Сепия е едно от най-умните морски животни, което е и изключително полезно за хората в много отношения. Тя е известна не само с интересните си реакции и странния строеж на тялото си, но също така и с произвежданото от нея мастило, което се използва от векове от хората.
История на сепията
Изключително интересно е, че специалистите досега не са открили прародителя на сепията. Открити се вкаменелости от Юрския период, които обаче съответстват точно на съвременната сепия. Сепията представлява главоного мекотело, което живее на доста голяма дълбочина - до 180-200 метра в Атлантическия океан, но се среща и в Средиземно море. Сепията предпочита да живее край бреговете на местности с тропичен и субтропичен климат. Обитава дъното, където прекарва часове, скрита в засада и дебнеща за плячка.
Как изглежда сепията
Обикновената сепия е дълга до 25 сантиметра, а гигантската сепия достига до 50 сантиметра. Тялото ѝ е издължено, а дължината на пипалата на сепията е същата като дължината на тялото ѝ. Всяко от пипалата ѝ има по 4 реда с вендузи. Част от пипалата се използват за хващане, останалите са прибрани в специални джобчета на мантията на сепията.
При мъжките екземпляри едно от пипалата се превръща в репродуктивен орган. Съществуват видове сепия, които са дълги по около 3 сантиметра, а някои разновидности на гигантска австралийска сепия достигат повече от метър. Съществува и така наречената широкоръка сепия, която може да достигне до 1.5 метра и тежи около 10 килограма.
Цветът на сепията е преливащ се - гърбът е кафеникав с по-светло кафяви петна, коремът е светлокафяв, пипалата са зеленикави, плавниците са лилави. Сепия има в организма си кост, която се е използвала навремето в хуманната медицина, а днес може да се види в клетките на папагалите, където се използва за почистване на човките им.
Тази раковина представлява скелета на сепия, който защитава вътрешните органи на животното. Главата на сепията е сраснала с тялото, няма преход между двете. Очите ѝ са доста едри. Интересен факт е, че очите на сепията са със строеж, който е изключително близък до човешките очи. Сепията има зелена кръв и три сърца.
Хранене на сепия
Сепията се храни предимно с дребни рибки, ракообразни, а също така и с различни видове мекотели. Излиза на лов през деня, като се крие в пясъка на дъното и дебне дълго. Когато плячката се появи наблизо, я атакува и я всмуква в тялото си. Интересен факт е, че ако сепията е атакувана от някакъв вид животно по време на периода на съзряването си, тя започва да преследва точно този вид, когато навлезе в периода на зрелостта си.
Сепията има човка, която прилича на хоботче, но е много силно. С тази човка сепията раздробява плячката си, а с хоботчето всмуква парчетата месо. Човката на сепията е толкова силна, че с един удар може да счупи черепа на риба или черупката на ракообразно. Ако дълго време не е намирала плячка, тя е в състояние да се превърне в канибал и да се храни с представители на собствения си вид.
Размножаване на сепия
Четвъртото ляво пипало на мъжката сепия е със специална основа, което помага за превръщане на този орган в репродуктивен. В периода на размножаване на гигантската австралийска сепия десетки екземпляри от този вид се събират край туристите, които ги галят, а сепиите нямат нищо против това.
Мекотелото живее самотно и само в периода на размножаване се събира на големи групи, които достигат до стотици и хиляди екземпляри. Сепията се размножава само веднъж в живота си. Тя поема към места, които са подходящи за тази цел. Мъжките екземпляри се сбиват, а някои по-хитри мъжкари се държат като женски, за да влязат в центъра на групата и да оплодят колкото се може повече женски под носа на агресивните си конкуренти.
Въпреки че по време на размножителния период групите са огромни, всеки мъжкар си избира само една женска и започва да плува плътно до нея. Ако тя го приема, започва да се оцветява в същия цвят като него. Мъжкарят вкарва семенна течност в тялото на женската с едно от пипалата си, но самият процес на оплождане се осъществява едва при излизането на яйцата от организма на женската.
Яйцата са черни и висят на гроздове. Новоизлюпените сепии са напълно оформени и могат да използват мастилената си жлеза веднага.
Любопитни факти за сепията
Сепия може да променя цвета си както по собствено желание, така и защото е в превъзбудено състояние. Клетките под кожата ѝ съдържат цветни пигменти. Тя може да свива и отпуска тези клетки и тогава по тялото ѝ се преливат различни цветове - от червеникаво оранжево до синьо зелено.
Клетките, пълни с цветни пигменти, са на пряко подчинение на главния мозък - тоест тя има способността да командва промяната на цвета си. Някои видове сепия, които са оцветени в много ярки цветове, дори са отровни - като видовете, които живеят в близост до Индия.
Сепия използва смяната на цветовете си и когато иска да покаже нещо на представители на собствения си вид, а също така и за объркване на нападателите си.
На практика, когато е атакувана от хищник, сепията използва способността си да променя цветовете си, а след това използва мастиления облак. Тя притежава мастилена жлеза, която при опасност изстрелва кафеникаво мастило - то скрива изцяло сепията от погледа на хищника. От векове хората използват мастилото на сепията и дори наричат този нюанс на кафявото сепия.
За да се придвижва, сепия използва изхвърлянето на вода от специален отвор в тялото си и си помага с движения на пипалата. Някои видове могат да достигнат до 30 километра в час. Сепията е много бърза при стартиране на плуването, но не може да издържа на дълги разстояния.
Този морски обитател има невероятната способност да се задържа на повърхността на водата. За да се задържа дълго на дъното, в тялото на ѝ има малки камери, пълни с въздух. Тя успява да регулира количеството въздух в тези камери, за да може да се приспособява в различната плътност на водата и да плува или да се задържа на дъното.
Сепията има много врагове - най-често тя става жертва на атака от делфини, акули и скатове. Хората също намаляват популацията на сепията, тъй като от векове хиляди от тези морски обитатели стават храна за тях всяка година.
