Сравнително скоро, от 1750-1800 година, гугутката е забелязана в нашата страна. Първото описание у нас е от 1838 година в покрайнините на Пловдив. Интересен факт е, че от всички 10 хиляди вида птици на планетата, гугутката е единствената, за чието съществуване е съобщено за първи път от България. С това нашата страна става известна в науката орнитология.
Гугутката е изключително интересна птица, няма друга, за която да се каже, че както през зимата, така и през лятото двойката симпатични птички са винаги заедно. През зимата са плътно прилепени една до друга, за да се топлят. Изразът Влюбени като гугутки е добре познат на всички и не е случайно, че тези птици са символ на любовта.
Като добавим и това, че става въпрос за много миловидни, симпатични и миролюбиви птици, не е изненада, че са толкова обичани от хората. Те са един от символите на София и на страната изобщо.
Гугутката е гълъб и като представител на това семейство, тя отдавна има място в човешкото съзнание. В християнската традиция гълъбът е символ на Светия дух, а гугутката - на всеотдайната и безкористна любов. Мелодичното гукане, което издава птицата, допълва този образ.
Няма човек у нас, който да не е виждал гугутка, повечето хора знаят и навиците на птицата, но винаги може да се научи още нещо за нея.
Класификация и етимология на гугутката
Евразийският гълъб с яка на шията с латинско название Streptopelia decaocto e вид гълъбова птица, произхождаща от Европа и Азия. Въведена е в Япония, Северна Америка и Карибите. Поради огромния си глобален обхват и тендинцията на увеличаване на популацията, птицата се счита за един от най-големите колонизатори и е вписана като най-малко застрашена в Червената книга.
Columba decaocto е научно название, предложено от унгарския натуралист Имре Фривалдски през 1838 година, когато описва евразийският гълъб с яка край Пловдив. Сега видът е поставен в род Streptopelia, въведен през 1855 година от френския орнитолог Бонапарт.
Евразийската гугутка е тясно свързана с гугутката от Югоизточна Азия и птицата от Субсахарна Африка, като така се образува един супервид.
Африканската гугутка е малко по-малка и по-бледа, но нейните призиви са много отчетливи, по-различни от гукането, което познаваме от евразийската гугутка.
Родовото име - streptos означава яка, а peleiaсе превежда като гълъб. В митологията на гърците има мит за недоволната прислужница, която се оплаквала на боговете, че не получавала добра заплата и искала хората да научат колко лошо заплащане получава. Затова Зевс създал този гълъб, който вика Дека окто, или 18, колкото монети получавала прислужницата за труда си.
Как изглежда гугутката
Гугутката е средно голям гълъб, по-малка от горския гълъб. Подобна е по дължина на скалния гълъб, но е по-тънка, с по-дълга опашка.
Средната дължина на птицата е 32 сантиметра от върха на клюна до върха на опашката. Теглото на гугутката варира от 125 до 240 грама. Има размах на крилата 47-55 сантиметра.
На цвят като цяло е сиво-кафява до розово-сива, на гърба е малко по-тъмна, под крилото има сиво-синьо петно. Перата на опашката на птицата са сиво-кафяви отгоре и тъмно сиви и бели отдолу. Външните пера на опашката също са белезникави отгоре. Най-отличителната особеност на птицата е черната полуяка, обшита с бяло на тила, откъдето идва името на птицата.
Има къси червени крака и черен клюн. Ирисите на очите са червени, но от разстояние изглежда, че има черни очи, тъй като има големи зеници. Окото на гугутката е заобиколено от малка част от гола кожа, която е бяла или жълта.
Двата пола са неразличими на вид, а младите се познават по неразвитата яка и кафявия ирис.
Разпространение и местообитания на гугутката
Гугутката не е мигрираща птица (като белоглавия лешояд, бекас, лебед, щъркел, лястовица, чучулига, птиче орехче и др.) но е силно разпръсната. През последния век птицата колонизира света като пътува далече извън родния си ареал, за да колонизира по-студените части на света.
Първоначалният ареал на птицата е бил топла, умерена и субтропична Азия, от Турция до Южен Китай и на юг от Индия до Шри Ланка.
След като е съобщено през 1838 година, че птицата е видяна в България, тя бързо се премества на север. Достига Германия през 1945 година, Великобритания през 1953 година, Ирландия през 1959 година. До края на ХХ век стига до Арктическия кръг в Норвегия. Като скитаща птица стига Исландия, но не колонизира там.
До 2015 година гугутката е претърпяла повече от 1, 5 процента годишно увеличение на популацията си в почти целия си ареал в Северна Америка като преобладава в крайградските и някои селскостопански райони над местните видове.
Парковете, градините и селскостопанските дворове са най-често избираното място за гнездене на гугутката и зимуване.
Размножаване на гугутката
Гугутките се размножават в близост до човешките жилища навсякъде, където хранителните ресурси са в изобилие и има дървета за гнездене. Почти всички гнезда са в разстояние на 1 километър от обитаеми сгради.
Женската гугутка снася 2 бели яйца в рехаво направеното гнездо и ги мъти нощем, а мъжкият я сменя денем. Инкубацията трае от 14 до 18 дни, а малките получават оперение след 15 до 19 дни.
Гугутката се размножава през цялата година, стига да има храна. През зимата този процес спира, ако е студено. Птицата има до 3-4 размножавания на година, а понякога 6. Птиците са моногамни животни и се грижат заедно за малките.
Хранене на гугутката
Тази птица не е от най-предпазливите и се храни близо до хората. Най-големите популации са около фермите, където е разпръснато жито и където са складовете за зърно. Тъй като гугутката е стаден вид, най-големи ята се образуват там, където има най-много храна, насекоми и млади филизи.
Като основно растителноядна птица гугутката обича да яде царевицата и пшеницата, а също хранителните отпадъци от човешката храна. Лови и насекоми.
Някои интересни факти за гугутката
В началото на настоящия век гугутката намалява като численост у нас и това се дължи на свраките. Те нападат яйцата и малките пиленца в гнездата.
Гугутката е една от най-общителните птици. Дивите екземпляри не се боят да кацат близо до човека и да се хранят направо от ръката му.
Според орнитолозите гугутката е изходен вид за създаването на домашната гугутка. Кръстосва се с нея успешно в естествената си среда.
Гугутката е ловен обект. Позволена е за отстрел от втората събота на месец август до 31 декември.
Отглеждане на гугутка като домашен любимец
Любителите на гълъби са една значителна група хора. Те създават свои гълъбарници и отглеждат питомците си в много по-свободен режим, отколкото коя да е друга птица.
Диамантената гугутка е един от декоративните видове гугутки, които се отглеждат в гълъбарник у нас. Известна е обаче с агресивния си нрав по време на мътене.
Гугутката смехурка, позната и като скумрийка, е друг вид за домашно отглеждане, известен с непретенциозността си и доверието си към хората.
Друг вид, представляващ интерес за гълъбарите, е сенегалската гугутка, която се отличава с кафяво - червеното си оперение. Тя също се отглежда като декоративна птица.
При правилно отглеждане тези домашни любимци могат да живеят до 15 години.
Прочетете също за: гургулицата, гълъб преметач и лахор.
