Една малка птица се асоциира с романтика, свързва се с религиозни вярвания, защото символизира Божия син и в същото време е домашен любимец, както и обект на кулинарни специалитети. Нашата страна е с най-богата фауна от тези птици през периодите миоцен и плиоцен, а в същото време сега е дала един нов род и 8 нови вида на науката. Тази птичка е чучулигата.
Дали познаваме добре най-добре представената у нас птица?
Винаги може да се научи нещо ново за познат вид, чиято песен често чуваме и понякога различаваме сред другите песнопойци.
В Китай тази птичка се отглежда традиционно като домашен любимец. В Пекин ги учат да имитират гласа на други пойни птици и животни. Старомоден навик на пекинците е да преподават на своите пернати 13 вида звуци в строг ред. Тези птици, които могат да изпеят всички 13 звука в реда, в който трябва, са най-високо ценени, а всяко нарушение в песните намалява стойността на птицата.
Наистина много интересни неща има около чучулигата, които могат да се научат и затова тя заслужава специално внимание.
Произход на чучулигата
Чучулигите принадлежат към разред Passereriformes - Врабчоподобни, подред Passeri на семейство Alaudidae - Чучулигови.
В момента съществува 17 признати рода чучулига и 91 вида.
Тези интересни птици живеят предимно в Стария свят. Около 57 процента са жители на Африка, около 19 процента населяват Африка и Евразия, 16 процента са в Азия, 6 процента само в Евразия и 1 процент в Новия свят.
Рогатата чучулига е единственият вид чучулига, произхождаща от Северна Америка. Има видове въведени във Ванкувър и Британска Колумбия. Птиците са представени и в Австралия и Нова Зеландия. Антарктида е единственото място, където не могат да бъдат срещнати птиците.
Местообитания и среда на живот на чучулигата
Чучулигата обитава откритата провинция, както в умерените, така и в тропическите региони. Местообитанието им включва: храсталаци, савана, пустиня, тундра, пасища и земеделски земи. Птиците могат да бъдат намерени в местообитания в крайбрежни зони на морското равнище до планински райони на 4 хиляди метра височина.
Как изглежда чучулигата?
Чучулигите са малки до средни птици. Дълги са от 11 до 19 сантиметра и тежат от 15 до 75 грама. Имат дълги крака, крила и опашка. Повечето видове имат дълги прави нокти на задните си пръсти. Дължината на нокътя зависи от местообитанието на птицата. По-дълъг нокът се среща при видове, които обитават места с мека почва и малко растителност, а по-късите нокти са притежание на птици, които живеят в райони с по-твърда почва.
Тяхното кафяво оперение, което варира от светлокафяво до червеникаво, е доста загадъчно и хармонира с цвета на почвата. Някои видове имат гребени или кичури пера на главата си.
Половете си приличат, но мъжките са малко по-едри и имат по-ярък и по-отчетлив цвят и маркировка от женските. Видът Alauda razae показва полов диморфизъм в дължината на човката. Тази на мъжкия е с 20 процента по-дълга от на женската, което води до предположение, че двата пола използват различни източници на храна.
Чучулигите линеят един или два пъти в годината в зависимост от вида. Чучулигата е единствената птица, която губи всичките си пера при първото линеене. По отношение на перата чучулигата прилича на повечето земни птици. Малките имат по-различно на цвят и шарки оперение от възрастните.
Поведение и начин на живот на чучулигата
Повечето чучулиги живеят самотно, въпреки че се наблюдава да се стигат в селскостопанските поля, за да се хранят, а други се събират в размножителния период и при миграцията. Някои видове са заседнали, други са номади, движат се според валежите и запасите от храна, а трети мигрират на дълги разстояния. Популациите им са малки, но се срещат по-гъсто във висококачествените местообитания.
Чучулигата тича, а не скача по земята като врабчето, нищо че принадлежи на Врабчоподобните. Рядко каца по храсти и дървета, освен когато пее. Тези видове, които живеят в пустинни райони, стоят на сянка през горещите часове на деня под тревни участъци.
Тези птици са териториали и защитават района си с песен и полети. Някои вдигат и показват гребените си.
Песента на чучулигата
Чучулигите имат по-сложни обаждания от повечето птици и често екстравагантни песни, издавани по време на полет, са, за да може мъжката да се покаже. Тези мелодични за човешкото ухо звуци са осигурили на чучулигата централно място в поезията, музиката и фолклора на народите.
Размножаване на чучулигата
Въпреки че има някои наблюдения за полигамно поведение, като цяло чучулигите са моногамни. При образуване на двойката, женската основно отговаря за гнездото, инкубацията и размножаването, но в храненето на малките участват и двамата родители.
Мъжките изпълняват висок вълнообразен полет, придружен с песен. Те разрошват перата си, показват гребена си и се покланят или подскачат по земята. Ухажването се среща при някои от видовете. Обикновено пеят мъжките в периода на ухажване, но това може да се случи и с женските по време на формирането на двойката.
При чучулигата размножаването е сезонно, по времето, когато има най-много насекоми и семена. Гнездото се прави на земята, в непосредствена близост до буци пръст с трева, за по-добра циркулация на въздуха и охлаждане. Гнездата са построени от трева, листа, растителни влакна, понякога облицовани с трева и пух.
Яйцата в едно гнездо са от 3 до 5, но може да са и от 1 до 8. Те са гладки бели или светло сини, със сиви или маслиненокафяви точки. Интервалът на снасянето им е през ден.
Мътенето продължава 10 до 16 дни, пилетата се излюпват синхронно и се хранят с насекоми или семена. Напускат гнездото след около 10 дни. Родителите им обаче продължават да ги хранят още 18-20 дни.
Хранене на чучулигата
Чучулигите са всеядни птици и намират храната си на земята. Те ядат много видове насекоми в допълнение към семената, тревите, листата, пъпките, плодовете и цветята, особено през зимата, когато насекомите са по-труднодостъпни.
Някои видове чучулиги ядат и охлюви, които разбиват в скалите, за да счупят черупката им. Формата на човката на птиците е адаптирана към хранено им. Някои имат изкривени човки, за да могат да копаят ларвите на насекомите, докато при други човките са здрави, силни, за да ядат с тях семена.
Самите чучулиги също са храна за редица хищници. Соколите, совите и свраките ловуват чучулиги. Възрастните птици, малките пилета и яйцата са храна на някои бозайници. Невестулката, скункса и катерицата, миещите мечки и домашните котки са други животни, хранещи се с чучулиги или яйцата им. Гнездови хищници са полевките, землеровките, враните, следствие на което около 90 процента от гнездата на чучулигата търпят нападения от хищници.
Младите птици напускат рано гнездото и се смята, че това намалява хищничеството. Оперението, което се слива със земята, също помага на птиците да се крият от враговете си.
Човекът също се явява хищник спрямо чучулигата. В кулинарията птиците се ядат с напълно непокътнати кости и се смятат за деликатна, здравословна и лека храна.
В България всички срещащи се 9 вида чучулиги са под закрила на закона. Това са: полската чучулига, късопръстата чучулига, сивата чучулига, ушатата чучулига, качулатата чучулига, горската чучулига, дебелоклюната чучулига, белокрилата чучулига и черната чучулига.
