Всички пингвини на планетата живеят на Южното полукълбо, макар че голям процент хора вярват в мита, че те живеят само в Антарктида. Друг лъжлив мит е, че пингвините могат да живеят само в студен климат. Галапагоският пингвин, например, може да се срещне на редица тропически острови на екватора.
Въпреки че хората си представят малко животно с черно-бяла окраска, пингвините всъщност са с различни размери според вида си и дори с различен цвят. Според Интегрираната таксономична информационна система (ITIS) съществуват 19 вида пингвини.
Как изглеждат пингвините
Пингвините са нелетящи птици, подобно на щрауса, птица киви, ему, гларуси, какапо, патици.
Императорският пингвин е най-големият от всички видове, като може да достигне до 1, 1 м височина и 41 кг. Най-малкият от пингвините е малкият пингвин (или син пингвин), достигащ едва 41-45 см на височина и около 1 кг на тегло.
Тялото им наподобява формата на торпедо, което спомага за лесното им гмуркане и плуване. Пингвинът има голяма глава, къса шия и удължено тяло. Опашката е къса, твърда и клиновидна. Краката и стъпалата започват от задната част на тялото, което спомага за изправената им стойка на сушата.
Телата на пингвините обикновено са в контрастиращи цветове: тъмно на гърба и бяло на корема. Тъмната горна част се слива с дълбините на океана, когато гледаш пингвина отгоре докато плува. Съответно, по-светлата страна се слива с ясните води на повърхността, когато го гледаш отдолу. По този начин пингвинът става по-труден за забелязване.
Новородените и малко по-големите пингвинчета, които още не са достигнали зрялост, могат да имат по-различна маркировка от възрастните. След първата им година цветовете им започват да стават по-ярки, докато не придобият същата краска като на родителите си.
Императорският пингвин има черна глава, брадичка и гърло, с широки жълти петна от всяка страна на главата. Царският пингвин има черна глава, брадичка и гърло, с ярки оранжеви петна във формата на сълзи от всяка страна на главата. Оранжевото оцветяване се простира до горната част на гърдите. Пингвинът от вида Адели има черна глава и отличителни бели пръстени около очите.
Пингвинът от вида Дженту има черна глава с бели клепачи и отличително триъгълно бяло петно над всяко око, което обикновено се простира над главата. Горната част на главата на пингвина от вида Чинстрап е черна, а лицето - бяло, като под брадичката се простира черна ивица. Жълтоокият пингвин, както подсказва името му, има жълти очи и ивица от бледожълти пера, простираща се от окото до задната част на главата. Малкият син пингвин има тъмносиво-сини до черни пера и бяла брадичка и гърди.
Къде живеят пингвините?
По определение пингвините са водни птици (като пеликани, чайки, фламинго, лебеди) тъй като прекарват над 80% от живота си в океана.
Обикновено те живеят на острови и отдалечени континентални райони без хищници, където неспособността им да летят не пречи на оцеляването им. Те са пригодени да живеят във водата - някои видове прекарват месеци наред в нея. Пингвините предпочитат богати на хранителни вещества студени води, които осигуряват изобилие от храна.
Различните видове пингвини предпочитат различен климат, вариращи от галапагоските пингвини на тропически острови на екватора до императорските пингвини из ледените води на Антарктида.
С какво се хранят пингвините?
Пингвините са месоядни животни. Източникът на храна за пингвините включва крил (малки ракообразни), калмари и риба. Апетитът на някои видове пингвини сериозно може да разклати равновесието на екосистемата в определени райони. Например, според организацията Морски свят, възрастната популацията (която може да се размножава) на пингвините на Адели (около 2, 370 000 двойки) може да погълне до 1, 5 милиарда кг крил, 115 милиона кг риба и 3, 5 милиона кг калмари всяка година.
Поведение на пингвините
Пингвините са сред най-социалните животни. Всички видове са колониални.
Те могат да плуват и да се хранят на групи, но някои предпочитат уединението, когато се гмуркат за храна. Учени дори са станали свидетели на това как императорски пингвини ловуват в групи с координирано гмуркане.
