Зелената морска костенурка е един от 7-те вида морски костенурки и единственият известен представител на подвида Chelonia.
Мнозина погрешно смятат, че името им идва от цвета на тяхната коруба. Всъщност причината да бъдат кръстени така е заради подкожната им мазнина, която е зелена. А тя е такава, защото възрастните костенурки се хранят единствено с водорасли и морски треви.
Този вид е доста едър – на дължина средно зелените костенурки достигат до метър и половина и тежат между 300 и 400 килограма. Средната им продължителност на живот е около 80 години.
Цветът на корубата може да варира от сиво, през тъмно зелено, чак до черно. Формата им е капковидна. Краката пък са превърнати в плавници, с които зелените костенурки плуват грациозно из прозрачните води. На сушата обаче те се движат бавно и тромаво.
Смята се, че преди около 150 млн. години костенурките са еволюирали от сушата към водата. Особеност на зелената морска костенурка е, че тя не може да прекарва повече от 5 минути под вода, без да излезе на повърхността, за да си поеме въздух.
Предпочита плитки лагуни и заливи, където има достатъчно от любимата ѝ храна – водораслите. Интересно е обаче, че тя хапват само техните връхчета, като така не само не унищожават фитопланктона, но и помага на растенията да избуяват още повече.
Естественият хабитат на зелените костенурки са тропическите и субтропическите морета, Атлантическият и Тихият океан, но се срещат и в Индийския океан.
Също като останалите водни костенурки, зелените изминават огромни разстояния в търсене на плажове, в които да снесат яйцата си. Понякога могат да преплуват до 2500 км. за целта. Самото съвкупление става във водата, където мъжките оплождат женските.
Когато се появи ухажор, идва най-интересната част: хормоните на женските оставят дири след себе си и привличат и други мъжки индивиди. Новият любовен съперник се впуска в битка с мъжкаря, който вече е върху костенурката и започва да го хапе и удря с плавниците си.
Към атаката се присъединяват и други разгонени индивиди и положението става наистина опасно. Освен че любовните битки причиняват много травми на костенурките, те не рядко завършват и с удавяне.
Притиснатата под водата двойка трябва да направи избор между секса и живота, и в много случаи те не успяват да се върнат на повърхността за да си поемат дъх.
И още нещо любопитно за зелените морски костенурки - женските почти винаги се връщат на плажа, в който самите те са се излюпили. Инстинктите им диктуват, че мястото е безопасно за снасяне.
Костенурките излизат на сушата и започват да търсят място, което е възможно най-далеч от прибоя. Там изравят дълбоки дупки с помощта на предните си крака.
Копаенето е дълго с чести и продължителни паузи.
Снесените яйца на костенурките са бели и с диаметър около 45 мм. Средният им брой е между 50 и 100. Излюпването става между 50-ия и 70-ия ден, винаги през нощта.
Тогава малките вкупом тръгват към водата. Това е най-опасното време в живота на костенурките и е буквално въпрос на оцеляване – докато се движат към морето, те са потенциална храна за различни хищници, раци и гларуси. Младите костенурки плуват в дълбоки води в първите пет години на живота си. Полова зрялост достигат между 20 и 50 години.
Зелените морски костенурки са защитен вид и е напълно незаконно да бъдат улавяни и убивани. В много държави обаче те са част от традиционно меню и са хващани за храна.
Жертви стават дори неизлюпените малки, защото мнозина вярват, че яйцата на костенурките даряват с висока потентност и имунитет. Поради тази причина те разравят гнездата им и крадат яйцата.
Много костенурки също така намират смъртта си, уловени и задушени в рибарски мрежи. Замърсяването на моретата и океаните е фатално за тяхната популация, както и презастрояването на плажовете, където женските снасят.
Ако желаете да си вземете костенурка, разгледайте нашите обяви за костенурки.
