В птичето царство у нас гургулицата е добре позната и ценна като ловен обект. Тя е елегантна птица, доста по-дребна от гривека, с когото са от едно семейство.
Сред орнитологичните изненади в последните 10 години е попадането на този доскоро обикновен вид птици сред застрашените. Популацията е толкова намаляла, че в съседна Сърбия ловът на гургулици е забранен от закона. Такива забрани се подготвят в Беларус и Русия.
Тази красавица в птичия свят заслужава да бъде опазена. Гургулицата, която избира своя спътник веднъж за цял живот, е символ на вярност във Великобритания. Често я бъркат с гугутката, но гургулицата е по-красива и е прелетна.
Какво може да се научи още за гургулицата и за нейното място в семейството на гълъбите? За целта трябва да се разгледа тази интересна птица.
Класификация и етимология на гургулицата
Гургулицата е с латинско название Steptopelia turtur и е член на семейството на гълъбите - Columbidae. Тя е най-дребният член на това семейство.
Описана е официално от шведския натуралист Карл Линей през 1758 година в Х издание на Sistema Naturae. Той поставя гургулицата с всички останали гълъби от семейство Columbidae и изковава биномиалното име Columbа turtur. Специфичният епитет туртур е латинската дума за костенурка.
Сега видът е поставен в род Streptopelia, който е въведен през 1855 година от френския орнитолог Чарлз Люсиен Бонапарт.
Признати са 4 подвида:
- северният повдид се наблюдава в Европа, Мадейра и Канарските острови до западен Сибир;
- персийски подвид, който се наблюдава в Северозападна Африка до Иран и Западен Китай;
- сахарски подвид - живее в Южна Сахара;
- египетски подвид - намира се в Египет и северен Судан.
Въпреки изписването на името като turtur птицата няма връзка с костенурката, а е уподобяване на звука, който издава птицата при пеене.
Името на рода е от старогръцкото Steptos, което се превежда като яка и pelia, което е думата за гълъб.
Описание на гургулицата
Най-дребният представител на гълъбовите птици у нас е с размери 26-28 сантиметра дължина и тегло от 100-156 грама, а размахът на крилата е 48-53 сантиметра.
Гургулицата може да бъде разпозната по кафявия цвят на гърба си и черно-бялото райе отстрани на врата. Опашката е добре забележима - клиновидна, а външните опашни пера са с бели върхове, крайните две са също с бели външни ветрила.
Когато се гледа отдолу, благодарение на белите ветрила под опашката, открояващи тъмните основи, прилича на черно петно на бяла основа. Вижда се и когато птицата спира да пие вода и повдига разперената си опашка. Зрялата птица има глава, шия, рамене в синьо-сиво, а крилата са канелени на цвят, изпъстрени с черно.
Гушката и предната част на гърдите са с оттенък на винен цвят, а коремчето е бяло. Черно-бялата лепенка отстрани на врата на гургулицата отсъства при младите птици, които са с едноцветна кафява окраска.
Човката на птичето е черна, а краката и ирисите на очите са червени. Младата птица е с кафяви крака. Възрастов диморфизъм съществува, но е слабо изразен. Малките пилета са покрити със сламеножълт пух.
Разпространение, местообитания и поведение на гургулицата
Гургулицата е мигриращ вид със западен палеарктически обхват, обхващащ по-голямата част от Европа и Близкия изток, включително Турция. Този европейско-туркестански вид гнезди в Европа и е прелетен. Зимува южно от Сахара, Сенегал и Судан.
Плътността на популацията е неравномерна, като най-висока е в районите с разредени гори и мозайка от дървета и храсти в близост по открити площи.
Пролетният прелет е през април, а отлитат на юг през септември. Най-многобройни са в равнините. Това е птица на открити, а не на гъсти гори. Често се храни на земята. От време на време гнезди в големи градини, но е изключително плаха, вероятно заради огромния ловен натиск. Полетът се описва като устремен, но не е забележително бърз. Полетът е като този на обикновения дървесен гълъб, но се чува пукането на крилата при слизане надолу.
Пристигайки напролет, гургулицата известява този факт със своята разхлаждаща, мъркаща, но доста дълбока и вибрираща песен, при която се чува звук характерен звук, дал научното име на птицата. През есента гургулиците образуват големи ята, които могат да се видят в близост до обработваеми площи.
Гургулицата прекарва по-голямата част от деня по дърветата. На земята слиза сутрин и привечер, когато се храни и по обяд, когато пие вода.
Преди да отлети наесен гургулицата се храни със засилена интензивност, за да се подготви за есенния прелет.
Хранене на гургулицата
Семената представляват основната храна на гургулицата. През първата половина на лятото тя яде основно семената на диви растения, а през втората част на културни видове. Особен афинитет има към семената на маслодайните растения като слънчогледа, конопа и други.
Яде също така насекоми, а охлювите са деликатес. Самата птица е плячка за редица хищници. Жертва е на кръстатия орел, бухала, обикновения мишелов, малкия ястреб, но по-често на големия ястреб. Могат да станат жертва и на земни хищници.
Размножаване на гургулицата
Гургулицата гнезди поединично или в рехави групи като предпочита широколистни гори, овощни градини, паркове, крайречни насаждания, малки горички сред обработваемите площи, а понякога и единични дървета в полето.
Гнездовият сезон започва през април или началото на май. Гургулицата избира ниски дървета до 1. 5-2 метра и високите храсти, най-много до 2-3 метра от земята. Там свива плоско, направено от клечки гнездо. То прозира и често отдолу се виждат яйцата. Понякога използва стари гнезда на пойни птички - на грозда и на червеногърбата сврачка най-често.
Гнездовият период е от втората половина на април до края на юли. Мътила и люпила могат да се видят и през август също така. Само по време на размножителния период може да се чуе гласът на гургулицата.
У нас гургулицата гнезди 2 пъти в годината. Броят на яйцата в гнездото е най-малко две. Мътят ги и двамата родители в продължение на 13-14 дни.
Яйцата са бели, елипсовидни по форма. Размерите им са най-често 29. 6 на 22. 5 милиметра. Приличат много на яйцата на гугутката, но са малко по-малки. За малките пиленца се грижат и двете птици солидарно.
Малките напускат гнездото на 16-18 дни. Този кратък период на обгрижване дава възможност на двойката да отгледа две потомства, през май и през юни-юли.
Стопанско значение и численост на гургулицата
Гургулицата има стопанско значение основно защото е популярен ловен обект. Ловът е разрешен от втората събота на август всяко лято.
Гнездовата популация в България е между 25 хиляди и 80 хиляди двойки, а световната популация като цяло е доста голяма. След 1970 година обаче европейската численост е спаднала наполовина.
Този рязък скок надолу се дължи на променените земеделски практики, при което семената и издънките на плавалите, с които гургулицата се храни са по-оскъдни, освен това отстрелът на птиците също играе роля за упадъка. Най-многобройна е популацията на птиците в равнинните части. Това важи и за нашата страна.
