Птиците се отличават с огромно разнообразие. До невероятно красивите представители на птичето царство се нареждат и нелицеприятни представители. Такава птица е лешоядът. Той е описван като плешив и странен. И това е напълно заслужено.
Макар да предизвиква отвращение, а не възхищение, лешоядът е полезна птица и не случайно в началото на септември хората отбелязват международния ден на лешояда.
Общото название на тези дневни грабливи птици свързва родове от голямото Ястребово семейство, които са обединени основно от типа храна, която консумират, а това е мършата и някои външни белези. Сред тях доста популярен е белоглавият лешояд, който обитава и територията на България. Заради ползите от него, той заслужава внимание, въпреки нелицеприятната си същност.
Класификация и разпространение на белоглавия лешояд
Белоглавият лешояд е с научно название Gyps fulvus и е една от най-едрите дневни грабливи птици, познати у нас. Тя е типичен представител на своя вид. Принадлежи към семейството на ястребите и разреда на Соколоподобните хищни птици.
Етимологията на научното название идва от гръцкото gups, което в превод е лешояд и латинското fulvus, което насочва към кафявия цвят на оперението му.
Белоглавият лешояд е палеарктичен вид, който гнезди в южните части на Европа, Мала Азия, Синайския полуостров, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия, Казахстан.
Белоглавият лешояд в България е малочислен, защитен вид, който скита в Южна България и мигрира по Черноморието и по Софийско поле.
Видът белоглав лешояд има древна история. Открити са фосили от късния плиоцен отпреди 2, 25 милиона години по нашите земи. Костните останки принадлежат на вероятен предледников предшественик на днешния белоглав лешояд.
Как изглежда белоглавият лешояд?
Белоглавият лешояд е едра птица, която не може да остане незабелязана. Подобно на соколите. Дължината на тялото му е от 100 до 110 сантиметра, а размахът на крилете достига до 270 сантиметра. Теглото им е около 8 килограма средно.
При възрастните птици главата, която е сравнително малка, е покрита с четинести жълто-белезникави перца, а около шията има къс бял пух. В основата на шията късите пуховидни пера образуват бяла якичка, прекъсната отпред.
Гърбът и крилата на белоглавия лешояд са пясъчно сиви. Маховите пера и тези на опашката са черни.
Гушата и предната част на гърдите са обагрени в тъмно жълто- кафяво, а коремът е по-светло.
Шията му е гола и при хранене се оцветява в червено от кръвта на плячката. Лешоядът мирише тежко и неприятно и привлича хиляди насекоми, които кръжат около останките.
Клюнът на белоглавия лешояд е в сив цвят, стигащ до светложълто. Той е извит под формата на кука и е предназначен за рязане на трупове.
Краката му са сиви, а ирисите са от тъмнокафяви при по-младите, до жълти при възрастните екземпляри.
Главите на младите белоглави лешояди са покрити с гъст и груб пух. Якичката при тях е от по-тъмни ръждиви пера.
Тялото от всички страни е покрито с едноцветни ръждивокафяви пера. Маховите и опашните им пера са черни като при възрастен лешояд.
Ирисът е черен и постепенно избледнява до орехово кафяво с времето.
По земята белоглавият лешояд стъпва върху слабо развити крака с тъпи нокти, които са му опората за поддържане на равновесието. Зле адаптираните нокти не участват в самото хранене.
Храносмилателният апарат е скъсен само до 3 метра, но носи толкова мощна киселина, която унищожава всяка бактерия в храната.
Местообитания на белоглавия лешояд
Белоглавият лешояд предпочита обширните скалисти места в проломите, ждрелата, отвесните земни откоси на речните долини, равнини или планини в субалпийския район.
Важно условие за избор на местообитание на лешояда е наличие на открити пространства за търсене на храна и осъществяване на реещ полет. Степите, полупустините, саваните, лесостепите и субалпийските и алпийските зони без наличие на залесяване.
Тези птици отбягват упорито блатата, езерните и влажните зони. Нуждае се от непрестъпни скали за прекарване на нощта. Живее на места до 2500 метра надморска височина.
Топлите и слънчеви зони са му любими, но се справя добре и на средиземноморски зимни температури при условие, че има наличие на храна за белоглавия лешояд.
Особености на белоглавия лешояд
В определени етапи на своето развитие белоглавият лешояд е достигнал до оформяне на определени качества, обединяващи птиците, които се хранят с мърша.
Острият и извит клюн отваря всяка кожа и дава достъп до вътрешните органи. Човката може да разделя кости и да разкъсва месото на определени парчета. С нея премахва и всички фрагменти, съставляващи мускулната тъкан на мъртвото животно, с което се храни.
Силната шия е покрита няма обичайното оперение на птиците, а е покрита с пух. Тази особеност дава предимство при обработка на трупове. Кръвта и малките парчета месо попадат по -надолу, доста зад повърхността, която влиза в трупа на жертвата.
Хранене на белоглавия лешояд
Белоглавият лешояд е хищна птица, макар че храната му състои от мърша. Само в изключителни случаи той получава прясно месо, само когато успее да атакува малко животно, или да улови слаба жертва. Храната включва дребни бозайници, гущери и други рептили, жаби, рибки и др.
Той предпочита труповете на различни копитни животни, които умело държи с добре приспособената си човка.
Когато слънцето започне да затопля, ятата лешояди се издигат във въздуха да търсят храна. Когато се движи, стадото започва да се разпада на по-малки групи и на отделни индивиди. Те имат остро зрение и забелязват плячката отдалече.
По време на полет лешоядът държи топлите въздушни течения. Въпреки че се разпръскват в различни посоки, те не губят зрителен контакт един с друг. Така патрулират огромни територии.
Когато някой открие плячка, той стремително тръгва надолу, а останалите, виждайки маневрата му, бързо се присъединяват към него.
В ятото има йерархия. Първи започва да се храни водачът. Той разпорва кожата и вкарва главата си в трупа. Чак тогава останалите могат да се присъединят към него.
Размножаване на белоглавия лешояд
Белоглавият лешояд достига зрялост на 5 години, понякога на 7. Те са моногамни птици и остават заедно през целия си живот.
Белоглавите лешояди строят гнездата си на недостъпни места, обикновено близо до зоните за хранене.
Поставят гнездото във вдлъбнатини, често закътани от върха, а понякога и дълбоко в скалата.
Размножаването при белоглавите лешояди започва от месец януари, когато женската снася само 1 яйце. Майката се грижи с много внимание за яйцето и го пази от птиците, особено от гарваните.
Мътенето се извършва и от двете птици и продължава от 42 до 50 дни.
Пилето се излюпва напълно голо, лишено от пух и пера. За пилето се грижат и двамата родители и го хранят с храната, която е в стомасите им и те я повръщат. Храната е полусмляна и е подходяща за пилето. Първите опити за напускане на гнездото започват на 90 дни, но малкото остава в гнездото за период от 4 месеца.
Някои факти за белоглавия лешояд
Тези птици избягват срещата с човека, независимо че храната им понякога се намира в близост до човешките обиталища.
Когато се прибират за нощуване, белоглавите лешояди извършват специална церемония като летят около мястото за нощуване и след това всеки заема определеното му място.
Тези птици се събират в колонии от 20-30 индивида.
Преди чифтосване тези птици също изпълняват танц със сложни каскади.
