Ламантин, известен още като Морска Крава, е едро морско животно, което е с изключително древен произход. Според изследвания на специалисти от цял свят Ламантин е много близък по произход до слоновете и до копитните животни.
История на Ламантин
Смята се, че Ламантин се е появил на нашата планета преди около 60 милиона години. Според специалисти предците на Ламантин са били четирикраки земни бозайници, които са умеели добре да плуват. Благодарение на еволюцията Ламантин заема празна ниша - преди него не съществуват водолюбиви бозайници, които се хранят с растения.
Христофор Колумб е първият европеец, който е видял Ламантин в САЩ. На целия екипаж на кораба и на самия Колумб тези животни приличали на русалки. И съвсем не е чудно, че според биолозите Ламантин се отнася към отряд сирени.
Ламантин обитава блатистите крайбрежия на Северна, Централна и Южна Америка, а също и крайбрежни области на Карибско море. Ламантин може да живее както в солена, така и в сладка вода. Преди Ламантинът е бил обект на лов, но днес това животно е защитен вид. Още в края на ХХ век Ламантин е бил пред заплаха от изчезване, тъй като векове наред това едро животно е избивано заради вкусното си месо, ценната си козина и лечебните свойства на мазнината си.
Характеристики на Ламантин
Ламантин е дълъг от 2.8 до 3 метра, срещат се рядко екземпляри, които са по-дълги от 4.5 метра. Теглото на Ламантин варира от 400 до 550 кг, има и изключения, достигащи до 1775 кг. Женските екземпляри са по-едри от мъжките. Ламантин има опашка с форма на гребло на лодка.
Цветът на тялото на възрастните екземпляри е със сиво-син цвят, а на малките е по-тъмен. Тялото е покрито с рядка козина. Горният слой на кожата се сменя постоянно и се обновява, като така се предотвратява задържането на водорасли.
Еволюцията превръща предните крайници на прародителите на Ламантин в плавници, а от задните крайници остават само рудиментарни тазови кости. За разлика от китообразните обаче Ламантините са запазили подвижността на плавниците си. С помощта на плавниците си Ламантин може да придържа водораслите около устата си, а женските насочват по този начин малките към гърдите си. С помощта на плавниците си Ламантин може да върви по дъното на водоем. Тялото на Ламантин е с формата на торпедо. Ноздрите на Ламантин са с клапани, които се затварят, когато животното се намира под вода. Очите на Ламантин са без клепачи, но са покрити със специално вещество, което ги предпазва от водата. Устните на Ламантин са месести, горната е разцепена. Всяка половинка на горната устна на Ламантин може да се движи самостоятелно, като по този начин помага на животното да предъвква по-бързо и по-качествено храната.
Една от уникалните им черти, които са общи със слоновете, е постоянната смяна на зъбите, която не е характерна за бозайниците. Новите зъби се появяват от вътрешната част на челюстта, като постепенно изтласкват старите и износени зъби напред. Част от зъбите на Ламантин представляват рогови пластини. Шийните прешлени на Ламантин не са 7, както е при повечето бозайници, а 6 броя.
С какво се храни Ламантин
Храната на Ламантин е изцяло растителна - за един ден това едро животно изяжда над 30 кг водорасли. Ламантин се храни под водата, но периодично изплува на повърхността, за да си поеме въздух. Ламантин може да издържи под вода до 12 минути. Между храненията Ламантин често си почива върху водната повърхност, като държи главата си над водата.
Размножаване на Ламантин
Морската крава води самотен живот и рядко се събира в групи с други представители на вида си. Ламантините нямат определена социална йерархия и не делят територия. Големи групи могат да се наблюдават през любовния период, когато една женска може да е ухажвана от 20 мъжкаря. Ламантин достига полова зрялост във възраст след навършване на 3-тата си година, но понякога може да минат поне още 3 години, докато намери партньор. Бременността трае около 13 месеца. Обикновено се ражда едно малко и много рядко се раждат две Ламантинчета.
Следваща бременност настъпва обикновено след 2, а понякога и след 5 години. При раждането си новородените Ламантинчета тежат около 30 кг и са с дължина 1 метър. В продължение на година и половина малкото Ламантинче изцяло зависи от майка си. То се храни с млякото ѝ, макар че още след третата седмица от раждането си може да яде водорасли. Още при раждането си малкото има зъби, което му помага да се справя лесно с храненето, но без млякото от майката няма как да оцелее. Връзката между майката и малкото е много силна и се случва то да остане с майка си години наред.
Когато женската е бременна, гърдите ѝ стават по-едри и придобиват формата на женски гърди. Смята се, че това е карало моряците през вековете да смятат, че са срещнали русалки.
Любопитни факти за Ламантин
По време на сън Ламантин може да издържи до половин час под вода, след което изплува на повърхността за глътка въздух, без изобщо да се събуди.
Американският Ламантин е изчезващ вид. Макар да не е застрашен от естествени хищници, Ламантин често става жертва на хората, дори да не е обект на лов от страна на бракониери. Тъй като живее в крайбрежните области, където има лодки, до множество наранявания на животните от перките на моторите на лодките, тъй като тези огромни бозайници са трудно маневрени и не успяват навреме да се отдръпнат от плавателните съдове. Освен това често Ламантин загива, след като погълне рибарски такъми, които остават в хранопровода и водят до бавна и мъчителна смърт на животното.
Електростанциите, изпускащи топла вода при работата си, често привличат Ламантин. Привикнали към този постоянен източник на неестествена топлина животните спират да мигрират към топлите води. През последните години тези електростанции се закриват и службите за опазване на риболова и дивите животни се опитват да намерят начин да затоплят водите, за да бъдат с подходящата за животните температура.
Тези огромни, умни, много дружелюбни и нежни морски животни са под заплаха от изчезване. Научните изследвания показват, че са толкова умели в решаване на експериментални задачи, колкото и делфините.
