Задните си плавници моржът използва като мотор, за да движи едрото си тяло във водата и да се ориентира за посоката.
Мъжките моржове са с по-голяма маса от женските, тежат от 1200 до 1500 килограма и са дълги до 320 сантиметра. Женските моржове тежат от 600 до 850 килограма и растат до 270 сантиметра.
Мъжките имат по-дълги и по-плътни бивни от женските, а също така кожата им е по-дебела.
Главата им е сравнително малка за тялото и нямат външно ухо, а муцуната им е къса и широка Интересни са така наречените вибриси - косъмчета, наредени в 13 до 14 реда, които представляват осезателни косми.
Тези едри животни могат да доживеят до 40 години, но обикновено животът им в дивата природа не е повече от 20 до 30 години.
Начин на живот и поведение на моржа
Моржовете живеят в йерархична система, основана на възрастта, размера на тялото и дължината на бивните. Стадата им наброяват от 10 до 100 индивида. Колкото по-стар и по-силен е моржът, толкова по-високо седи в йерархията. Мъжките установяват доминиране и се състезават за женски. Те се бият с бивните си.
Най-бързо се движат, когато са във водата. Те са твърде социални животни и прекарват повечето си време с представители на пола си. Женските и мъжките са в различни стада до размножаването си. Понякога мъжките и женските се доближават много близо едни до други, като даже се трупат едно животно върху друго.
Според някои изследвания моржовете могат да виждат цветно, но диапазонът на цветовия спектър е неизяснен. Зрението им е добро на къси разстояния и те могат да виждат кога са на океанското дъно.
На сушата виждат добре, но когато са във водата използват система от тънка проводимост, за да чуват. Тази система затваря слуховия им апарат и позволява да чуват само през тръбата на външното ухо.
Общуват помежду си чрез различни звуци. Най-често това е поредица от мъркане и лаене, особено между майката и малкото.
Хранене на моржа
Моржовете се хранят главно с малки безгръбначни, най-често консумират двучерупчести мекотели. Не е известно как точно ги намират, но се знае, че използват задните си перки, за да ги придвижат напред. След като има мекотелото като храна, моржът използва метод за засмукване, за да погълне храната, до която е достигнал след като с езика и устата е отворил черупката. Мидите понякога раздробяват със заоблените си зъби.
Тъй като храната на моржа се състои от малки организми, необходими са огромни количества, за да се нахрани едно животно. Всеки път, когато морж се гмурне, за да яде, той може да улови 60 миди. Гмуркането за храна трае от 5 до 20 минути.
Бозайниците се гмуркат до 70 метра дълбочина, за да си осигурят необходимите 25 килограма храна на ден. Понякога ядат тюлени или морски птици.
Самите моржове са храна за косатките и за полярните мечки. Най-големият им враг обаче остава човекът.
Размножаване на моржа
Моржовете са полигинови, което означава, че един мъжки се чифтосва с много женски. Мъжките произвеждат много звуци - свиркащи и шумолящи, за да привличат женски и да отбележат територията си.
Обикновено с женските моржове се чифтосват най-старите, най-силните и най-едрите. Преди това се състоят битките, които определят правото за чифтосване.
Женските са полово зрели на възраст между 5 и 7 години, а мъжките съзряват между 7 и 10 години, но не се чифтосват, докато не станат на 15 години, когато са социално зрели
Смята се, че чифтосването се извършва във водата. През по-голямата част от живота си тези животни създават поколение. Женските моржове раждат по едно малко на всеки 2-3 години. Бременността трае 15 месеца.
Тъй като се размножават от януари до април, бебето морж ще се роди следващата година между април и юни.
Средното тегло на малкото е около 60 килограма, а дължината му е 120 сантиметра. Когато малките се родят, те веднага могат да плуват. Преди да се отбият малките моржове живеят в женското стадо, а майките ги кърмят повече от година. Те са зависими от майките си напълно през този период. На 2 години се научават сами да си намират храна, а на 3 вече са напълно самостоятелни.
Моржовото мляко съдържа по-големи количества мазнини и протеини от това на сухоземните животни, но по-ниско в сравнение с тюленовото.
Тюленът е в най-ниската степен на възпроизводство заради това, че поради дългото кърмене майката ражда през 2 и повече години.
През 50-те години на миналия век популацията на моржовете е почти унищожена, но през 80-те отново е върната в един процъфтяващ брой.
