Гълъбарството е интересно хоби, практикувано от много хора. Любителите на тези птици знаят много неща за различните видове гълъбови птици, но останалите хора различават гълъбите само като един вид птица на фона на останалите пернати.
Гълъбите обаче са огромно семейство, в което забележимо място заемат дивите представители на гълъбите, наречени гривяци. Те са интересен клон на семейството на гълъбите и са ловен обект. Ловците казват, че гривякът е изключително атрактивен и труден обект, ловът му е позволен, защото не е защитен от закона вид.
Гривяк и други представители на гълъбите
Гривякът е най-едрият див гълъб у нас. Той е двойно по-голям от полудивите градски гълъби, които са навсякъде - от площадите, до первазите на прозорците. Такъв едър гълъб не може да бъде объркан с друга птица от това семейство.
Лесно се различава и по време на полет, особено от ловците. Полетът му е по-плавен и тежък от този на другите гълъби, но само като махове на крилата. Птицата не е по-бавна от губгулицата. Визуалната разлика идва само от размера на гривяка. Той лети с 50-60 километра в час и това се има предвид при лова му.
У нас гривяк може да бъде забелязан през всички сезони, само при много тежка и студена зима птицата отлика към Беломорието. Те са наплашени и много зорки птици, които обикновено летят високо, за да е труден отстрелът им.
Разпространение и местообитание на гривяк
Гривякът е широко разпространена птица, представител на семейство Гълъбови. Населява цяла Европа и по-голямата част от Азия. Среща се по-рядко в Северна Африка. Много добре разпространен е в България.
Обитава горски местности, като се изкачва до 1800 над морското равнище, но във високите места числеността им не е голяма. По-голяма численост се наблюдава през есента, когато от север започват да долитат по-големи ята, които се задържат временно у нас, а после отлитат на юг. Ако буковите дървета дават добър плод, гривяците остават да зимуват у нас и в по-студени зими.
Най-предпочитани и типични местообитания на гривяка са широколистните гори в близост до обработваеми площи. Гнездят и в смесени или дори иглолистни гори, ако могат да намират храна наблизо.
Как изглежда гривякът
Възрастният гривяк има внушително тегло за такъв вид птица, той достига до 600-650 грама, а само едното му разперено крило е с дължина 30 сантиметра. Цялото му тяло е с дължина до 40 сантиметра, а размахът на двете крила е до 70-80 сантиметра.
Съществува полов диморфизъм в птицата, на само в размера. Мъжкият е по-масивен, докато женската е с по-фини и източени черти. Друга разлика не се забелязва.
Главата на птицата е средно голяма, гладка.
Очите му са кръгли с бледо жълтеникав цвят.
Човката му е дълга, леко извита на върха, на цвят е бледо розова или жълтеникава.
Опашката на гривяка му е удължена и по-тъмна на цвят в сравнение с останалото оперение. Отзад е леко заоблена и има един тъмен кант, който добре се забелязва при полет, заедно с белите петна по крилете.
Оперението има основен сивопепеляв цвят, който преобладава по главата, гърба, крилете, с изключение на предните ръбове, по които има симетрично разположени бели петна.
Възрастните птици имат по едно бяло петно отстрани на шията, което при младите екземпляри липсва, появява се по-късно.
Долната част на гривяка, на корема цветът му е по-светъл с фин бледорозов оттенък, а на гушката може да се види и преливащ се зеленикав или виненочервен пояс с метален оттенък.
Краката им са червени на цвят, а цялата дължина на птицата, от клюна до опашката достига 40-44 сантиметра.
Размножаване на гривяк
Гривякът е моногамна птица, която образува стабилна двойка през целия период на гнездене. Най-често мътят по два пъти на сезон, но може да се случи да го правят и по три пъти.
Първото им гнездене е през месеците април и май, а гнездото си правят на някое по-високо дърво. Високата позиция им е много важна, за да имат поглед над опасностите.
В някои местообитания обаче, където няма гори, тези гълъби гнездят на земята или в пукнатини на крайбрежните скали. Такива гнезда се откриват в Шотландия.
Гривяците са много придирчиви при избор на строителен материал за гнездото. Всяка клонка се оглежда и изследва преди да бъде отнесена към мястото, където ще се прави гнездо.
Женската снася по две яйца. Обикновено женската започва да мъти още след снасянето на първото яйце и по тази причина малките не са еднакви на големина, първите са по-едри. Мътенето е работа и на двамата родители, но повече с това се занимава женската.
Малките се излюпват след 17-18 дни, растат бързо и след един месец напускат гнездото. Първите дни прекарват с родителите си, но после образуват самостоятелни ята.
Хранене на гривяка
Гривяците се хранят със семената на културните растения, бурените, иглолистните дървесни или храстови видове. Ядат също дъбов и буков жълъд, горски плодове като къпини, ягоди, боровинки, плодове пъпки, зелени части на растения и други.
Редовно поемат дребни камъчета за храносмилане.
Обикновено се хранят на земята, но може да кълват жълъдите и ягодите по дърветата и храстите.
Начин на живот на гривяка
Гривякът е много предпазлива птица. Той се крие в най-гъстите части на короната на ниско дърво, а ако е на високо дърво, каца на самия му връх и наблюдава наоколо. Птицата има отлично зрение и забелязва всичко, което става наоколо.
В определени часове сутрин и следобед гривякът ходи за храна и е много активен в храненето през лятото. По обяд, когато са големите летни горещини, си почива в крайречни високи дървета, обрасли долове, но най-вече на самотни дървета в полето. Голите сухи клони на такива дървета са предпочитаната площадка за междинно кацане. Местата със ситни камъчета за поглъщане са им важни.
Привечер птиците се вдигат и тръгват обратно от полето към горите, където нощуват. Движат се по едно и също трасе и веднага кацат, ако видят други гълъби, вече кацнали на земята. По време на ловния сезон са особено бдителни и оставят по един възрастен гълъб на пост, който наблюдава за опасности.
По своя характер гривякът е общителна птица и не обича самотата. Поради това се движи в ята, както и стои гнездата си близо до други представители на вида. Храненето също се извършва в компанията на други гълъби.
Естествени врагове на гривяк
В дивата природа гривякът е плячка на различни животни, което го е направило много бдителен вид. Нападат го най-вече дивата котка и бялката и златката, както и някои по-едри грабливи птици. Те нападат не само възрастните птици, но и разрушават гнездото и ядат яйцата на гривяка.
Както с повечето птици, най-опасен враг е човекът. Отстрелът на този ловен обект се прави от колиба или по време на прелета му. Ловуват го и групово, както и чрез дебнене, докато пасе или търси камъчета, по време на водопой и други.
Стопанско и ловно значение на гривяк
Този едър гълъб е интересен обект на спортния лов, защото полетът му е бърз и стремителен и трудно се сваля, изисква много търпение и ловни способности. Месото му обаче е твърдо и не притежава добри вкусови качества.
Прочетете също за:
