Неочаквани гости се появиха в Бразилия. Няколко магеланови пингвина се появиха във водите край федеративната република, въпреки че мястото им не беше там. За щастие животните бяха открити навреме и спасени от специалисти.
Обичайно магелановите пингвини обитава райони край Чили, Аржентина и Фолкландските острови. Тези объркани птици обаче се отдалечили доста от местообитанието си. Те изглеждали доста отслабнали и видимо обезводнени. Ето защо специалисти от местния Институт за морски бозайници веднага започнали да обгрижват бедстващите животинки и в момента те се възстановяват.
Откритите пингвини все още са млади и неопитни. Това кара експертите да смятат, че най-вероятно пристигането им във водите край Бразилия се дължи на объркване от тяхна страна. Може би птиците са сгрешили пътя за миграция, поемайки по грешно течение.
Не е изключено за объркването да е допринесъл и феноменът Ел Ниньо, който прави по-силни океанските течения, минаващи около Фолкландските острови.
Магелановите пингвини се наричат така, защото видът е бил описан през 1520 година от Фернандо Магелан. Те са високи към седемдесет сантиметра и тежат около четири килограма. Отличават се с кафеникаво до черно обагряне на гърба и бяло обагряне по корема и гърдите. Хранят се с риба, сепия и други дребни морски обитатели. Животните от този вид са отлични плувци, което им помага да се предвижват на големи разстояние по вода.
Учените отбелязват, че и друг път се е случвало магеланови пингвини да се объркат и да стигнат чак до бразилското крайбрежие. През 2008 биолози се втурнаха да спасяват почти хиляда млади представители на вида, които се бяха отдалечили значително от обичайния си път, което доведе до измирането на голяма част от тях, а друга - изпадна в безизходица.
Специалистите, поели грижата за тях, обясниха, че са намерили младите птици гладни и обезводнени. Тъй като в началото състоянието на черно-белите животни било доста сериозно, се наложило те да бъдат захранвани с витамини посредством сонда. Едва тогава в менюто им били включени сардини и аншоа.
