Със своя четириметров размах на крилете албатросите са най-големите птици, кръстосващи небесната шир над Земята. Само два летящи вида, които вече са изчезнали, са имали по-голям размах на крилете си – птеродактилите и прародителите на лешоядите аргентависите.
Албатросите живеят в постоянно движение. Те прекарват във въздуха от пет до седем години при средна продължителност на живота си от 18 години. Този факт все още изумява орнитолозите, които не могат да го обяснят. Основните теории са, че големите птици прекарват толкова много време в полет, за да съзреят след излитането си от гнездото, а другата е, че им е вродено и го правят, за да могат да се научат да летят добре.
Морските птици се хранят най-вече със сепии и риба, а понякога поради липса на храна и с мърша. С развитието на корабоплаването албатросите са развили навика да се движат след корабите и да се хранят с отпадъците, изхвърляни от плавателните съдове. Албатросът може да прелети 15 хиляди километра в търсене на храна за малките си. Птиците обикновено ловуват сами, но когато храната е в изобилие, са забелязвани и цели ята, които търсят храна заедно.
За разлика от други видове пернати, албатросите се развиват сравнително бавно. Те достигат полова зрялост едва на осмата си годишнина. Снасят яйцата си по скалистите брегове около Южния ледовит океан. Гнездят на колонии, като се стремят гнездата им да са на стръмни и високи места, където яйцата им да са далеч от хищници.
Характерно за албатросите е, че женските и мъжките индивиди имат еднакъв дял в отглеждането на малките. През 78-дневния период, при който яйцата се мътят, партньорите се сменят на една и половина до три седмици. Любопитен факт е, че се налага неопитните в мътенето родители да се учат няколко години как трябва да се грижат за крехкото яйце и чак тогава да създадат поколение.
Албатросите се смята от 1998 година за застрашени птици. В момента в световен мащаб популацията им наброява около 8500 двойки.
