Белоглавият лешояд грабна приза любимо грозно животно на София. Начинанието за избор на грозно животно всъщност идва от Саймън Уот от Великобритания и неговата организация Обществото за защита на грозните животни. Той смята, че недотам красивите животни са действително пренебрегвани за сметка на красивите и пухкавите.
Уот твърди, че това е неоснователно и се опитва да направи достатъчно популярни и неугледните на пръв поглед животни, които също имат нужда от грижи и любов. Част от тях пък са застрашени от изчезване.
София е първият град, който се намира извън Великобритания, където се състоя подобно състезание. А ето и кои са достойните претенденти на лешояда - медицинската пиявица, пеперудата Lignyoptera Fumidaria, зелената крастава жаба и прилепът подковонос.
Петима млади учени защитаваха всяко от животните, като всеки от тях разказа по нещо интересно за своето животинче. Прилепът подковонос например носи това име заради подковата, която има на носа си. Той ражда своите малки с главата надолу.
За пеперудата Lignyoptera Fumidaria стана ясно, че не може да лети, а за популацията на лешояда учените споделиха, че у нас се забелязва постепенно нарастване.
Резултатите съобщиха организатора на цялото събитие Любов Костова и доктор Тодор Чобанов – заместник-кмет на София. Белоглавият лешояд направи най-силно впечатление на всички гласували и успя да събере и най-много точки.
Втората позиция зае прилепът подковонос, а бронзовото отличие отиде за медицинската пиявица. Най-малко харесвани останаха жабата и пеперудата, които заеха съответно четвърто и пето място. Белоглавият лешояд беше избран на закриващото събитие на Софийския фестивал на науката, който се превежда за пети път в театър София.
Белоглавият лешояд е застрашен вид, като дори през 50-те години на миналия век учените са смятали, че е вече е изчезнал у нас. По-късно обаче, в края на 70-те години, е намерена една двойка белоглави лешояди в Родопите. През последното десетилетие гнездящите двойки от този вид са се увеличили – били са 32 през 2003, а през 2013 – 67.
