Изчезналите видове костенурки ще могат да бъдат върнати към живота с уникална програма. Учените планират да започнат с влечугите от Галапагоските острови.
Слонските или галапагоските костенурки, са най-големите сухоземни костенурки, съществували в наши дни. Животът им в дивата природа надвишава 100 години, през които те достигат до 400 кг и 1.8 метра дължина. Популацията им е на прага на изчезването, и ако не бъдат взети спешни мерки, те ще потънат в забвение, подобно на много животински видове в последните години.
За да възвърнат към живота изчезващия вид, учените използвали наскоро открита находка от влечуго, с доста сходно ДНК с костенурките.
До момента слонските костенурки бяха разделени условно на четири основни групи. Те са основани на външни признаци, като всяка една от четирите се дели на още около десет подвида.
През годините много от тях изчезнаха, а това още повече пречи на еднозначната класификация. Такъв е случаят с починалият през 2012 година обитател на остров Пинта - Самотният Джордж, която бе последната костенурка от подвидът Абингондска слонска костенурка в света.
Биолози от Нюйоркския университет и еквадорски еколози са направили революционно откритие, което дава надежда за сухоземните обитатели. Те са изучавали ДНК-то на друг вид костенурки и установили уникално визуално сходство с изчезналите подвидове.
Оказало се, че смятаните за ендемични Галапагоски костенурки, се откриват и на други места, като подножието на вулкана Волф на остров Изабела. Те се появили там преди повече от 150 години съвсем случайно. Предполага се, че моряците са ги изхвърлили във водата, тъй като били прекалено тежки за корабите им.
Анализите установили, че костенурките от остров Изабела и видът на Самотния Джордж имат общи предци. Това позволило на учените да изработят нов план за възкресяването на изгубените видове.
Процесът ще протече в няколко етапа. За целта част от костенурките от острова ще бъде пренесен на Флореана и Пинту, където условията са много по-добри за тях. Там вместо да се ровят за храна сред застиващата лава, те ще имат на разположение обилно количество трева.
Екземплярите с най-високи репродуктивни способности пък ще бъдат изпратени в центровете по съхранение на редки видове животни.
Така техният генетичен материал ще бъде използван за изкуствено оплождане на други близки подвидове. Ако всичко върви по план, след най-много 3 столетия измрелите подвидове отново ще населяват различните острови на Галапагоския архипелаг.
