Дюгон е изключително интересно морско животно с необикновен външен вид. Смята се, че Дюгон е причината да бъдат създадени легендите за русалките, въпреки че е доста едър и изглежда тромав. Прилича малко на тюлен, морж и морски лъв.
История на Дюгон
Дюгон се е появил на планетата ни преди около 280 милиона години. Дюгон принадлежи към разред Сирени и е един от четирите вида от този разред, които са останали до днес. Дюгон принадлежи към семейството на морските крави, но всички разновидности са били избити заради неконтролиран улов и днес Дюгон е единственият оцелял от това семейство.
В края на XVIII век предпоследният вид, оцелял от това семейство - морската стелерова крава, е бил избит заради месото си. Дюгон може да се срещне днес в Индийския океан и в Тихия океан. Дюгон предпочита крайбрежните плитчини.
Дюгон е застрашен вид и е сред видовете, чийто улов и убийство се наказва много строго от законите. Тъй като е невъзможно да бъде отглеждан в зоопаркови условия, Дюгон трябва да разчита на собствените си възможности за възстановяване на популацията, а те са много малки. Замърсяването на океаните допринася за намаляването на вида, освен това постоянно има бракониери, които не се интересуват от забраните и убиват това ценно животно.
В миналото Дюгон е бил разпространен на повече места - от Западна Европа до Скандинавия. Дюгон може да се види на източното африканско крайбрежие, в Персийския залив, в близост до Малайския полуостров, а също така края Нова Гвинея, Австралия и около някои острови в Тихия океан.
Смята се, че днес общата площ, на която живее Дюгон, покрива 140 000 километра брегова линия. Най-голямата популация Дюгони - над 10 000 броя - живее край Големия Бариерен риф. В Танзания последният Дюгон е бил видян преди 15 години. Дюгон предпочита да живее в топлите крайбрежни води, лагуни и заливи. Понякога Дюгон излиза в открито море и навлиза в устията на големи реки. Дюгон живее на дълбочина не повече от 10-20 метра.
Как изглежда Дюгон
Дължината на тялото на Дюгон е от 2, 5 до 4 метра. Теглото на Дюгон варира от 200 до 600 килограма. Мъжкарите са доста по-едри от женските. Намирани са мъжки Дюгони, които са били дълги повече от 5 метра. Малката глава на Дюгон преминава в огромно тяло, което има вретеновидна форма. То завършва с опашна перка, която е разположена хоризонтално.
Опашката на Дюгон се различава от тази на Ламантина и прилича по-скоро на опашката на китовете - тя е разцепена, което помага на Дюгон да се придвижва по-бързо във водата и да може лесно да променя посоката си на движение. Предните крайници на Дюгон представляват гъвкави плавници с дължина около 40 сантиметра.
Задните крайници липсват, от тях са останали само рудиментарни кости, които са скрити дълбоко в мускулатурата на тялото. Именно заради тази липса на задни крайници се смята, че Дюгон е в основата на приказките за русалки. Кожата на Дюгон е много дебела - до 2, 5 сантиметра. Тя е груба на пипане и покрита с редки косми. С възрастта кожата на Дюгон става все по-тъмна, като се превръща в тъмносива.
Коремът на Дюгон е по-светъл от гърба. Шията на Дюгон е много къса. Ушните миди напълно отсъстват. Очите на Дюгон са много малки. Муцуната на Дюгон е издължена и завършва рязко, все едно е отрязана. Ноздрите са доста високо и са снабдени със специални клапани, които се затварят при гмуркане, за да не се нагълта животното с вода.
На края на муцуната има месести устни, които висят. Горната устна е покрита с груби косъмчета и е разцепена в средата. Колкото е по-млад Дюгонът, толкова е по-изразена цепката на устната му. Този строеж на устната помага на Дюгон да откъсва по-лесно водорасли. Долната устна и част от небцето на Дюгон са покрити с рогови пластини.
Долната устна е огъната надолу. Младите Дюгони имат по 26 зъба, възрастните остават с 3-4 зъба по-малко. Възрастните мъжкари търпят трансформация - горните резци се превръщат в бивни, които стърчат извън венците на около 6 сантиметра. Зъбите на Дюгон са с цилиндрична форма с изключение на бивните на мъжкарите. Носът на Дюгон не съдържа кости
С какво се храни Дюгон
Дюгон е тревопасно животно. Голяма част от времето си Дюгон прекарва в търсене на храна. Дюгон се храни на изключително плитки места, търси коралови рифове и плитки лагуни. Дюгон се храни на дълбочина от 1 до 5 метра. Основното меню на Дюгон представляват различни видове водни растения и водорасли.
По време на хранене Дюгон прекарва 98 процента от времето си във водата, където пасе по 5-6 минути. След това Дюгон трябва да се изкачи на повърхността, за да поеме порция въздух. Дюгон къса водните растения с мощната си горна устна. Преди да изяде растението, Дюгон го изплаква внимателно във водата, за да отстрани всякакви мръсотии, полепнали по него.
За да направи това, Дюгон тръска главата си наляво и надясно. Всеки ден Дюгон трябва да изяжда поне 40 килограма растения, за да оцелее. Понякога, когато дълго време не намира храна, Дюгон може да включи в менюто си дребни ракообразни и мекотели. Дюгон се храни в компанията на още няколко представители на своя вид.
Размножаване на Дюгон
Дюгон се размножава целогодишно, като мъжките се бият безпощадно за вниманието на женските. Бременността продължава 1 година, ражда се само едно малко. Новороденият Дюгон е дълъг около метър и тежи 30 килограма. Малките се отглеждат от майките и остават с тях една или две години.
Любопитни факти за Дюгон
Дюгон живее до 70 години. Интересен факт е, че когато се гмурне, Дюгон може да остане под вода до 6 минути. Дюгон може да живее изолирано от група, а може да е част от стадо, което наброява повече от няколкостотин броя. В зависимост от температурата на водата и наличието на храна групите могат да се местят.
Понякога това става всеки ден, освен това Дюгоните мигрират в зависимост от сезона. Миграциите на Дюгон се осъществяват на разстояния от стотици и дори хиляди километри. Дюгон плува със скорост от 10 километра в час, но ако е уплашен, може да развие двойно по-голяма скорост. Младите Дюгони плуват с помощта на предните си крайници, възрастните животни използват за тази цел най-вече опашката си.
Дюгон е мълчаливо чудато животно. Ако е уплашено, издава звук, който прилича на свирене. Малките Дюгони издават звуци, които приличат на блеене на овца. Зрението на Дюгон е много слабо, но слухът му е перфектен.
Въпреки че е изчезващ вид, ловът на Дюгон е разрешен в някои области контролирано - позволява се само на някои аборигенни народи да ловят това рядко животно, защото това е част от техния бит и култура.
Аборигените ловят Дюгони с помощта на харпуни и използват месото, кожата и мазнината му. Костите на Дюгон се ценят, защото приличат на слонова кост. В някои азиатски култури части от тялото на Дюгон се използват в народната медицина.