По време на размножителния сезон пингвините излизат на брега и гнездят в огромни колонии. Някои колонии включват стотици хиляди пингвини и покриват стотици квадратни километри.
Пингвините показват доста заплетена схема на ухажване и разпознаване на половинката. Сложни визуални и гласови прояви помагат за установяване и поддържане на гнездови територии.
Пингвините постоянно чистят перата си. Те трябва да се поддържат в отлично състояние, за да се осигури хидроизолация и топлоизолация. За този процес използват човките си. Имат и жлеза в близост до основата на опашката, която отделя масло, което пингвинът разпределя по перата си, за да ги предпазва от подгизване.
Размножаване при пингвините
Повечето пингвини са моногамни животни. Това означава, че един мъжки и една женска ще се съвкупляват само един с друг докато трае размножителния период. В някои случаи те дори ще продължат да избират същия партньор и през следващите си размножителни периоди. Изследванията установяват, че пингвините от вида чинстрап избират един и същ партньор 82% от времето, а пингвините от вида дженту правят това 90% от времето.
Когато един пингвин достигне 3-8 годишна възраст те се считат за достатъчно големи, за да се размножават. Повечето видове пингвини се размножават през пролетта и лятото. Просецът се започва от мъжкия, който намира хубаво място за мътене, след което започва да ухажва женската.
След чифтосване, женският кралски или императорски пингвин ще снесе едно-единствено яйце. Другите видове обикновено снасят по две. След като това стане двамата родители ще се редуват да обгръщат с крака яйцето, за да му пазят топло. Изключение тук прави императорски пингвин - женската оставя яйцето на мъжкия да мъти, при което тя ще отива да търси храна в продължение на няколко седмици.
Когато малките пингвинчета са готови да се излюпят те използват човките си, за да счупят черупката на яйцето отвътре. Процесът може да продължи до три дни. След като малките се излюпят родителите се редуват да ги хранят с храна, която са държали в гърлото си. Родителите могат да познаят малките по уникалните звуци, които издават като се викат един друг.
Малките пингвинчета трябва да останат на суша, докато се отърват от детското си оперение, защото то не е водоустойчиво. Този период може да варира от седем до девет седмици за малките на пингвините Адели и до 13 месеца за малките на кралските пингвини.
Когато малкото си е сменило оперението и може да влиза във водата, то се счита достатъчно голямо да се отделя от родителите си.
Опазване на пингвините
Според Червения списък на застрашените от изчезване животни от Международния съюз за опазване на природата са застрашени четири вида пингвини: Eudyptes moseleyi, Eudyptes sclateri, жълтоок, африкански и галапагоски. Повечето от другите видове пингвини са изброени като уязвими или застрашени.
Загубата на естествена среда и инфекциозните болести, разпространени от туристи, са едни от най-големите заплахи за пингвините. Търговският риболов в Южния океан също представлява сериозен проблем, тъй като е намалил запаса от риба на Антарктическия полуостров на половина.
Сред най-големите заплахи за пингвините е и изменението на климата. Затоплянето в полярните райони води до топенето на леда, от който пингвините зависят, за да намерят храна и да си направят гнезда. Бързо променящите се условия означават, че заради тези климатични промени Антарктида може да загуби по-голямата част от пингвините си до края на века. За да оцелеят, може да им се наложи да си намерят нова среда на живот.
Факти за пингвините
- Формата на всички пингвини ги прави аеродинамични. Това е перфектната форма за плъзгане през водата, докато плуват.
- Повечето птици имат кухи кости, но не и пингвините. По-тежките им кости противодействат на естествената плаваемост на птиците, което ги прави много бързи плувци.
- Пингвините поглъщат много морска вода, докато ловуват риба, но специална жлеза зад очите им филтрира солената вода от кръвния им поток, след което те я изхвърлят през човките си или чрез кихане.
- Ако малкото на женския императорски пингвин умре, майката често отвлича нечие друго малко, за да го замести.
- Гмуркащите се пингвини могат да достигнат до 12 км/ч, въпреки че учени са наблюдавали и такива, които са развили скорост от 27 км/ч.
