Гигантската костенурка принадлежи към семейството на сухопътните. Те са различават доста по размер от шипоопашата костенурка, червенобуза костенурка и зелена морска костенурка например. И определено не е добра идея да имате такава костенурка за домашен любимец.
Основната и най-голямата популация обитава остров Алдабра. Той е част от Сейшелите в Индийския океан. На Алдабра има приблизително 100 хиляди гигантски костенурки. Това е най-голямата популация в света, която е съсредоточена на малкото сухопътни участъци.
Този регион е част от Сейшелите в Индийския океан. Също така по-малка популация обитава остров Чанг на около 5, 6 километра от о-в Занзибар. Общият брой на индивидите наброява около 150 хиляди. Този вид костенурки се отнася към едни от най-големите костенурки.
Заедно с това обаче те се отличават с малката си глава, но пък краката са много мощни. Панцерът им има куполообразна форма, а цвета им е кафяв или сиво-кафяв. На дължина гигантските костенурки достигат около 122 см при тегло от около 250 килограма. Това обаче е характерно за мъжките индивиди, докато женските са по-малки.
Шията на тези гиганти е много дълга дори и за техните големи размери. Тя им помага да достигнат до листата на клоните на дърветата на височина до метър от земята. Интересен факт е, че на остров Алдабра представителите на вида се отличават по формата на своя панцер и размерите си.
Специалистите класифицират тези различия като подвидови. Женските снасят яйца от февруари до май, като яйцата могат да са от 9 до 25. Инкубационният период на гигантските костенурки трае около 8 месеца, като малките се появяват през октомври-декември.
Представителите на вида живеят индивидуално, а също така и на големи групи. Най-активни са в сутрешните часове на деня. Копаят си ями или си почиват в блатата, спасявайки се от горещината. Много са бавни и са внимателни, но в същото време могат да се изправят на задни лапи, за да се доберат до листата на дърветата.
В този случай обаче те рискуват да паднат по гръб и да загинат. Гигантските костенурки се хранят с листа, трева и стъблата на растенията. Също така, понякога костенурките се хранят с мъртви себеподобни. Ако не са на природа, тогава могат да ядат и плодове, като например ябълки, банани и други. По-голяма част от влагата получават с храната.
Панцерът на костенурките се различава, като така например, ако те живеят в райони, където се хранят основно с растения на земята, тогава той е куполообразен. Ако обаче се налага да достигат листата на дърветата, тогава той е сплеснат и в района на шията приповдигнат, за да достигат по-лесно до храната.
