Повечето притежатели на скунксове ще се впуснат да ви убеждават, че техните любимци са най-чудесните и интелигентни същества. Голяма част от феновете обаче ще признаят, че съжителството е възможно поради хирургическо премахване на мирисните им жлези. За да се насладите на екзотичния домашен любимец и той на вас обаче, трябва да имате предвид и други неща.
Латинското наименование на вида е Mephitis mephitis. Възрастните индивиди достигат размери между 35 и 88 сантиметра, пък теглото им е около 8 килограма. В плен, при добра грижа, живеят между 7 и 10 години. Що се отнася до грижата им, понякога нещата стават засукани и предизвикателствата са много.
Поведение на скункса
Няма как да не отбележим, че тези пухкавелковци са изключително упорити магарета. Грижата за тях е по-трудна, но за компенсация животинката е обикновено приятелски настроена и любвеобвилна, обича да забавлява и играе. Любопитството им няма граници, което често ги принуждава да се пъхат, където не трябва. Ако някоя ваша вещ изчезне, проверете леглото на скункса ви – често крадат предмети, за да осигурят допълнителен комфорт в „леговището“ си.
Този вид по никакъв начин не търпи да бъде затварян в клетка за дълго време. Трябва да бъде изолирана площадка за игра във вашия дом, където да бъде стимулиран да играе. Тъй като обичат да копаят, ще търсят места да драскат и хапят – това може да се окажат вашите дървени мебели.
Кастрацията на скункса е препоръчителна, тъй като женските и мъжките са изключително агресивни едни към други, което пък е механизъм, който събужда овулацията при женската. Нерядко това поведение достига до наранявания не само между животните, но и на хората.
Домът на скункса
Отглеждането на скункса в домашни условия е вътрешно, особено когато мирисните жлези са налични, тъй като пръскането с миризма се случва като защита от врагове – вкъщи такива не съществуват. Обособете място, където да е „леговището“ на скункса – голяма кучешка клетка ще свърши работа. Макар да обича да обикаля, животното се нуждае от безопасно място, където да почива. При излизане от вкъщи може да затваряте скункса в клетката, за да не направи бели, но имайте предвид, че дълго време не бива да стои вътре. Ако пък отглеждате любимеца навън, осигурете клетка с размери 180 на 180 сантиметра, в която да има и гнезденце.
Вашият дом трябва да е обезопасен за екзотичното животно, особено внимателни бъдете да не избяга. Ако успее да се измъкне от вкъщи, този вид е способен да изходи километри разстояние, докато съвсем се изгуби и не може да се върне вкъщи. Ако смятате да извеждате скункса навън, научете го да свиква с нагръдник и каишка от ранна възраст. Заредете се с търпение – скунксът бавно се учи на тоалетни навици и постоянно трябва да му се напомня къде е мястото за изхождане.
Хранене на скункс
В дивата природа скунксовете са всеядни и ядат, каквото намерят. Бебетата трябва да се хранят няколко пъти дневно, а възрастните – сутрин и вечер. Възможно е да намерите готови пакетирани храни на пазара, но най-вероятно повече късмет ще имате онлайн. Не хранете скункса с котешка храна! Тя е богата на мазнини и протеини, количеството на които е нездравословно за вида.
Ако предпочитате да приготвите домашна храна, включете 60-70 процента протеин (пиле, яйца, риба или насекоми), а останалото може да е разнообразие от зеленчуци. Не се препоръчват консервираните зеленчуци поради наличието на сол в тях. В диетата могат да се включват ядки, варива, кучешка храна и кисело мляко. Плодовете се дават само като лакомство и не всекидневно. Предлагайте храни, богати на таурин и калций – ако не намерите такива, доверете се на добавки. Шоколадът е опасен за тези животни.
Както всяко животно, и скунксът се нуждае от достъп до чиста вода, макар да пие рядко и по малко. Обикновено това животно си набавя водата от зеленчуците, които яде.
Здравето на скункса
Ако предпочитате да заложите на кастрация, оптималното време за тази операция е между 4 и 6-месечна възраст. Премахването на мирисните жлези се случва горе-долу по същото време, даже и по-рано, докато малките са още при развъдчика. Сравнително малък брой ветеринари са способни да извършат тази манипулация и може да ви се наложи да пътувате до други градове, за да бъде изпълнено. Тези пухчовци се ваксинират срещу често срещаните при кучета и котки заболявания (гана, например) и се обезпаразитяват. Със сигурност имайте пряка връзка с ветеринарен лекар, който да наблюдава животното регулярно като пациент и може да осигури медицинска помощ при нужда.
Има много митове и легенди, когато се споменава заболяването бяс. Макар често скунксовете да са преносители на бяс в дивата природа, не може да поставим всички животни под знаменателя на носители – за начало, то трябва най-малкото да е имало контакт с инфектирано животно, за да пренася вируса. Ваксина за бяс не се прилага при тези животинки и при случай на ухапване ще се тества. За жалост, тестването за бяс е еквивалентно на евтаназиране на животното и изследване на трупа му, което е обикновената практика за всички видове, при които ваксина за бяс не е разработена. Някои ветеринарни лекари прилагат създадените за кучета и котки ваксини, но малко се знае за ефективността им при скунксовете.
Легално ли е отглеждането на скункс
Преди да решавате каквото и да е било, проверете на ниво местна власт дали притежанието на скункс като домашен любимец е разрешено. При първото оплакване от някого е възможно да загазите сериозно, а самото животно да се конфискува или евтаназира. В никакъв случай не взимайте животно от дивата природа, за да го гледате като домашен любимец.
Откъде да вземем скункс
Препоръчително е да намерите развъдник с добра репутация, в случай че се чудите откъде може да закупите скункс за домашен любимец. Най-много животинки са налични на пролет. Имайте предвид, че цената на скункса не е ниска и варира между стотиците. По-висока цена, разбира се, ще е на животните, които са кастрирани и обезмирисени.
Ако ви се нрави идеята за умно, любящо и игриво животинче като скункса, но грижата му ви се струва трудоемка, може да се насочите към други, отново екзотични варианти – миеща мечка или виетнамско прасе, например.
