Сред огромното море, каквото представлява птичето царство, видовете са наистина безкрайни. Най-големите и най-малките от всеки клас, разред и вид са любопитни не само за орнитолозите, а и за любителите на тези представители на фауната, които могат да летят. Сред водните птици най-големи са пеликаните. Те имат и редица особености, които ги правят забележителни пернати.
Класификация на пеликаните
Pelicanoformes е латинският термин за Пеликаноподобните от класа на Птиците. Средноголемите и едрите водни птици, разпространени по цялата планета, включват 5 представители. Един от тях е Pelecanus, в превод Пеликани. Този род се състои от големи водни птици, които представляват цялото семейство на Пеликановите.
Съществуват 8 вида пеликани, населяващи територии от тропиците до умерения климатичен пояс, без вътрешността на Южна Америка.
Разред Пеликаноподобни, в който влиза пеликанът, е общ за него и чаплите от вид китоглава и чукоглава. От тях са открити фосили, датирани на около 30 милиона години. Предположенията са, че еволюцията им се е провела на Стария континент и после са се разпрострели до Америка.
Характеристика на пеликаните
Пеликанът е птица, която спада към големите водни обитатели. Тя има голям клюн, който е характерен с извитата си надолу кукичка, намираща се на горния край на човката и с месест джоб, прикрепен към долната част на човката. В долната част на клюна на пеликана има тънка рамка, която заедно с езика, оформя джоб като кошница за прибиране на уловената риба, а понякога и дъждовна вода. Езикът на птицата е малък, за да е лесно поглъщането на рибата.
Вратът на пеликаните е дълъг, а краката са къси, завършващи с големи ципести ходила. Тези птици са едни от най-тежките, но все пак са леки в сравнение с обема си, тъй като имат мехури с въздух в скелета и под кожата, за да могат да плуват добре във водата.
Опашката на пеликаните е къса, а крилете им са дълги и широки, което ги прави добри за реене. Те имат и много махови пера, между 30 и 35, което е необичайна цифра.
Мъжките пеликани са по-големи от женските, а също така имат по-голям клюн. Половият диморфизъм е добре забележим при тези пернати. Теглото им е от 4, 5 до 7, 7 килограма в зависимост от вида. Пеликаните живеят до 30 години, но това отново зависи от вида.
Оперението им е светло, като изключение прави само кафявият пеликан и още един вид, познат като Pelicanus thagus. При всички видове пеликани клюнът, джобовете и оголената част на лицето са ярко оцветени през размножителния сезон. Жълто, червено и синьо са цветовете, които се наблюдават, а оперението на младите птици е по-тъмно от това на възрастните.
Новоизлюпените пилета са розови, а след 4-14 дни стават сиви, накрая побеляват.
Местообитание на пеликаните
Пеликанът днес се среща на всички континенти без Антарктида. Предпочита най-вече топлите райони, макар че може да бъде открит както на остров Тасмания, така и в западните части на Канада. Няма ги във вътрешните части на Южна Америка, както и около река Амазонка.
Фосили на пеликани са открити на Южния остров на Нова Зеландия, макар да се смята, че са скитащи птици, дошли от Австралия.
Тези птици са отлични плувци. За да плуват добре, перата им трябва да се водонепроницаеми. Те стават такива като търкат задната част на главата си, където се намира единствената им кожна жлеза, позната като тръткова. От нея взимат мазен секрет, който отива към перата им и те не пропускат вода.
Птиците държат крилата си свободно до телата и плават със сравнително малка част от телата си, под вода. Излишната топлина разсейват като разчесват кожата на гърлото си с клюн и това ускорява охлаждането.
В гръдните си мускули имат влакнест слой, който може да държи крилата здраво в хоризонтално положение и това подпомага реенето им при полет. За да се реят използват надигащите се топли маси на височина 3 километра и повече. Над водата летят ниско, което им спестява енергия. Комуникират с помощта на крилата и клюновете си.
Хранене при пеликаните
Тези птици се хранят основно с риба. Не се отказват обаче от земноводни и някои малки влечуги. Сред улова им най-често се намират каракуди, шарани, червеноперки, бабушки. Самият лов става като птицата се гмурка, често обаче крадат рибата на рибарите от мрежите.
Пеликанът ловува и сам, но е най-продуктивен, когато го прави в екип. Уловът се прибира в торбичката под клюна, където складираната риба е много повече, отколкото може да побере стомахът му.
Самият процес на риболова е интересен. Птицата загребва рибки с водата. След като напълни торбата, тая навежда главата си напред, за да може водата да се оттече и рибата да се прецеди. Тя не стои дълго в торбата, пеликанът се храни скоро след това. Различните видове пеликани ловят риба по различен начин. Някои самостоятелно, други в група.
Размножаване при пеликаните
Пеликанът е много социално животно и обича компанията на други птици, които могат да бъдат не само от неговия вид, но и други, живеещи във водата, като фламингото или корморана.
Гнездят в големи колонии, на дървета или до водата, в зависимост къде са местообитанията им. По време на размножаването пеликаните строят гнездото. Те пълнят торбичките под клюна със строителни материали - тревички, клончета, перца и оформят гнездо.
Женската снася от 1 до 3 яйца, които мътят и двамата родители. Малките се излюпват последователно в период от няколко дни, а първото обикновено напада по-малките си братя и сестри, за да си осигури повече храна. Малките пеликани се хранят като родителите им отворят широко човката си, за да може пилето да стигне до улова в торбичката
Видове пеликани
Най-разпространени са розовият пеликан, къдроглавият пеликан, кафявият пеликан, американския бял пеликан, пеликан на Крисп и други. У нас може да бъде видян розов пеликан или къдроглав пеликан.
Розов пеликан
Розовият пеликан е разпространен в Мала Азия, Африка е на европейска територия. У нас може да бъде видян около резервата Сребърна, където има малка колония. Този вид се храни главно с риба.
Гнездата му са сред тръстиките в блата и езера, често близо до тези на други водни птици. Този вид снася и мъти 2-3 яйца, а през този период е обагрен в нежен розов цвят.
У нас е включен в Червената книга на редките видове животни, тъй като на практика големи колонии в страната ни няма.
Къдроглав пеликан
Къдроглавият пеликан се отличава от всички други с най-голям клюн сред семейство Пеликанови. Освен това е една от най-едрите летящи птици на планетата. Костите му имат много кухи места пълни с въздух. Това ги прави леки, за да лети птицата, но са и достатъчно здрави.
Този вид има свои поселища на езерото Сребърна у нас, а също в Гърция и на река Волга в Русия. Храни се основно с риба и се грижи за 2-3 малки пилета. Малките биват хранени с полусмляна риба от торбичката на родителите.
Интересни факти за пеликаните
Най-малък от всички е видът Кафяв пеликан. Живее в Южна Америка, Карибите и на островите Галапагос. Храни се с ракообразни, скариди и риба.
Често се случва чайки да седят върху главата на пеликани и да чакат да получат дял от улова. Чайката се мъчи да открадне риба, когато пеликанът отвори човката си, после отлита с нея веднага.
В човката на един пеликан се побират до 11 литра вода, което е 2 или 3 пъти повече, отколкото се побират в стомаха му.
