От историята знаем, че хората в древни времена са пишели с гъше перо. В Исландия съществува най-старата колекция от средновековни закони и тя носи името Закони за сивата гъска.
Имайки предвид възрастта на законите и фактите, свързани с наименованието на птицата, можем да кажем, че тогава гъските са се смятали за по-дълголетни от другите птици.
Да преследваш дива гъска е термин за безплодна, безполезна работа, а да наречеш жена гъска е обида, засягаща нейните умствени възможности.
Всичко това се отнася до една полезна птица, която наред с патицата е домашна и се отглежда във ферми за месо, пера, пух, кожи, гъши дроб и мас.
Почти всеки човек смята, че знае много или всичко за силно крякащите птици, станали герои на много легенди още от римско време, но винаги има какво още да се научи за тях.
Класификация на гъската
Гъската е род едра птица от семейството на Патицовите и разреда на Гъскоподобните. Представляват водолюбиви птици, обединени от семейство Anatidae, което включва родовете Anser (сиви и бели гъски) и Branta (черни гъски).
Съществуват и други птици, които съдържат названието гъска в името си. По-отдалечени членове на семейство Anatidae са лебедите, повечето от които са по-големите от същинските гъски и патиците, които са най-малки.
Терминът гъска може да се отнася както до мъжка, така и до женска птица, но когато се говори за вида се наричат гандър, а названието за младите птици е гусени. Събирателното съществително за група птици на земята е купчина, а когато са в полет се наричат клин или ято.
Думата гъска е произлязла от протоиндоевропейски език, коренът е ghans, който в различните езици е получил различно звучене. Anser е латинската дума за гъска.
Двата рода Anser и Branta съдържат съответно 11 живи вида и 4 живи вида. Тези два рода се наричат още истински гъски, но имат и много други роднини, подобни на тях. Лебедът коскороба например е подобен на гъските и е най-близкият жив роднина на истинските гъски.
Произход и местообитания на гъската
Вкаменелостите на гъски са трудни за описване, но всичко, което може да се каже е, че данните показват много различни видове истински гъски, съществували преди около 10 милиона години във времената на миоцена. Прародителят им е показвал много общи черти с лебедите, което говори за общ произход на двата вида.
Тази праисторическа роднина на съвременните птици е била висока 1.5 метра и е била нелетящ вид, за разлика от съвременните гъски.
Днес тези птици имат широко разпространение по света. Срещат се в Европа, Азия, Северна и Южна Америка и Африка, но популациите им не са големи. У нас се срещат 6 вида: Голяма белочела гъска, Сива гъска, Късоклюна гъска, Снежна гъска, Малка белочела гъска, Посевна гъска.
Обичат откритите местности и обширните водоеми като езерата, язовирите и големите реки. Гнездят обаче в блатисти места и гъсто обрасли с водна растителност участъци. Прекарват много повече време във водата, отколкото на сушата, за разлика от патиците.
Как изглежда гъската?
Външният вид на гъската се определя от това на кой род принадлежи. Като цяло са средни до едри птици между 1 до 6 килограма тегло. Оперението им може да бъде почти изцяло в различни тонове на сивото, в сиво-черно, но някои видове като червеногушата гъска са с ярко оперение. Нямат обособен полов диморфизъм.
Летят бързо, размахът на крилата им не е бърз, но е много силен, което предполага отлично развити мускули на крилата.
Краката им по-често са розови или оранжеви, но има и видове с тъмни крака. Човките им са оранжеви, розови или черни. Вратът, тялото и крилата са бели, сиви или черни, но има и по-пъстри.
Родът Branta се отличава с това, че има черни крака и по-тъмно оперение по цялото тяло. Краката на всички видове са по-дълги от тези на патиците и те ходят по-стабилно. Отличните им плувни умения са осигурени от ципите, свързващи предните 3 пръста, докато един пръст е насочен назад и поставен по-високо, както при патиците.
Начин на живот и поведение на гъските
Гъските са социални животни, имат стройно подредена йерархия. Обратно на човешката представа за глупостта на тази птица, те са много интелигентни. Истинско удоволствие е да се наблюдава полетът на птиците. Ятата им са подредени във форма на клин и подредбата се спазва строго.
Гъските са мигриращ вид. Отнася се само за дивите гъски обаче, защото домашните отдавна са загубили тази способност, както и нужда да мигрират и изобщо да летят.
Птиците пристигат до мястото на зимуване добре подредени, като бройката на ятото варира от няколко птици до няколко стотин. В периодите, когато почиват край някой водоем те се събират на големи групи.
През лятото водят заседнал живот, тогава отглеждат малките си, а също така губят способност да летят поради лишаване от някои пера на крилата си. При заседнал живот преодоляват късите разстояния с нисък полет, освен това пърхат често с крила.
Домашните гъски са по-дълголетни птици. Средната продължителност на живота им може да достигне до 18-20 години, но угояването на гъсти със стопанска цел не позволява такава продължителност на живота им. Най-дълго от видовете живее Владимирската гъска - 25-30 години.
Хранене на гъските
Гъските се хранят най-вече с растителна храна. Към диетата влизат кълновете от различни растения, плодовете и листата на водните растения, а през есента са застъпени семена и зърнените култури.
Хранят се също и с насекоми, червеи и други дребни вредители, за да си набавят протеини, с което са в помощ на фермерите. Във фермите за угояване гъските се гушат, за да наддадат бързо на тегло заради месото и гъшия дроб. Менюто им е почти същото както и това при самостоятелно хранене.
Размножаване на гъските
В естествената си среда гъските са моногамни птици, създадените двойки се запазват през целия си живот. Половата зрялост настъпва късно, на възраст от 1 до 4 години.
След обособяването на двойката се построява гнездо в близост до водата, най-често сред тръстиките или обраслите с гъста растителност райони, за да е скрито от хищници. Рядко гнездят в ранината.
Женската снася от 2 до 20 яйца, но най-често между 4 и 10 броя.
Мътенето на яйцата продължава от 24 до 30 дни, като се извършва и от двете птици. Малките се излюпват покрити с пух и достатъчно развити, за да движат и хранят сами. Родителите се грижат за тях и ги пазят от опасности. Малките стават напълно самостоятелни в рамките на 2 месеца
Размножителния сезон на гъските е през пролетта.
Значение на гъските за хората
Гъските са едни от най-ценните птици за хората. Те са доходоносен стопански обект, даващ много суровини. Използват се почти всички части на птицата, като започнем от перата, пухът, месото, маста, яйцата, до деликатесния гъши дроб, заради което отглеждането на гъски е печеливш бизнес.
Дивите гъски пък са ловен обект както у нас, така и по света. У нас свободно се отстрелва Голямата белочела гъска.
Много от видовете обаче са намалели драстично заради лова им и са включени в Червената книга на застрашените видове.
