Невероятно дългият живот в животинското царство е феномен, който привлича интереса както на научната общественост, така и на обикновените хора. Сред дълголетниците при животните се нарежда един едър морски обитател - гренландският кит.
Точната продължителност на живота на арктическите китове не е известна, но от изследванията на някои уловени индивиди е направен извод, че те живеят комфортно поне 100 години и могат да достигнат до 200-годишна възраст.
Това дълголетие се дължи на мутацията на ген при тях, който участва във възстановяване на повредена ДНК и това ги защитава от рак, което е потенциална причина за смърт. Друг ген пък възстановява клетките и пречи на стареенето. Така че тяхната генетика е отлична и им осигурява дълъг живот. Ето още интересни подробности за гренландските китове.
Произход на гренландския кит
Гренландският кит с научно название Balaena mysticetus е представител на усатите китове от семейство Balaenidae и е единственият жив представител на семейство Balaena. Той е ендемичен за арктическите и субарктическите води и е наречен така заради триъгълния си масивен череп, с който пробива леда в Арктика.
Наричат го още гренлански гладък кит, арктически кит и полярен кит.
Огромното водно животно е описано и именувано от Карл Линей в неговата Systema Naturae през 1758 година. Линей е смятал гренландският кит за идентичен с роднините му в Северния Атлантик и Северния Тих океан и затова всички получават названието Balaena.
Днес гренландския кит заема монотипен род и е отделен от обикновените китове.
Местообитания на гренландския кит
Гренландските китове някога са обитавали океаните на цялото Северно полукълбо. През последните 100 години популацията им е силно намаляла в 5 географски зони и сега обитават Северния ледовит океан и свързаните с него морета. Рядко се срещат под 45 градуса северна ширина.
Balaena mysticetus предпочита по-студените води на Северното полукълбо. Те обикновено следват отдалечаващите се ледове през зимата, а през лятото могат да бъдат намерени в заливи, проливи и естуари.
Как изгледа гренландският кит
Гренландският кит е вторият по големина кит в света, след синия кит. Той има най-голямата уста сред всички животни, като устата му е дъговидна, откъдето идва и наименованието му. Долната му челюст е белязана с бели петна, които са в контраст с останалата черна част на животното. Балената в устата на този кит е най-голямата с 300 плочи с размери 300-450 сантиметра дължина вертикално.
Черепът е огромен и заема 1/3 от дължината на тялото, той е извит и асиметричен.
Гренландските китове средно са около 18 метра дълги и тежат по 100 това. За да имат толкова голяма маса, допринася китовата мас - дебел слой мазнина, който изолира тялото от околните студове.
Женските са по-едри от мъжките, те достигат до 18 метра, докато мъжкият е около 17 метра.
За разлика от други китоподобни, гренландските китове нямат гръбна перка, което е адаптация за прекарване на много време под леда на морската повърхност. Подобно на кашалота обаче този вид има рудаментарен таз, който не е свързан с гръбначния стълб.
На главата си имат сдвоени дупки, които могат да излеят ударно вода на височина 6 метра.
Размножаване на гренландския кит
Тези животни са интересни с това, че мъжките привличат женските чрез песни. Песента на гренландския кит е сложна композиция, която той често променя по време на размножителния сезон, а всяка година китовете звучат различно. Песента им трае от 45 до 90 секунди, а мъжкият може да я повтаря по 24 часа. Не е известно колко продължава връзката по двойки и в колко чифтосвания участва евентуално един мъжки в размножителния сезон.
Този сезон обикновено е през късната зима и ранната пролет. Пролетната миграция се извършва скоро след това и женската ражда между април и юни, като повечето раждания са през май.
Малкото китче достига полова зрялост чак на 20 години. По това време е над 12-14 метра дължина.
Женските достигат полова зрялост преди мъжките, защото са по-едри. При този вид се наблюдава и фалшив хермафродизъм, при което китът изглежда женски, но има мъжки полови органи.
При раждането си малкото гренландско китче е от 4, 25 до 5, 25 метра на дължина и расте с 1, 5 сантиметра на ден. То се храни с майчино мляко до времето на отбиване, което става между 9-ти и 15-ти месец след раждането. След отбиването му скоростта на растежа намалява.
След като родят, китовете се разделят на групи, за да мигрират. Средната им скорост на движение при миграцията е 20 километра в час. Майките и малките им застават в предната група. Предполага се, че това е за да се хранят първи с храната, която срещат по пътя. Създава се впечатление, че майките основно се грижат за малките, но се наблюдават и групи от възрастен мъжки, женска и малко.
Тези животни са изключително дълголетни, като средната възраст на уловени от китоловци животни е около 70 години. Възрастта, която могат да достигат от 200 години ги прави най-дълголетните бозайници на земята.
Поведение на гренландския кит
При миграцията си тези китове се делят на 3 групи:
- Подвъзрастни
- Средновъзрастни
- Големи китове
Те показват различни модели на миграция в зависимост от запасите храна и разширяването на полярната шапка.
С какво се храни гренландският кит
Този вид е характерен с това, че филтрира водата през валените си плочи, като гренландският кит се храни с организмите, уловени в плочите, и изтласква останалата вода навън.
Понякога гренландският кит може да се храни опортюнистично по време на миграцията, но най-вече в зимните месеци.
Ядат зоопланктон от ракообразни, бентостни организми. Зоопланктонът е важна храна за младите гренландски китове.
Самите те не са застрашени от хищничество заради огромните си размери. Известно е, че се крият под ледени преспи и е трудно да бъдат атакувани от други животни. За да оцелеят под ледените шапки, те могат да ги пробиват, за да дишат, без да са достъпни за други морски хищници. В състояние са да пробият лед с дебелина до 20 метра, което ги прави истински ледоразбивачи. Атакуват ги основно косатките, както показват наблюдения върху белези по тях.
Най-големият им враг е човекът, тъй като китовете са търговска стока заради китовата мас, огромните запаси от месо и балена им за инструменти.
Състояние на популацията на гренландските китове
Работа на китоловен кораб е било обичайно занимание при хората в миналото, защото ловът на този гигант не е толкова труден поради различни особености. Една от тях е, че животното е тромаво и бавно, освен това убитият кит не потъва и това е улеснявало транспортирането му. Ловени са с харпуни и копия и това значително намалило популацията им.
Отделно местното население от ескимоси също зависи от китовете за поддържане на жизнения си стандарт и ловува тези бозайници отдавна.
Поради това до 20-ти век видът е почти изчезнал в Баренцово море и на други места. Затова през 1935 година е наложена забрана за лов на този гигант. Червената книга го е включила като застрашен вид, защото съвременната популация не надхвърля 10 хиляди кита от вида Balaena mysticetus.
