Източните Родопи са едно от последните обитания на сухоземните костенурки у нас. Местните хора и специалистите са категорични, че ако изчезнат, това ще е огромна загуба за нашата природа.
У нас се срещат два вида сухоземни костенурки – шипобедрената и шипоопашатата. Сред основните опасности, които могат да доведат до изчезването им, са изчезването на местата, където се хранят и размножават, в резултат на човешката дейност.
Друга значителна опасност е бракониерството. Много хора безнаказано събират сухоземни костенурки с цел отглеждането им в частни имоти. Още по-страшно е, че някои ги използват и за храна. В страната ни все още има региони, където местното население използва сухоземните костенурки като деликатес. Други пък смятат, че части от тях лекуват различни болести.
Само преди няколко века двата вида сухоземни костенурки са едни от най-често срещаните влечуги на територията на България. Днес шипобедрената и шипоопашатата костенурки са вписани в Червения списък на Международния съюз за защита на природата като световно застрашени видове.
По този начин те се превръщат в приоритет за опазване от редица международни конвенции. У нас те попадат под протекцията на Закона за биологичното разнообразие и Наказателния кодекс на Република България.
Двата вида сухоземни костенурки се срещат на еднородни местообиталища, на около 1500 м надморска височина. Най-много са те днес в Източните Родопи, Сакар планина, Дервентските възвишения, Странджа планина и в южните части на Струмската долина. За разлика от тях, в останалите части на страната популациите им са в своя минимум.
През 1899 г. К. Иречек изразява своето изумление: Който иде от север, ще се зачуди на многобройните костенурки, с много изпъкнал щит, черно и бяло-жълто карирани, около две педи дълги, които на север от Балкана по рядко се срещат, обаче в Тракия са съвършено обикновено явление.
За жалост, изминавайки днес този път, надали ще се натъкнете и на една-две от тях.
