Названието гърмяща змия звучи твърде плашещо, но всъщност особеният звук, който издава тази змия с опашката си, представляващ тракане, е доста полезен, защото служи за предупреждение на други животни и на хората, че се намират в близост до опасно влечуго.
Природата наистина е много изобретателна по отношение на този вид змия и в това може да се увери всеки, който се запознае с характерните особености на популярната за американския континент гърмяща змия. Това е необходимо, тъй като точно този вид е водещ по отношение на наранявания и ухапвания от змии в Северна Америка. И все пак гърмящите змии рядко хапят, освен ако не бъдат заплашени или провокирани. При своевременно лечение, ухапванията рядко са фатални. Ясно е, че става въпрос за вид отровна змия, която трябва да бъде класифицирана.
Класификация и наименование на гърмящата змия
Гърмящите змии са група отровни змии, принадлежащи на родовете Crotalus и Sistrurus, от подсемейство Crotalidae.
Всички видове гърмящи змии са усойници. Научното им название - Кротали, произлиза от гръцки и означава кастанета. Името Sistrurus има латински произход и се превежда като гърмяща опашка.
Известни са 35 вида гърмящи змии, които имат между 65 и 70 подвида. Всички произхождат от Америка, а регионът им варира от щатите Южна Алберта и Южна Британска Колумбия и стигат до централна Аржентина.
Популярното им име идва от дрънкалката, разположена на края на опашката, която издава силен тракащ шум при вибрации, който възпира хищниците и предупреждава хората.
Разпространение и местообитания на гърмящата змия
Тези змии са хищници, живеещи в широк спектър от местообитания и ловуващи малки животни - бозайници и птици.
Тези змии, родом от Америка, са приспособени да живеят в различни местообитания. По-голямата част от тях в американския югозапад и Мексико. Четири вида могат да бъдат намерени на изток от река Мисисипи и два в Южна Америка. В Тексас и Аризона има най-много гърмящи змии.
Почти всяко местообитание, способно да поддържа живота на сухоземно гръбначно животно, е подходящо за тях. Повечето живеят в близост до скалисти зони. Скалите им дават прикритие от хищниците, плячка и места, където да се напичат. Намират се обаче често и в блатата, прериите, пустините и горите. Диапазонът в температурите, който предпочитат, е от 26 до 32 градуса.
Външен вид и особености на анатомия на гърмящата змия
Повечето гърмящи змии са светло кафяви или сви на цвят, но има видове, които могат да бъдат обагрени в ярки цветове - розово или червено. Възрастните са обикновено между 0, 5 и 2 метра, но могат да стигат и до 2, 5 метра. Тежат от 2 до 15 килограма.
Тези змии са много интересно нашарени. Маркировката на няколко вида е от напречни линии, но повечето демонстрират тъмни шарки, напомнящи диамант, шестоъгълници или ромбове на по-светъл фон, най-често сив или светлокафяв. Някои имат различни нюанси на оранжевото, розовото, червеното или зеленото по тялото си.
Много интересни са сетивните им органи. Подобно на всички останали гадинки като тях, те имат 2 органа за усещане на плячката - очите и набор от ямки, които чувстват топлината на тялото. Така локализират плячката и се придвижват към нея. Поради голямата чувствителност и плътност на топлинните рецептори, гърмящата змия може да усети температурни промени в 3 хилядни от градуса в непосредствена близост. Очите им са приспособени повече за нощна употреба, способни са и на хоризонтално въртене.
Тези влечуги имат много силно обоняние. Усещат дразнители както с обонянието така и с езика си, но за разлика от обонянието слухът им не е особено добре развит. Усещат повече вибрациите по земята, които се предават до слуховия им орган.
Зъбите на гърмящата змия са особено важна част от анатомията, тъй като чрез тях става отровното ухапване. Самият процес представлява свиване на мускулите отстрани на отровните жлези, което притиска отровата през каналите и я изстрелва към зъбите. Когато не ги използва, зъбите остават сгънати към небцето.
Отровата на гърмящата змия е хемотоксична, разрушава тъканите, причинява некрози и нарушено съсирване на кръвта. Отровната токсичност на този вид се смята за една от най-високите в света. По-старите змии притежават по-мощна отрова, а по-едрите могат да съхраняват по-голям обем отрова.
Друг важен атрибут на анатомията е дрънкалката, с която змията издава звук. Тя се състои от поредица от кухи сегменти от кератин, които са получени чрез модифициране на люспите, покриващи върха на опашката. На края на опашката има мускули, които треперят и карат тези сегменти да вибрират и да издават този шум, от който идва и името на влечугото. Те трептят 50 пъти в секунда.
Гърмящите змии пътуват често, вдигайки края на опашката, за да предпазят този сегмент от щети, но все още има много причини, които ги карат да откъсват някои от крайните пръстени на опашката.
Важна отличителна черта е, че мъжките имат по-дълги и по-дебели опашки от женските, освен това те се стесняват постепенно, докато при женските - рязко.
По кожата на змията, която се сменя ежегодно, има люспи, които пазят тялото. Кожата осигурява хидратацията, служи за усещане на температурните промени и е сложно оформена, за да изпълнява и камуфлажни функции.
Възпроизвеждане на гърмящите змии
Повечето гърмящи змии се чифтосват през лятото и есента, но има и видове, които се размножават през пролетта или пролет-есен.
Женската отделя хормони, които оставят следа, а мъжката я следва, ползвайки езика и други органи за водач. Някои видове се бият през размножителния сезон за женските. По-големите мъжки прогонват по-малките.
Гърмящите змии са яйценосни, като повечето змии, но всъщност може да се определят като яйцеживораждащи, защото раждат живи малки, след като са снесли яйца вътре.
При раждането гърмящата змия показва сложно поведение, подобно на това на бозайниците. Често майката остава в гнездото при малките за няколко седмици. Женската се размножава веднъж на 3 години и дава живот на 5 до 20 малки.
Хранене на гърмящата змия
Гърмящата змия се храни с мишки, плъхове, зайци, катерици, малки птици и други дребни животни. Те дебнат плячката си или я търсят в дупките, където се крие.
Гърмящите змии убиват плячката си бързо с отровна захапва, за разлика от други видове змии, които удушват жертвите си. Ако плячката се отдалечи, преди да умре, гърмящата змия може да я последва по аромата. Когато я открие, тя я проверява за признаци на живот, като я блъска с муцуната си, следва и обонянието си. След това тя търси главата на жертвата, тъй като я поглъща откъм главата, за да може краката и крилата да се сгънат в ставите по начин, който прави тялото максимално компактно.
Стомашните течности на змията са много мощни и позволяват храносмилане не само на месо, но и на кости. Ако плячката е малка, змията продължава лова, а ако е достатъчна, тя намира топло място, където да се свие и почива, докато усвои храната.
Що се отнася до течностите, за да бъде хидратирана тази змия, нужно е да има собственото телесно тегло във вода за година, за да не страда от дехидратация. В големи водни басейни гърмящата змия потапя главата си и поглъща вода, често необходимото количество течности се приемат с кръвта и телесните течности на жертвата.
Самите гърмящи змии също са много честа жертва на други хищници, особено малките им. Нападат ги както хищни птици, така и бозайници. Змиите биват избивани и от човека, затова някои видове от тях са в застрашена позиция, но като цяло статусът им е на добре запазена популация.
